Потребителски рейтинг: 5 / 5

Истории и факти, споделени от Стоян Димитров Стоянов, правнук на Геко Йошев Маринков

Родът Колеви – част от рода Йошеви

Дядо Коле – родоначалник на рода Колеви идва в село Слатина от село Бояна. Започва работа като ратайче в рода Йошеви. Бил много работлив и свестен младеж. Не минало много време и Йошеви осиновили младежа. Вероятно дядо Коле е осиновен в семейството на една от двете дъщери на Йоше Маринков. Именно между имотите на синовете на Йоше Маринков се намират и парцелите на дядо Коле.

Герой от Руско-турската война

Георги Йошев Маринков е най-големият син на Йоше Маринков. Той загива в Руско-турската война.

„Един срещу много – те нямаха никакъв шанс!“

Бойната история на Божил Геков Йошев е един от примерите за Българската бойна слава. Йошевият род е дал редица свидни жертви във войните за освобождение на България. През Първата световна война дядо Божил воюва на фронта. Един ден срещу неговата войскова част се изправят добре въоръжени френски войници. Видът им говори, че това са хора от африканските колонии на французите. Нашествениците започват да бълват интензивен огън и нашите войници са принудени да напуснат позициите си. При отстъплението дядо Божил е ранен в единия крак. Той пада в един окоп и не може да се измъкне със своите. В окопа дядо Божил заварва множество пушки, ръчни гранати и муниции. Той не губи кураж, а напротив, с цялата си ярост воюва сам срещу многобройния противник. На следващият ден нашите войски настъпват и що да видят – дядо Божил лежи жив в окопа, а от французите – ни помен. За героичната постъпка дядо Божил е награден. По-късно му предлагат народна пенсия, но той отказва. Дядо Божил доживява почти до сто години.

На снимката е Геко Йошев Маринков, роден на 12.10.1859 г.

Гвардеец

Стоян Геков Йошев е най-големият син на Геко Йошев Маринков. Той е училищен и общински настоятел. Бил е и овчар през годините. През време на войните Стоян Йошев е служил в гвардейска част, която е отговаряла за охраната на царя, както и на царския дворец. Като охрана на висшата власт е бил освободен от военна повинност, докато тримата му братя са воювали на фронта.

На снимката  е синът на Геко Йошев Маринков - Стоян Геков Йошев  -  Гвардееца

Фото-клубът 

Константин Семерджиев - ръководител на фото-клуба към читалище Светлина 1921 - Слатина е известен фоторепортер, журналист, писател, фотограф-художник и преподавател. За отдадеността му на фотографията, както художествена, така и репортажна свидетелстват множеството издадени от него книги. 

Част от тях се ползват като учебни пособия в специалностите с фотография на средни и висши учебни заведения. Друга част присъстваше в библиотеката на фото-клуба. Членовете на ръководеният от него фото-клуб овладяха през годините отлично  преподаваният материал и постигнаха рутина при създаването на фотографии. Тези постигнати с желание и труд успехи се виждат, както от изготвените фототабла за организирани от читалището фотоизложби, така и от грамотите и отличията, с които неговите възпитаници се представяха на национални събития. Фото-клубът е мерил сили с фоторепортери на вестници, като "Работническо   дело", "Отечествен фронт", "Земеделско знаме", "Труд", "Народна младеж", а първите места сами говорят за уменията на членовете му. 

Искрата, която запали Константин Семерджиев с невероятния си подход на преподаваните сложни химични процеси и невероятна оптико-физична материя се предава от учениците му на поколенията след тях. 

На снимката  - 1983 година  ляво - Константин Семерджиев - ръководител на фото-клуба; до него председателя на читалището Петър Кръстев, библиотекарката Надежда Луканова, седнали от ляво на дясно:

Бойко Петров - публицист, водещ на предаването Панорама;

Румен Петров - брат на Бойко;

Иван Карастоев - от Йошевите;

Петър Танев;

Снимката прави Петър Стефанов - от Йошевите.

Тъмната стаичка.

Това е помещението, в което се проявяват негативите и позитивите.

Тук се промиват също и проявените снимки.

В дъното се виждат металната вана за промиване, както и стъклениците с фотографски разтвори.

В ляво на кадъра е отговорника на фото-клуба - Петър Стефанов - от Йошевите.

Състав на фото-клуба.  - 1988 г.

Снимката е направена в копирното помещение на клуба.

В дъното се вижда вратата на стаичката с фототехниката.

