Слатинското ханче

Радой Пеев

Едно от любимите места, до което софиянци привечер отивали на разходка, било Слатинското ханче на IV км. В края на XIX век София завършвала току до Народното събрание.

Перловската река течала през хаос от калища и боклуци. Борисовата градина свършвала току зад езерото, от гдето почвало едно разровено и пусто поле, наречено Пустинята. Зад оградата на детската градина работници косели трева и градинари садели зеле. Последната постройка била Прошековата фабрика за бира. Отвъд Орлов мост" имало само една малка каменна постройка. Тя била необитаема и никой не знаел от кого и за какво е построена. Около нея не се навъртали дори градинарите, чиито колибки се мяркали по полето към Военното училище. Тая запустялост я правела тайнствена и страшна. В късна доба всеки, който минел край нея, изпитвал тръпки по гърба си.

Друга една къща се виждала край Цариградското шосе (на ъгъла с ул. „Загоре“). Тя била лятната къща на Стамболов: едноетажна и строена по всички изисквания на тогавашния вкус. Навремето се ползвала с гръмката слава на едно голямо политическо събитие. Стълкновението между Стефан Стамболов и военния министър Савов. Местността наоколо се наричала Стамболовата ливада. Цялата площ. върху която сега е застроен един от най-хубавите квартали на София, твърди Стилян Чилингиров. тогава била почти недостъпна за софиянци. Лете, потънала в зеленина, я пазели свирепите песове на градинарите, а зиме - страшните снежни виелици.

Истински излет било да се отиде на ханчето на IV км. Мнозина софиянци го посещавали често. Привличали ги хубавият изглед, пържената риба, уловена в Искъра, а може би люлките и паралелките, на които правели гимнастически упражнения и дамите. Ханчето било посещавано и от Стилян Чилингиров. Именно на връщане от него край шосейния кантон станал първият поздрав на младежа с Иван Вазов. Само едно кимване с глава, но достатъчно, за да се запомни за цял живот.

Тогава IV километър бил буквално далечно, пусто място и край ханчето бродели вълци.

За такъв инцидент ни съобщава вестник от 1897 г.: 

„В неделя, 2.11.1897 г., към три часа след обяд едно момченце на възраст около 13-14 години на име Васил Алексов до Слатинското ханче близо до IV км е убил една вълчица. Момчето си играело с други две деца и когато вълчицата го нападнала, той я тласнал в снега, другарите му я натиснали и той с малкото си ножче, което носел в джоба си. я разпрел. Вчера момчето донесе кожата й в кметството и искаше възнаграждение на общо основание, както се дава на всички, които убият диви зверове...“

Ето какви събития са ставали някога на IV километър на Цариградското шосе.