Митови/Миховки. Разказва ЕВЕЛИНА ПАВЛОВА - правнучка
Основател на рода е дядо Мито Митов - заселил се в
с. Слатина в края на 17-ти век. Съпруга - баба Пенка.
Синове: Кръстьо Митов, Колчо Митов, Христо Митов, Боне Митов и дъщеря - Гена Митова.
Христо Митов е участник в Слатинския комитет за спасяването на Васил Левски, инвалид от Сръбско-българската война 1885 година. Притежавали и обработвали ниви. На полето децата работят заедно със родителите си.
Христо Митов и съпругата му Стояна и имали 4 деца – Славена, Иван Миховски, Йордан Миховски и Димитър Миховски.
През далечната 1921 г. в една от стаите на старото общинско управление (кметството на село Слатина), се провежда учредително събрание, Събранието избира ръководство на читалището - председател Стоян Грозданов и членове Гъле Донев Караджов и Иван Миховски. Единодушно събранието решава, читалището да носи името „Светлина“.
Димитър Миховски и съпруга му Веселинка имат 4 деца: 2 сина - Георги, Никола и 2 дъщери - Магдалена и Елеонора
Димитър Миховски -1887г.-1988 г.
Наследниците на Димитър Миховски
Димитър Миховски е роден на 18.09.1887 година в село Слатина. Завършва основно образование. Помага на баща си и едва седемнадесет годишен постъпва на работа като градинар в „Борисовата градина“.
В казармата постъпва в Инженерни войски през 1906 година, но след 8 месечна служба е уволнен по болест.
През 1907 година с още няколко момчета от с.Слатина основават първата Земеделска дружба в Софийска околия. Оженва се през 1909 година и бива назначен като щатен организатор на БЗНС.
През 1912 е мобилизиран и участва в Балканската война.
През 1914 година участва в Първата световна война - I-ви пехотен полк - 13 рота. През 1915 година воюва в Сърбия при завземането на гр. Ниш. Когато румънската армия през 1916 година минава Дунава, Първа дивизия е изпратена срещу тях и Димитър Миховски участва в боя при Тутракан. Дадени са много жертви, но войниците от Първа дивизия стигат до гр. Яш - Румъния.
В края на м. ноември 1918 войната приключва с подписване на примирие. В началото на 1919 година - 1920 настъпва глад и избухва железничарската стачка. Димитър Миховски е извикан лично от Александър Стамболийски да събере 300 доброволци от софийските села в помощ на железопътните власти, за спиране на стачката, за да не прерасне тя в гражданска война.
Назначен е за главен инспектор на ж.п линията София - Горна Оряховица. На 25 април 1925 година при атентата в черквата „Св.Неделя“ в с.Слатина са арестувани 7 души от БЗНС между тях и Димитър Миховски. Бит и малтретиран, след два дни е освободен.
Доживява почти 101 години, семейството му е наброява близо 40 наследника - деца, внуци и правнуци. Умира 1988 година.
Димитър Миховски е голям родолюбец, разказвач на слатинските обичай, певец, сърцат човек, столетник, написал увода „Местоположение и природа на село Слатина“ в книгата „История на село Слатина-Софийско“ от Любен Грозданов. Активен и неуморен читалищен деятел, както в културния живот на читалището, така и при построяването на сградата.
На 13 юни 1984 година във вестник „Вечерни новини“ е поместено интервю с Димитър Миховски на Събора в Слатина на който той пожелава на слатинци : „Да живеете като мен, да видите още по-слънчеви дни“.
Във връзка с честване на майските литературни дни на 20 май 1987 година в читалището се провежда среща-разговор с поета-столетник Димитър Миховски.
Стихове от Димитър Миховски
Димитър Миховски е ДЯДО на Антоанета Миховска, която след завършване на хореографското училище започва работа в Народно читалище „Светлина 1921„ като ръководител на детска танцова фолклорна група от 28 деца от 1973 до 1978 година. Заедно със съпруга си Павел Павлов провеждат курсове по народни танци в читалището до 2001 година.
През 2006 година синът и дъщерята на Антоанета Миховска и Павел Павлов - Евелина Павлова и Георги Павлов - правнуци на Димитър Миховски създават Школа по народни танци „Фолклорика“, включваща комплекс от танци, хора, песни, словесен фолклор, пресъздаващи народните обичай и традиции на България. Своята дейност в читалище „Светлина 1921“ започват през 2009 година и продължават до днес.
Безброй са спечелените награди и отличия.
Представителния Ансамбъл „Фолклорика“ участва в национални и международни фестивали, събори и прегледи на художествената самодейност. Имат изяви в различни телевизионни предавания, самостоятелни спектакли на сцените в НДК, както и международни участия в Словения, Чехия, Катар, Индонезия, Южна Корея, Турция, Индия, Италия, Гърция, Сърбия и Черна гора, носещи радост и гордост.