Виждат се таблата от току-що завършила фотоизложба на читалището.

Ръководителят на фото-клуба Константин Семерджиев е седнал в средата.

Момичетата, седнали около него създадоха през годините прекрасни снимки от живота на квартала и столицата.

Прави: в ляво - Иван Карастоев - от Йошевите; в средата - Петър Стефанов - от Йошевите; в дясно - Юлиян Дончев.

Снима Бойко Петров

Братовчед ми – Иван Карастоев ми припомни забавна история, свързана с работата ни във фото-клуба. Предстоеше изложба с участието на клуба. Трябваше да се подготвят фототабла с увеличени репродукции. За да постигнем необходимия размер на фотоплакатите завъртахме копирните апарати „Крокус“ на обратно и експонирахме снимките направо върху пода на помещението. Времето напредваше, поради което секретарката ни остави ключ от входната врата на читалището за да довършим материалите за изложбата. Снимките бяха готови и се миеха във ваната. Голямата сушилна преса загряваше за да започнем сушенето. В този момент токът спря. Времената бяха такива – имаше режим на тока и честите спирания бяха станали почти ежедневие. Иван и аз – Петър Стефанов решихме да довършим работата у дома. Пресата беше гореща. Снимките бяха ледени и мокри. Някак си грабнахме всичко необходимо в ръце и се пренесохме в домашни условия. През нощта сушихме снимки. На сутринта по познатия ни вече начин грабнахме отново всичко необходимо и го върнахме в лабораторията. Подготвихме таблата и осигурихме изложбата. Бяха сърцати и отговорни времена.

Златното отличие и грамотата са израз на благодарност за времето, когато ентусиазмът и любознателността създаваха история в образи! Благодарност към учителя! Благодарност към ръководството на читалището!

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Истории и факти със снимков материал за рода Йошевите

Петър Лазов и бостанът с дини

Дядо ми Петър Лазов разказваше за бостанът с дини и пъпеши, който е притежавал и обработвал в местността „Къро“, на мястото, където днес се издигат военните блокове до „The Mall“ на бул. „Цариградско шосе“. Плодородната земя е давала богата реколта. Семейството събирало реколтата за деня, след което дядо ми натоварвал продукцията на каруцата, служила вярно дълги години и на дядо Лазо Маринков преди него. Тръгвал по калните селски улички към „Дъновистите“, както тогава се е наричало землището на кв. Изток и кв. Изгрев. Името вероятно идва от учителя Петър Дънов. Дядо ми продавал каквото можел, след, което оставял нещо и за дома. Ако му останат в повече дини и пъпеши ги раздавал безплатно, защото част от философията му бе - „Храната не бива да се похабява“. В по-късни години се разхождал край сергия с дини на кръстовището на пл. „Герджиков“ – Слатина. Цените били високи, а народа не купувал във времена на криза. Продавачът препълнил кофите за боклук с развалящи се дини, вместо да свали цената. Дядо ми говореше с тъга за видяното, а душата му плачеше защото познаваше недоимъка.

Тайният долап

Северната стена на оградата в двора на къщата ни в Слатина беше изградена от двуметров зид останал още от старата къща на дядо Лазо Йошев Маринков, строена още през турско време. Като деца играехме в двора без да подозираме, че пред нас се намира отдавна забравен долап, в който са се съхранявали тайни и ценности на рода. Веднъж дядо Петър Стефанов Лазов, внук на Лазо Йошев Маринков ни разказа за долапа „тайник“. Там се съхранявал револверът, останал още от дядо Лазо Йошев Маринков, както и сребърното павурче с надпис „ЙОШЕВЪ“ в долния си край и изображение на Свети Георги Победоносец, гравирано над надписа. Когато Иван Петров Стефанов пораснал Петър Стефанов Лазов изхвърлил револвера на Лазо Йошев Маринков в дълбок вир на Слатинската река. По-късно старата къща е разрушена и тази стена остава част от оградата на двора с новата къща. Там живяхме до отчуждаването на имота през 70-те.

Петър Стефанов Лазов през къщата на дядо Лазо Йошев Маринков - 40 год. 

