Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    В Слатина са погребани 200 американски воини  

    Уважаема редакция, с внимание прочетох публикацията ви за произхода на името на някогашното с. Слатина. Тя ми подсказа, че мога да разкажа за малко известни събития от новата история на това село.

    Ст.н.с. д-р ИВАН А. ДИМИТРОВ

     

    През есента на 1945 г. структурите на Съюзната контролна комисия (СКК) на българска територия функционират на пълни обороти. Американската мисия търси и да наеме в нашата страна "подходящ парцел земя за неопределено време за основаване на гробища, където ще се пренесат останките на американските военни, загинали в България през времето на военните действия". Сформирана е група от петима офицери, ръководена от капитан Джоузеф ди Стефано. При една своя разходка с кола той намира подходящо за целта място на могилката до християнската църква и гробището на Слатина. Делегацията на САЩ при СКК настой­чиво моли българското правителство да предостави въпросния терен за гробище. Американците бър­зат, докато нашите власти протакат. Все пак в края на януари 1946 г. площта за военното гробище е осигурена.

    Скоро след това започва търсенето и идентифици­рането на останките на мъртвите воини.
    На 20 февруари американската група е в местността Урвич край с. Панчарево. Два дни по-късно се работи при е. Кладница, на 26 фе­вруари -вс. Кошарево, по­сле в Радомир и т.н.
    Интензивната дейност на хората на капитан Джоузеф ди Стефано, в максимална степен улеснена от българските домаки­ни, продължава и през следващите месеци - до началото на юли 1946 г.

    Докато върви разкриването и идентифицирането на останките и пренасянето им в София, българските специалисти изграждат гробището. Конкурсът за проектирането и строителството му, обявен от американската военна мисия, е спечелен от строителния инженер Илдо Беров. Той е подпомаган от българските офицери за свръзка при американската военна мисия Стефан Стефанов и Борис Паланков. Въпреки стопанските затруднения в страната всичко потребно за бързото изграждане на гробището е осигурено.

    През юни 1946 г. гробището е построено. Завършеният му вид включва два павилиона в задната част и гробищен парцел с подготвени около 200 места за гробове в средната част. На лицевата страна е изградена голяма петолъчна звезда (един от символите на САЩ). На нея е монтиран метален пилон с височина 10-15 метра, върху която се развява американското знаме. Заради сравнително високата надморска височина на Слатинския редут знамето съвсем ясно се вижда от съседните квартали.

    В паметта на възрастни жители на Слатина много неща са избледнели, но споменът за развятото американско знаме, с което са имали директна зрителна връзка, остава незаличим.
    Цялата площ е богато озеленена с цветя, дръвчета, трева под ръководството на един от най-добрите ни лесовъди - Духтев. Прокарани са и алеи. Под знамето е оформен плац за почетна рота.
    Повечето от тленните останки на американските летци са положени през април и май 1946 г.

    В гробовете са поставени около 200 бели чувалчета с етикети, съдържащи данните на загиналите.

    Междувременно американското правителство решава 30 май - Деня на падналите американски войници, да се чества тържествено.

    Денят е отбелязан и на гробището в Слатина. Пред паметта на загиналите се прекланят представи­телят на САЩ Барне, генерал Робъртсън - шеф на американската военна мисия, полковник Олбек, офицери и войници от мисията, между които и капитан Ди Стефано. Присъ­стват още аташето по печата при американската мисия Джеймс Кларк, преби­ваващият в страната американски журналист Леман, духовни лица, американски длъжностни чинове от военните бази в Италия, близки на покойниците, български генерали и офицери и др. С едноминутно мълчание присъстващите почитат паметта на храбрите си съотечественици.
    Идентифицирането на мъртъвците приключва в началото на юли 1946 г. На 4 юли (националния празник на САЩ) гробището е открито официално. Присъстват представители на СКК в България, членове на американската, английската и съветската военна мисия. Тук са и видни български правителствени ръководители и военачалници. На тържествената церемония са и офицерите за свръзка от американската и английската военна мисия от VI отдел.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    ВОЕНЕН ПАМЕТНИК


    НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ И ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ФАЗА) ОТ С. СЛАТИНА

    Паметникът е изграден със средства на оцелелите слатинчани в чест на загиналите за Родината в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война - заключителна фаза (1944-1945) от с. Слатина.
    Паметникът е тип „пирамидален обелиск“ – четиристъпален, върху широка тристъпална основа, овенчан с фронтон и кръст отгоре. Основният блок е оформен на ромбове и с порцеланови портрети на загинали слатинчани. Открит на 15.08.1915 г. Бил е от лявата страна на църквата „Св.Мина“. На сегашното си място на площад Михаил Герджиков паметникът е преместен след 1987 година, На мястото му е построена сградата на Областна дирекция на МВР-София.

