Не са много селищата, които могат да изведат своите корени от далечните праисторически периоди и да покажат убедително и аргументирано непрекъснатото си присъствие на конкретната територия през Античността, Средновековието, Новото време. Неолитната култура, проучена преди и особено в последните десетилетия на XX в., дава не малко основания да се твърди, че животът тук е следван в продължение на няколко хилядолетия. „Кратка история на село Слатина, Софийско" представя в синтезиран и обобщен вид информация за местоположението на някогашното селище, природата и нейните богатства на това място, най-ранните сведения за съществуването му, следите, оставени от траки, елини и римляни, пътните връзки и комуникации през Античността и Средновековието, както и за тяхното използване през османската епоха и в по-късно време. Не е излишно да се каже, че село Слатина е разположено на важния античен път, пресичащ континента и Балканите от Север на Юг - т. нар. „Диагонален" или „Военен" път, свързващ Европа с Мала Азия. В книгата той е наречен „Траянов", вероятно защото наименованието му подсказва времето, от което датира управлението на римския император Марк Улпий Траян (98 - 117 г.) - две десетилетия на усилено строителство на Балканите. Книгата се спира и на природните ресурси – водоизточници и земи, с които е богато землището на селото, на произхода на името „Слатина", несъмнено със славянски корен и свързано с тях.
Интерес за читателя представляват и данните, отнасящи се до османското завоевание на селището и връзката му с падането на София (1382 - 1385 г.), вписването на неговите жители като данъкоплатци в тимарските регистри още през XV в., известията на пътешествениците от ранната османска епоха за селото и др. Поради липса на информация в книгата не се проследява в цялост животът в Слатина през тези времена, както и в годините на Българското възраждане. Но са намерили място най-важните народни дела от този период - създаването на частния революционен комитет по времето на Левски, връзките му с Вътрешната революционна организация чрез игумена на Драгалевския манастир Генадий Ихтимански, Руско-турската война (1877 - 1878 г.).
Съществено място в труда заемат бележките за изграждането на слатинската църква, работата на училище-то преди и след Освобождението, на местната власт, близостта и отношенията на селото със съседните и др. Без да претендира за изчерпателност на информацията, книгата хвърля светлина върху икономическото развитие на селището и неговото население, практикуваните занаяти, а в тази връзка прави описание и на слатинската носия – мъжка и женска, като продукт на текстилния отрасъл.
Няколко страници са отделени на участието на слатинчани във войните за освобождение и национално обединение (1912 - 1913 г.; 1915 - 1918 г.), като се споменават и загиналите жители от селото. Представят се и някои политически организации и сдружения, развивали дейност в село Слатина от началото докъм средата на 70-те години на XX в.
Много ценен и най-силен приносен характер несъмнено имат онези страници, в които се прави описание на народните празници и обичаи - една добра илюстрация на бита и традициите в селото за Нова година, Богоявление, Ивановден, Тодоровден, Сирни Заговезни, Гергьовден, Еньовден, Илинден и др. Представен е почти целият празничен народен и християнски календар на българите - зимният цикъл, пролетните и летните обичаи, есенните. При това, в автентичен вид се показват и свързаните с тях песни и наричания, изпълнявани в Слатина и записани от автора. Заслужава да се отбележи, че в тази част от книгата са включени и обичаи, които са част от традициите на местното население при раждане на дете, кръщение и др., заемали важно място в живота на българина в миналото. Специално място е отделено на детските игри и забавления. Не са забравени и такива важни обичаи и песни, свързани с годежа и женитбата, както и облеклото на булките и невестите и др.
В „Кратка история на село Слатина, Софийско" има още много полезна и любопитна информация, например за слатинския говор, за езика на местните жители и неговите характерни особености. Местният диалект е предаден в автентичния му вид, като са поставени всички диакритични знаци, необходими за правилното разчитане и изговаряне на текста. Както е известно, жителите на село Слатина попадат в етнографската група „шопи", която съществено се отличава не само по облекло, но и по диалект, от балканците или тракийците, например, дори от жителите на източнософийските, а и някои други села от района на някогашната голяма община София.
Книгата неизбежно носи белезите на времето, в кое-то е създавана. Определено това не е недостатък, защото съобщава фактите и събитията съобразно тяхното възникване, развитие и разполагане във времето. Събраните етнографски материали отдавна са заличени от паметта на поколенията и затова са невероятен автентичен и не-подправен от изследователска намеса източник за научни изводи и оценки от всеки етнолог, защото възможността за теренни проучвания в района на някогашното село Слатина вече е лишена от смисъл, предвид бурното развитие на територията, езика, нравите, обичаите, облеклото, дори поведението на днешните му жители.
На места текстът излиза от „рамките" на историческото съчинение и придобива характера на пътепис, на „репортаж от мястото на събитието". И това също не е недостатък на книгата, а израз на желанието на автора да покаже своите съвременници такива, каквито са, с техните грижи, радости, тревоги, проблеми, които сам е видял и усетил. Затова ги е предал ситуирани във времето, в което и той е част от него, за да може читателят по-пълно и пределно точно да възприеме и оцени онова, за което той разказва. Да разбере неговата лична позиция и подход, стремеж към обективност и в същото време съпричастност към трудовите делници и нелек живот на хората от това, вече не съществуващо селище.
Сериозни са основанията да се заяви, че подобни краеведски трудове не рядко имат повече от един автор. Фактите, преданията, записаните песни и обичаи в тази книга са събирани години наред от слатинчанина Любен Грозданов и други местни жители. Достигнали са до нас благодарение на Никола Велинов Димитров, общественик и търговски представител на България в редица страни. Начинът на създаването й, в голяма степен като колектив-но творение, е положителен знак за нейната обективност.
Вероятно някои от изводите и бележките в нея ще бъдат приети с резерви от специалистите, но това е напълно логично и закономерно. Като всяка наука и историята се развива и непрекъснато открива и популяризира нови източници, които разкриват още страни и факти от националната, а и от поселищната историопис. Както личи и от заглавието на книгата, тя е подготвена с идеята да бъде продължена след време.
„Кратка история на село Слатина, Софийско" има своето място в съвременната българска книжнина. Вярвам, че изданието ще намери път до читателя, за когото ще бъде едно непосредствено и живо докосване до битие, което ни е колкото познато, толкова, а може би и повече неизвестно. Отдалечено от нас, останало по обективни причини забравено през годините, но намерило своето начало, което отправя предизвикателство към следващи автори, за да завършат започнатото дело.
Иван ИВАНОВ, д-р по история