Фотоапаратът – „Камера обскура“

Дядо ми Петър Лазов притежаваше един от онези архаични фотоапарати от началото на миналия век, на които хората са казвали – „кутия с око“. Стотици снимки в семейните албуми, както и няколко, поместени в тази книга са заснети с помощта на този фотоапарат. Явно не е случайност фактът, че внуците на дядо Петър Лазов стават членове на фото-клуба при читалище „Светлина 1921“ – Слатина. Стартира проект за повторно заснемане на местни пейзажи от старите албуми с този, надживял времето си фотоапарат. Фотографирането с такава архивна техника е истинско предизвикателство и несравнимо изживяване в момента, когато образите започнат да изплуват от черният негатив при проявяването в тъмната стая на фотолабораторията.

Непознатата Слатинска река

В онези времена, когато текстилната фабрика „Лиляна Димитрова“ не е била построена Слатинската река е имала съвсем различен облик. Водите и не са променяли цвета си от отровните багрила, които се изхвърлят след боядисването на тъканите. Дядо ми, Петър Лазов разказваше за благодатната река. По извивките и се притаявали дълбоки вирове, пълни с риба. За количеството риба в реката говори уникалният начин , по който слатинци я ловяли. Дядо ми нарязвал върбови клонки или тръстика от шаварите по протежение на реката. Изплитал кош, който пропуска водата между клонките, но задържа рибата вътре. Отивал на най-близкия до къщата си вир, нагазвал до колене във водата и със загребване изваждал улов като от развъдник. Пресен, вкусен, безплатен улов. А водата била толкова бистра, че можела да се пие. 

Новата къща на Петър Лазов

Дядо ми Петър Лазов е построил новия си дом през 1957 г. в родовият парцел намиращ се на ул. „Владово“, №12. Старата къща, построена от дядо Лазо Маринков вече не била нужна и дворното място било разчистено. Дядо ми разказваше, че когато оформяли темелите попаднали на обработен камък. Оказал се „квадри“ – древни руини от военен лагер, отбранявал римската провинция и перлата и – Сердика през времето на античността. На древният камък бил вдъхнат нов живот след почти две хилядолетия. Нов, но за кратко. През 1978 г. Според новият градоустройствен план ни отчуждиха, събориха къщата и две години по-късно – през 1980 г. На мястото на дядовата Лазова къща изникна жилищен блок №66, в който живея и до днес. Камъните отдавна не са тук, но пропитата с древна история земя се усеща с всяка крачка.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Войната на Слатинци срещу цар Фердинанд през 1903 година

През 1882 година Слатинската кория е присъединена към ботаническата градина, наречена по-късно на първородният син на цар Фердинанд - Княз Борис - „Борисова градина “. Двайсет години Слатинци се опитват да си върнат корията, защото няма къде да пасат добитъка си, а и присвояването на корията става без всякакво обезщетение към жителите на село Слатина. Последвалите събития са описвани многократно и манипулирани до безобразие в периодичния печат. Истинските събития ни разказа дядо ни Петър Стефанов Лазов. За достоверността им говори факта, че ги е научил от дядо си Лазо Йошев Маринков – пряк участник и ранен в този конфликт. И така, цар Фердинанд присвоява имотите на Слатинци в Корията с оправданието, че народът му трябва да подари на любимия си цар харесания парцел. Слатинци продължават да пасат добитъка си на бащината им мера. Повечето дори имат османски фермани за собственост, удостоверени със султански печат. Цар Фердинанд нарежда да сведат на околийския да се справи с проблема. Околийският изпраща трима стражари, които обаче се връщат без резултат и леко понатупани. Околийският праща един взвод, който също не спира смелите Слатинци, които храбро отстояват един от девизите на шопа – „Чуждото не поглеждам, своето си не давам“. Тогава лично Фердинанд разпорежда непокорните да бъдат спрени от Първи конен полк и С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО!!! да се потуши бунта. И понеже Фердинанд обича народа си нарежда на Слатинския редут до тогавашната църква „Света Троица, която днес се нарича „Свети Великомъченик Мина“ да се разположи оръдие. То било насочено към село Слатина и трябвало да открие огън по жителите при пореден провал на войската и полицията. Войниците знаят, че със Слатинци са един народ и не искат да стрелят по своите. Подофицерите обаче бранят първо пагон, после народ. В разигралите се бойни действия Слатинци с вили, сопи, лопати и други подръчни средства побеждават войската. Именно в тази битка на свои срещу свои пра-прадядо ни Лазо Йошев Маринков губи едното си око, вероятно лявото. Той е имал револвер от Руско-турската война, но не е ясно, дали го е ползвал в конфликта. Само родолюбието е спряло артилерията от това, да стреля снаряди по невинни деца, жени и мъже, по къщите им и добитъка им.

