Илтановите

Разказва Анелия Деянова Димитрова

Дядо КИТО е дал началото на ИЛТАНОВИЯ РОД в Слатина. Той се преселва от „Момчилово кале“ – Пиротските села преди Освобождението.

В далечните години на 18 век ПЕША ДИМИТРОВА ИЛЕВА / родена 1876 г. – починала 1949 г./ и ДИМИТЪР ИЛЕВ създават семейство. Построяват къща в местността Бегличко гумно - Слатина, улица „Деветдесета“ / 90 /, сегашната ул. „Владово“.

Имат един син ЙОРДАН Димитров ИЛЕВ / моят дядо / роден 1893 г. – починал 1950 г./ Оженва се за КАНА Младенова ИЛЕВА родена 1890 г. – починала 1972 година. Притежавали са близо 400 декара земя в местностите: „Русоляко“, „Блатото“, „Стубело“, „Мерата“, „Крушите“, „Смръдльо“, „Дъбо“, „Под могилите“, „Ленището“ – днешните квартали: Дружба, Изток, Младост, Аерогара София, Христо Ботев, Зала Арена Армеец.

Отглеждали са пшеница, коноп, царевица. Имали са зеленчукови градини и много животни : крави, овце и коне.

Баба Кана и дядо Йордан имат четирима сина – Димитър, Петър, Деян и Георги ДИМИТРОВИ и една дъщеря :Златка Димитрова-Терзиева.

Димитър Димитров се оженва за Будинка от слатинския род „Гангарските“ и имат 2 сина - Йордан и Асен.

Петър Димитров и съпругата Гроздена от слатинския род „Войничките“ имат един син Иван.

ДЕЯН Димитров / моят баща / се оженва за Анастасия от с. Драговищица-Софийско и имат дъщеря Анелия Деянова Димитрова родена 1960 година.

Георги Димитров се оженва за Златка и имат син Петър.

Дъщерята Златка се оженва за Марко Терзиев от Гърция / гр.Алистрат/ и имат дъщеря – Магдалена.

Наследниците на ИЛТАНОВИТЕ НА КАНА И ЙОРДАН СА:

Внуци – Йордан, Иван, Асен, Магдалена, Петър, Анелия.

Правнуци – Димитър, Петър, Бойка, Емилия, Мирослав, Адриан, Богдан и Деяна.

Пра-пра внуци – Йордан, Мартин, Робърт, Иван, Мадлен, Боян.

Всичките 5 деца живеят в двора на Йордан Димитров Илев, разделен на пет части между наследниците. В един от тези имоти са археологическите разкопки от преди 8000 хил. години, открити през юли 2020 година.

Ето какво си спомня Анелия Димитрова – най-малката внучка на Йордан и Кана за задружния живот на фамилията.

Всички живеехме в отделни къщи, но в един голям двор на моя дядо, там където са били оборите на животните и помещенията за храна на хората и добитъка. В средата на този двор има бунар, който и сега съществува, и от който са наливали вода за пиене слатинци, живеещи в горната част. Летните вечери се събирахме цялата фамилията и беше много весело. В бунара се студяха дини и питиета, хапваха си вкусни ястия със салати, топли баници и питки и се разказваха случки и спомени от живота. На всички празници бяхме заедно.

За спомен от прабаба ми Пеша съм запазила два тъкани и везани ръкави от някогашната слатинска носия.