Василка Стоянова Петрова (Баба Васа)
(родена 04.06.1918. - починала 2006 г.)

Снимките са предоставени от нейната внучка Веска Ангелова Иванова

Бащата на Василка Петрова е Стоян Пенелов от село Попинци.
Майката - Севделина (Донка) Петрова е от слатинския род „Караджовите“.
Живеят в Слатина на улица „Спътник“ № 12.

Семейна снимка - 1919 г.

Спомени на Василка Петрова за първият учебен ден

Тръгнах на училище през есента на 1924 година. Бях шест годишна. Виждам се и днес бедно селско дете с торбичка от домашно платно през рамо. В торбичката - букварче, плоча, калем и мокро парцалче за изтриване. С цървулки, постлани със слама, за да е по-топло, тичам с разтуптяно от радост сърце към училище. Безкрайно съм благодарна на моята първа учителка Надежда Иванова, която почувства моята жажда за знания, разпали я и тя гори и до днес в мен. На моето 74-то училище посвещавам тези стихове:
„Училище любимо, мило,
нещо свято в сърцето си ми свило,
научи ме с книга да боравя,
и не мога аз да те забравя.
Да познавам морета, океани,
да обичам родните балкани,
да върша хубави дела,
за нашите градове, села.
За героите наши безброй,
що паднаха за свобода в бой,
Враговете ни люто да мразя,
Родината наша да мога да пазя.“

74-то училище - Слатина 1924 година - първи клас

Василка Петрова - 1936 година

1935-1936 - Слатинки. На втората снимка третата от дясно наляво е Василка Петрова

Ергените на Слатина - 1936 г.

Момите на Слатина - 1936 г. - в средата Василка Петрова

Футболния отбор на Слатина 40-те години

Среща в читалище „Светлина„ на „Слатинските баби“ с английската писателка Мерсия Макдермот - 1989г.

„Слатинските баба“ са самодеен певчески състав, изпълняващ автентичен шопски фолклор: Ангелина Кръстева, Грозда Митева, Цветанка Кръстева, Лазарина Ангелова, Цветанка Цонева, Рилка Стефанова, Василка Петрова, Станка Стоянова

Как се е посрещало в Слатина Бъдни вечер и Коледа?
„Домакинът разстила на пода неовършан ръжен сноп и върху него се подреждат само постни гозби - сърми, боб, леща, ошаф, баница, пита с късмети, плодове. Всеки от семейството е длъжен да хапне поне по залък или лъжица от сложеното на софрата, да пийне от червеното. По някое време куче залайва, хорски гласове се дочуват на вратата. Коледарите пристигат пеейки. Домакинът ги кани да седнат, дарява ги с колаци, орехи, ябълки, сланина (стига да има).
„Слатинските баба“ изпълняват ритуала „Топене на пръстен“ на сцената на читалището - 1986 г.

Ангелина Кръстева от „Слатинските баби“ разказва за ритуала „Топене на пръстен“
Срещу Василовден моми носят при пълно мълчание мълчана вода от извор в бял бакърен котел, пускат вътре пръстените и припяват:
„Изнесла е Василия,
изнесла е котле медник.
Сбирайте се, малки моми, малки моми и невести,
да топиме пръстените:
на момите пръстените, на невести вити гривни,
на бабите очилата, на старците огнилата…“
Момиченце с народна носия държи котле с вода и пее:
“Василия пръстен топи,
коя мома е честита,
пръстен да натопи“…
Поставените пръстени и гривни в котлето с вода се оставят за пренощуване навън до някой трендафилов храст. Сутринта, ако водата е замръзнала (да не забравяме, че някога е имало големи студове), котлето се затопля и отново излизаме на мегдана, като пеем:
„Василия пръстен вади…,
а момичето с котлето нарежда:
„Коя мома е честита, пръстена да извади“…,като същевременно се отправят пожелания за женитба, за рожба и т.н.
Накрая се извиват хора има и солови изпълнения…“
Старите предания се пазят от хора, като „Слатинските баби“ и докато има такива като тях, живи ще бъдат и корените на народните предания.