Справедливостта в крайна сметка е възстановена цар Фердинанд е принуден да издаде декрет за замяна на Слатинската кория за същата квадратура земя в полите на Витоша над землището на село Драгалевци. През 90-те години инициативен комитет от Слатинци в който участва и Иван Петров Стефанов започват постъпки по възстановяване на това землище, но тогавашният кмет на Слатина Пошев не проявява интерес и досега тази територия не е възстановена на наследниците!

И така въпреки дадените жертви Слатинската кория остава безвъзвратно изгубена за Слатинци!

След национализацията на земите Слатинци губят голяма част от имотите си. Веднъж, когато бях малък и се разхождах с дядо ми Петър Стефанов Лазов се разминахме със силно прегърбен и значително накуцващ човек. Дядо ми се поздрави с човека и след, като се отдалечихме ми разказа за „Онази нощ“. Викали Слатинци по списък в околийското точно като за разпит. Сядали един по един на стол пред празна маса. На тази маса всеки бил принуждаван да подпише документи за продажба на свои имоти за смешни суми. Квадратният метър продавали на цената на трамваен билет. Ако някой откажел го биели докато склони. Имало и безследно изчезнали. Петър Стефанов Лазов постъпил разумно - „ИЗКУПИЛИ!!!“ земите му на безценица, но дядо ми спасил живота си, а живот цена няма. 

Стефан Лазов Йошев като младеж.

Бащата на Петър Стефанов Лазов - Стефан Лазов Йошев загива на фронта през 1916 г. Тогава Петър е на една година. Съпругата на Стефан - Доста Петрова Кръстева се жени повторно и напуска дома на рода. Тя умира през 1968 г. От втория си съпруг има дъщеря – Гергина Костадинова Кръстева, родена през 1928 г. Петър Стефанов Лазов израства в дома на дядо Лазо Йошев Маринков и баба Дона. Баба Дона умира през 1931 (1941) г., а дядо Лазо умира през 1932 (1942) г.

Металната плоча върху паметника на загиналите във войните слатинци, както и самият паметник, поставен на пл. Герджиков. На плочата се чете „СТЕФАНЪ Л. ЙОШЕВЪ – ТУТРАКАНЪ“. 

Бойна слава

Стефан Лазов Йошев загива в една от най-кървавите битки през Първата световна война при Тутракан. Взводът му е подложен на силен зенитен обстрел от румънски минохвъргачки. По разказ на оцелял слатинец, двамата чуват засилващият се вой от приближаваща над главите им граната. Стефан бута бойния си другар и съселянин в близкия окоп и се хвърля върху него, закривайки го с тялото си. Гранатата избухва твърде близо. Стефан загива. Спасеният слатинец се прибира от фронта. В знак на признателност родовете на двамата бойни другари се побратимяват.

Отървал се на косъм

След, като отбива военната си служба дядо Петър Стефанов Лазов, сирак от войната започва работа като тапицер към железниците в Железопътен завод София и „Ремиза“, който поддържа представителната царска композиция от вагони. Младият Петър е привлечен от комунистическата съпротива, при което е въвлечен в акции на диверсанти. Полицията започва да се интересува от него. За късмет на дядо Петър по това време негова приятелка е дъщерята на околийския началник. Когато акцията за задържането му е задействана, момичето го предупреждава и той успява да се укрие, като избягва наказателно преследване.

Дядо ми Петър Лазов беше занаятчия, майстор, еднакво умело майстореше както с лявата, така и с дясната ръка. Беше дърводелец, шлосер, тапицер, мебелист, градинар, овощар и въобще не му липсваха умения, които с радост предаваше на нас – внуците му. Обичаше да разказва за трудните времена между двете световни войни. Говореше за това, колко е важно човек да има знания и умения. Даваше пример с негов познат. Човекът имал семейство – той, съпругата му и осемте им деца. Съпругата домакинствала у дома, не ходела на работа. Децата още не били на възраст за платена работа. Със собствената си заплата човекът смогвал да изхранва цялото си семейство, като в никакъв случай не живеели в крайна бедност. Ето това е българинът – работлив и умел във всичко.

