СТОИЧКОВИ / ТОТОВИ

Разказва Илия Георгиев Дешев /ЛИЧО/ на 84 години, роден в Слатина - правнук

Основател на рода е Недялко/ Дешо/ Стоичков Тотов - роден 1894 умира 10.11.1931 г. Недялко /ДЕШО/ Стоичков Тотов има три деца : 2-ма сина - Васил и Вучко и една дъщеря - Дина.

Синът ВАСИЛ ДЕШЕВ СТОИЧКОВ е починал 1974 г. Имал е 4 деца. - 3-ма сина и една дъщеря.
Синове:

1. Георги Василев Дешев, моят баща и майка ми Косена имат 2 деца - аз- Илия Георгиев Дешев, роден на 23.07.1936 година и Петинка Георгиева Василева родена 1943 година.
2. Димитър Василев Дешев има за наследници Васил Димитров Дешев и Цветанка Димитрова Атанасова.
3. Никола Василев Дешев има дъщеря Маргарита Николова Дешева.
Дъщерята - Цветанка Василева Тодорова има наследници Магдалена Тодорова и Виктория Тодорова

Синът на Недялко /ДЕШО/ Стоичков Тотов ВУЧКО ДЕШЕВ ТОТОВ /СТОИЧКОВ/ загива в Добруджа през 1912 година. Името му е изписано на паметника на Слатинските герои, загинали за България, на площад „Герджиков“ в центъра на Слатина.
Дъщерята на Недялко /ДЕШО/ Стоичков Тотов е Дина Вучкова Дешева.

По бащина линия дядо ми Васил Дешев Стоичков и баба Велика от слатинския род „Илчовите“ построяват къща в долната махала на Слатина, на улица „Роглец“ № 1.
Майка ми Косена Цветанова Митова се жени за баща ми Георги Василев Дешев, които е бил старшина в „Строителни войски“ и през 1943/1944 година участва в построяването на пътя за Солун. Аз ИЛИЯ Георгиев Дешев /ЛИЧО/ имам две дъщери : Юлияна Илиева Дешева и Ксения Илиева Дешева.

Дядо ми Васил Дешев Стоичков е имал над 100 декара земя към Летището, както и 30 крави, 6 коня и биволи. Като дете съм пасял кравите в „Абисиния“-сегашната циганска махала. Там беше мочурливо место /наричаха го „Блатото“/ с много сочна трева. В нашия двор гледахме много гъски, които сутрин ги пускахме да плуват в реката, а вечер те се прибираха сами. Зиме реката беше заледена. Правихме си селски кънки „джимбизи“. Върху къси дървени трупчета се ковеше ламарина и така се пързаляхме. Когато през 1943/44 година американските самолети бомбардираха София, ние се криехме в скривалището под църквата „Св.Мина“, а дядо оставаше да гаси пожар, ако паднеше запалителна бомба, защото имахме големи купи със сено на полето. Бомби не са падали в селото, но в полето към Летището американците хвърляха запалителни бомби.

Дядо ми по майчина линия е Младен Младенов / Бечко/. Той беше едно много хитро мъничко старче. Живееха в горната махала от другата страна на реката на улица „593“ № 5. Къщата беше малка, но с голям двор. Не беше от богатите, имаше около 50-60 декара земя, но бяха земеделци. Дядо Младен и баба Цвета /която е от село Обрадовци - сега квартал „Бенковски“/ имат 5 деца: 3 дъщери и 2 сина - Косена /моята майка/, Василия, Серафима, Георги Митов Кръстев и Димитър Митов Кръстев - загинал в боевете при Драва през 1945 година.

На снимката - 1960 т. Слатинки на полето - втората на първият ред от ляво на дясно е моята майка Косена.

Живи слатинци, участвали във войните в началото на миналия век.

Семейна снимка от 1940 година - Косена - моята майка, татко Георги Дешев и аз - Илия Дешев /ЛИЧО/

На снимката Илия Георгиев Дешев /Личо/ в библиотеката на НЧ „Светлина 1921“ разказва за своя род.