    Потребителски рейтинг: 5 / 5

    Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

    История и съвремие в софийския квартал Слатина

    Когато дойдох да живея в столичния квартал Слатина, ми направи впечатление, колко са горди слатинци с това, че са кореняци, че са родени и израснали тук. С такава тъга и гордост показваха къде са били къщите им, бащините им имоти, дворовете, познаваха всяко оцеляло след новите строежи на блоковете дръвче. Прекрасно е да харесваш родното си място, казва слатинка, която живее в квартала в последните 30-ина години.  Да познаваш тяхната история е повод за гордост. А тя е богата и интересна. Археологически разкопки откриват артефакти на заселници от преди 8 хиляди години. 

    Своя история има всяко селище, но паметта на някогашното е събрано днес в местното Народно читалище „Светлина-1921“. Благодарение на повишения интерес към повече знания на местното население, през 1921 година се появява нуждата от основаване на читалище в тогавашното село Слатина. Така се поставя началото на това културно огнище, което по-късно се оформя и развива като важно културно-просветно средище в Слатина. То е такова и до днес. През 1947 г. започва стоежът на новата сграда на днешното читалище и завършва през 1949 г и дава възможност за разширяване и обогатяване на културния живот на жителите от квартала. Провеждат се сказки, възобновява се театралната дейност, изоставена от преди войната. Пиесите „Вражелец“, „Хъшове“, „От много ум“, „Делба“, „Обесването на Левски“, „Службогонци“, „Боряна“ и др., са гледани не само от местните жителите, но и от тези на съседните квартали. Основават се певческа група, танцов състав, по-късно и езикови, музикални и други групи. Жителите на Слатина имат читалището като свое огнище на просвета и всяка вечер салонът на читалището и читалнята на библиотеката са били препълнени от младежи, жадни за просвета. Все още времето е далече от бързите връзки на интернет и новите комуникации. И днес читалище „Светлина – 1921“ е едно от най-дейните читалища в район „Слатина“ и с най-интересен архитектурен стил. То се посещава от жителите на квартала от всяка възраст, любители изучават в различните школи музикални инструменти и състави: школа за изучаване на чужди езици и компютърна грамотност за деца и възрастни, музикална школа по китара и пиано, акордеон школи за изучаване на български народни танци и обичаи „Фолклорика“. Библиотеката на читалището разполага с богат книжен фонд, грижливо подредени по тематика от днешната библиотекарка Петруна Маринова, сърцата жена, която освен основната си работа, събира зрънце по зрънце факти и описания от миналото на Слатина, издирва хора, които могат да разкажат, каквото знаят и помнят от близкото минало за Слатина. Библиотеката й  е една от най-големите и представителни библиотеки не само в район „Слатина“, но и в столицата. И днес това читалище „Светлина – 1921“ си остава любимото и притегателно място на много жители от район „Слатина“ и от други райони на столицата.

    Тук могат да се намерят наред с най-новите издадени книги, стари копия на  вестници, снимки, описани от слатинци обичаи, традиции, уникалния шопски хумор, за промените, адаптацията с новите преселници, за много, много факти и събития, които съпътстват слатинци през всичките години. Но, да започнем с началото.

    Златоносната жилка на реката дава името на Слатина

    В някогашни векове хората по тези места разбрали, че районът  има друга изключителна стойност. В древността вече познавали цената на златото, затова след като открили, че водата на река Слатинска, минаваща през селището, е злотоносна, разбрали изключителния шанс за своето препитание. Започнали да събират златните зрънца, носени от вълните на реката, която по онова време била пълноводна. Идвали все повече хора по тези места, с надеждата да живеят добре. Е, и ние сме имали нашия Клондайк. Хората останали, събирали златото, се заселили тук за следващите векове. Селището взело и името на реката, която наричали златоносна, което с времето преименували в Слатина. Това установяват учените, пишейки старата история на сегашния столичен квартал, след разкопките на земята, разкривайки тайните на миналото, в които златните зрънца на научно доказаните факти оформят интересната и уникална история на квартала.

    Продължението на слатинското землище на север преминава в широк дол по протежение на Слатинския редут. По време на османското робство нарекли това място Робов дол, защото тук спирали кервани от поробени българи, вързани един за друг със синджири. С тези тежки вериги изминавали пеша хиляди километри от българските земи към Диарбекир, или, за да слугуват на турците, продадени на робските пазари в Изтока. Тук на това място правели спирка, където поробените българи отдъхвали за няколко часа или за една нощ и продължавали тежкия път, принудени от поробителите под плющящите им камшици. Честа тяхна спътница била смъртта.