След девети септември 1944 г. дядо ни променя възгледите си, особено след гоненията на активисти от земеделския съюз и най-вече след като отказва да приеме оръжие и да саботира всякакви действия на своите доскорошни приятели - земеделци. След време дядо Петър сключва брак с баба ни Софийка Иванова Лазова от село Мърчаево - дъщеря на секретар-бирник и собственик на няколко магазина, както и кръчма още преди девети септември. Дядо Петър е обвинен от комунистическите лидери на Слатина в буржоазно влияние и е отстранен от всякаква обществена и политическа дейност. В напреднала възраст се съгласява единствено да бъде домоуправител на входа, в който живее. Синът му Иван Петров Стефанов е лишен от всякаква възможност за кандидатстване в Софийския университет. Моето кандидатстване (на Иван Михайлов Карастоев – внук на Петър Лазов Йошев) във Висшето Военно Транспортно училище Тодор Каблешков в Слатина също беше под въпрос. Спомням си, че дядо ми Петър трябваше да разговаря с няколко от своите бивши приятели за да се изясни моята политическа ориентация и да не се опетни с буржоазно влияние честта на пагона. Благодарение на деполитизацията на армията през 90-те успях безпроблемно да се дипломирам и да започна работа без да ми се лепят каквито и да било буржоазни комунистически или други етикети – спомня си Иван Карастоев.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

РОДЪТ ЙОШЕВИТЕ

Разказва  ПЕТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ – шесто поколение  от рода ЙОШЕВИТЕ  

Основател на рода Йошеви от с. Слатина е дядо ЙОШЕ МАРИНКОВ – РОДЕН  около 1830 година.  

Дядо Йоше Маринков има 4-ма сина : Георги, Лазо, Геко и Младен и две дъщери.

Синът Георги Йошев Маринков  загива във Руско-турската война и остава един син Тодорин.

Синът Лазо Йошев Маринков и съпругата му Дона имат  син Стефан Лазов Йошев / убит в Първата световна война/ и 4 дъщери: Велика, Христина, Кътина, Йорданка.

Синът Геко Йошев Маринков / роден 12.10.1859 г. / и съпругата му Линка имат :  4 сина - Стоян, Божил, Апостол, Цветан и  2 дъщери - Василка и Еленка.

Синът Младен Йошев Маринков има син Йордан и 2 дъщери - Митра и Пеша.

Правнуците на Йоше  от ЛАЗОВИЯ РОД - са Цветанка Стефанова Божилова и Петър Стефанов Лазов  

Петър Стефанов Лазов / роден 1915 г-/  героят на нашите разкази  е женен за Софийка Иванова Лазова и имат 3 деца - 2-сина : Стефан Петров Стефанов, Иван Петров Стефанов и дъщеря Маргарита Петрова Карастоева.

ИВАН Петров Стефанов / роден 1943г./ и съпругата му Снежана Кирилова Стефанова имат 3 деца - Петър Иванов Стефанов / 1971 г./  Николай Иванов Стефанов /1974 г./ и Николина Иванова Стефанова /1974 г./

Така до шестото поколение Йошеви,  което съм аз - Петър Иванов Стефанов - син на Иван, син на Петър, син на Стефан, син на Лазо, син на Йоше, син на Маринко..., както и баща на Кирил и Вяра.

Към 2020 година издирени от родът ЙОШЕВИ са над 300 наследника, разделени  в 4 основни рода, наследници на синовете на Йоше Маринков : Георгиеви, Лазови, Гекови и Младенови. 

Свидетелства за древните корени на Йошевия род в историята на село Слатина

Този древен документ е предоставен от Стоян Димитров Стоянов и утвърждава правото на собственост върху поземлен имот - ливада „Кирова могила (Кирово могилче)“. Печатът върху документа е сходен с турата на султан Абдул Азис – управлявал Османската империя в периода 1861 – 1876 г. Документът най-вероятно представлява „Векалет“, т.е. разрешително/документ за собственост на 4,5 дюнюма ливада на стойност 160 гроша. Притежание на някой си Гюше (Йоше), син на Маринко от софийското село Ислатан от 1285 г. по хиджра (1869 г.).

От стари времена Слатинци притежават на хартия и реално почти цялото източно Софийско поле.

Крепостен акт за покупка на земя от братя Йошеви, подписан на 19 Априлий 1901 г. Предоставен от Стоян Димитров Стоянов. „Братя Лазо и Геко Йошеви и Тодорин – син на Георги Йошев“.

Герб на рода Стефанови, продължител на рода Йошеви

Символите, изобразени на този герб олицетворяват живота и характера на предците, оставили дълбока диря в историята и ярък пример за поколенията!