Късаме със САЩ и гробището изчезва
Ст. н. ц. д-р Иван Димитров е завършил Военно училище, а след това и Военна академия. Има аспирантура и дoцентура по проблемите в историята на България след 9 септември 1944 г. 15 г. е работил в Института по Военна история. 64-годишен е, от 1979 г. живее в кв. "Слатина".
- Как продължава историята с американското гробище, след като е било открито, г-н Димитров?
- То е открито тържествено на 4 юли 1946 г. Просъществувало е до 1951 г. Тогава България къса отношения със Съединените американски щати и гробището изчезва. Останките на загиналите американски войници първо са прехвърлени в Южна Италия. След това американската страна си ги взема и ги прибира в Щатите. Всъщност гробището го е имало само 5 години – от 1946 до 1951 г.
- Колко време ви отне да проучите задълбочено фактите?
- Написването на материала не ми отне много време, защото имах събрана информация отпреди. Тази статия се базира на документи от архивите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на външните работи. Това са двата основни архива, с които съм работил. Това не е плод на някаква измислица или фантазия. Иначе съм проучвал още стотици документи, разговарял съм и с очевидци. Имах късмета да срещна хора, които са съпреживявали откриването на гробището на американските войници.
- Какво ви провокира да се занимавате с тези факти от историята?
- Вижте, аз съм професионален военен и познавам отблизо историята от този период. Издал съм и книга „По волята на победителите“. Тя третира проблемите на съглашението за примирие, което1 сключва България след Втората, световна война. Готвих я дълго време, той като според мен тя е много сериозна книга и изследва контактите с англичани и американци. Само преглеждането на съществуващата документации ми отне година и половина. В нея също съм разгледал историята на американското гробище на загиналите войници в квартал „Слатина“.
- Според вас защо американците са избрали именно това високо място? Гробището се намира на могила.
- Мястото се вижда отдалече и е с много висока надморска височина. Това петно е било предвидено за Висше техническо училище, но идеята така и не се реализира. Освен това е достатъчно отдалечено от София, днешният квартал „Слатина“ тогава е бил село.
- С какво се занимавате сега?
- Пенсионер съм и се занимавам с мои неща. Знаете ли – имам идея! Може би ще е хубаво хора ветерани да разказват за значими събития от миналото от различни квартали на София. Трябва да има такава рубрика, мисля, че е подходяща.