Потребителски рейтинг: 0 / 5

А. Страшимиров, Село Върбовчец

ПРЕДГОВОР

Не измислих нищо. Оставих същинските имена и на

младите учители, които ме подпомагаха в проучванията

ми. Заявявам това, за да отклоня възможните

допущения. Ние, които сме по върховете, тъй малко

познаваме новото българско село – днес, след ерата

на войните!

София, 17.IX.1931 г.

А. Страшимиров.

Село Върбовчец през 2018 г.

Вижте репортажа "Момичето и забравените" в предаването "Панорама с Бойко Василев" 

от 02.03.2018 г.  

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Обвинителен акт по следствено дело № 1/1990 г.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Следственото дело на Васил Левски и неговите сподвижници

ПРЕДГОВОР

Най-завършената и най-цялостна фигура, която можа да излъчи нашият народ в продължение на цяло столетие, е личността на Васил Левски. Противно на известното до сега, той се очертава не само като отличен организатор и пламенен агитатор, но и като идеолог на едно движение, което даде блестящ резултат. Средногорското въстание е изключително дело на В. Левски. Той осъществи на практика идеята за масовото въстание. Левски разбра на време, че свободата на българския народ няма да се получи по пътя на дошлите отвън чети. Борбата ще има резултат само когато се опре върху здравите плещи на целия български народ. Основаните от него комитети трябваше да мобилизират податните сили на широките народни слоеве. В това отношение той се прояви като истински народник. Не отвън, а чрез апостолска дейност всред самия народ ще се изкара борбата на добър край. „Да не се облягаме на външни думи от българи, които живеят извън Българско" се провиква той в едно писмо, отправено до Панайот Хитов. А в друго писмо, отправено до Кир як Цанков в Букурещ, Левски пише: „Главният център е в Българско." От направените извлечения, а главно от постъпките на Апостола се вижда, че той е разчитал на успех само като се е опирал на широките плещи на българския народ. Още по-ясно тази мисъл е изразена в неговото желание да се установи в България „Народна република", както по онова време се е наричало бъдещето държавно управление на освободената страна. И в това отношение Левски се очертава като ярък и предвидлив привърженик на народничеството. „Защо ще се борим за цар?—заявява той.—Ако е въпросът за цар, ние си имаме вече султан. Или мислите, че турският беден народ е поставен по-добре под властта на султана, отколкото българската рая?" В стремежа си за установяване на република, на "Дунавска федерация" и на народно управление се изразява цялата политическа философия на един от най-видните представители на нашето възраждане. Но тъкмо тази философия го поставя на недосегаема висота, защото трябваше да минат 70 години от неговата смърт, за да разберат мнозина у нас, че ние преживяхме няколко катастрофи, защото не се възползвувахме от пророческото прозрение на един от най-големите българи и тръгнахме по път, който нямаше нищо общо е нашите интереси. В заслепението по един институт, който изкуствено бе присаден към българската снага, в течение на няколко десетилетия нашите държавници станаха проводници на чужди интереси и врагове на собствения си народ. И трябваше да дойдат народни-те съдилища, за да се опомни самозабравилата се част от на-шата интелигенция. А Васил Левски преди повече от 70 години пише: „Нам ни се много чудно видя това, че и у нас имало партия, която проповядвала, че българите са Чингис-ханови потомци" (из в. Народност). Малко по-долу в същата статия се казва: „В настояще време немците са по-турци и от самите турци." Изобщо у нас се мълчеше до сега по въпроса, че Левски е бил публицист и идеолог на едно широко народно движение. Понеже не можеше да се скрие неговото участие в освободителната борба, то официалната власт се опита да го представи само като смел, безумен и малко авантюристичен младеж и нищо повече.

Време е личността на Васил Левски да добие своето пълно осветление. Мислим, че изпълняваме истински дълг, като правим достояние на обществото съдебното дирене, водено против Апос¬тола на българската свобода. При това дирене изпъква величавата фигура на истинския борец против една отречена от него власт. Наистина, много от легендите, създадени около името на Левски, ще отпаднат. Но в замяна на това ще имаме истината, всред която образът на Левски изгшева още по-вярно и по-човечна. От това неговото величие не само не намалява, но добива пълната си окраска.

***

Тая книга съдържа протоколите на специалната комисия, която е водила съдебното дирене срещу апостола Васил Левски, Димитър Общи и множество техни сподвижници. От начало комисията е била. назначена да разследва и съди обирачите на турските хазна в Арабаконашкаша клисура, а не самия Левски. Заседанията й започнали на 9 декември 1872 г. в София и продължили с малки прекъсвания до 24 същия месец (стар стил). Три дена по-късно бил заловен в Какрина и апостолът Левски. Комисията останала, докато го докарат в София, та е разследвала и него. Второто следствие продължило от 4 до 12 януари 1873 г. В състава на тази комисия влизали турци и българи, чиито подписи стоят под редица протоколи, а бележки за тях даваме в показалеца на книгата.

Протоколите били. запазени в цариградския Хазинеи еврак (Държавна архива); превел ги покойният Владимир Хиндалов. Преди няколко години той беше обнародвал във вестниците част от разпита на Левски и извадки от обвинителния акт на комисията. Между ръкописите му обаче не се намери обвинителният акт, затова го поместваме според стария печатан превод.

При все че разпитът на самия Левски е станал по-късно от другите, тук е поставен на първо място — като основен по значение и по време.

Поради мъчнотиите на арабската азбука, с която си служили турците, много български имена са записани така, че се четат съвсем погрешно. Например от Правец е станало Бравци, от Чеканчево — Чиканджа, от Патьо — Бато, от Вутьо Ветов Доне Ваньо и т н. След справка в други източници и документи по-голяма част от тия грешки са поправени. Има и други особености при личните имена и презимена — Петко Мильо, Божил Генчо, Арнаутоглу и др. Наистина, на времето някои българи така се подписвали, ала намираме за излишно и днес да се запазват тия презимена, защото не знаем дали не са били натрапени от турските протоколисти. На места има не-отбелязани пропуски в текста, при които се губи нишката на мисълта; навярно писарите не са успявали да запишат всичко или погрешно са го схващали.

Датите на протоколите са дадени по мохамеданското леточисление и обърнати по нашето — стар стил.

Независимо дали тия протоколи са напълно точни, все пак те са едни от най-достоверните документи, които имаме за дейността и съденето на безсмъртния апостол Левски и неговите сподвижници.