    По време на робството  слатинските ханища били към 30-ина, покрай тях по древния римски Траянов път минавал целият потоп на коларски впрягове със стоки от изток към столицата и на юг от нея към днешен Пловдив. В един от тези ханове отсядал тайно и Васил Левски  по апостолския си път, основавайки тайните революционни комитети в цяло Българско. Минавайки край Софийско, в Слатина той също идва да основе поредния революционен комитет. Цона Младжова помнела много добре от разказите на баща си Спас и от дядо си Стоян Божилов, ханджията, как Левски идвал в Слатина откъм Враждебна и отсядал в хана на дядо й Стоян Божилов. В него в късна доба се събирали тайни съмишленици, слатинците Лазо Тонков, Пенко Келешки, Боте Пасков, Митко Шиков и в присъствието на Левски се заклевали над Еванелието с кръстосаните върху него кама и револвер, заклевайки се, вречени във великото дело, при създаването на комитета. За председател на комитета бил определен Стоян Божилов. А това значимо събитие станало през зимата на 1870-71 година. Комитетът в Слатина е служел за връзка с Драгалевския манастир, където служел отец Генадий, а той бил сподвижник на Апостола в Софийския революционен комитет. Цона Младжова е запомнила още, че Лазо Тонков и Стоян Божилов са ходили на тайна среща с представители на Софийския революционен комитет. Срещите им били под стария мост, на мястото на днешния Орлов мост. Там си предавали тайните известия в съзаклятническата дейност. 

    Днес малцина знаят, че сегашният столичен квартал “Слатина” има забележително историческо минало. Старата Слатина е убежище и свърталище на храбри хайдути, пропускателен пункт на куриери на Васил Левски, място, където Апостола е намирал сигурно скривалище ту в олтара на черквицата, ту в самото село.

    Духът на Апостола още витае над Слатина 

     В спомените на много стари хора възкръсват разкази и легенди за дейността на Левски и “тайните” хора от комитетите. Оцелелите до днес летописи от историята на слатинските ханища съхраняват спомени за тях. А легендите – те се предават и сега от уста на уста, от поколение на поколение. Затова се помнят и до днес.

    “В Слатина по късна доба, разказва преди да почине 92-годишната баба Цона Младжова, дядо ми Стоян Божилов заедно с баща ми Спас често са посрещали в хана ни Васил Левски. Там се основа и тайният революционен комитет. Една нощ през задните плетища в хана дошли членовете на комитета Боте Пасков, Лазо Тонков, Мите Шишков, Пенко Келешки и попът на слатинската черква. “Свети Терапонт”, днес се казва „Свети Мина“, заклеват се в името на свободата и революцията.”

    От този момент ханът става център на нелегалната дейност на комитетските хора. Църквата се превръща в убежище на Апостола, неговите съмишленици и куриери са се крили в тайно скривалище за оръжие, в мазето на хана.

    Това събитие от основаването на слатинския революционен комитет днес бележи 150-годишнина, тъй като създаването на комитета според намерените документи и архивни бележки на слатинчани е станало в дните на 1870-71 г.

    Левски много често се отбивал в селото и преспивал в хана или в олтара на черквицата, а хората от революционния комитет се срещали с куриерите на другите комитети, които минавали през София.   Самият Васил Левски използвал Слатина като междинен пункт, за да се укрие от преследвачите си. От Слатина, предрешен в хана като въглищар, той подкарвал магарето и изчезвал към Горубляне. Оттам бързо се прехвърлял в древния манастир в горите край село Кокаляне, в днешния Кокалянски манастир, където игуменът му бил ятак. Апостолът разполагал в манастира със собствена стая, от която можело да се контролира целият път край река Искър и близките странични пътеки. Тази стая е запазена и до днес.

    В Слатина мнозина знаят за дейността на комитета. Селото наброявало тогава над 300 жители и никой от тях не е станал предател.

    Те изготвили таен план за спасяването на заловения Левски. Не случайно Слатина е била позната като бастион на шопите. Когато в селото научават за залавянето на Васил Левски край Къкринското ханче и довеждането му в Софойския конак, комитетът на Слатина се събира на тайно заседание в олтара на слатинската черквица да вземат решение какво да правят.

    Стоян Божилов и Лазо Тонков разработват подробен план за нападение на конвоя и спасяването на Апостола.  Те пускат съгледвачи в София, събират сведения от турците, за да уточнят пътя, по който ще ще бъде отведен Левски в Истанбул. Решават да блокират стария римски път, като на много места поставят патрулни двойки.

    Заговорът не успява. Защото турците решават да променят в последния момент маршрута и Апостола на нашата свобода увисва на бесилото край София. 

    После Стоян Божилов и Боте Пасков организират разузнавателна група и когато руските войски влизат в България, те ги подпомагат. Въпреки големия студ през зимата на 1877 г. слатинчани излизат да посрещнат с хляб и сол влизащите през Куклина бара казашки сотни на генерал Гурко.

    В църквата „Св. Мина“стои паметен текст, обясняващ историческия факт, че тук е място, където е отсядал Апостола. За съжаление вратите на църквата днес са постоянно затворени, дори на празници. Истинската причина да не могат слатинци да я посещават е неизвестна.

    През Слатина е минавал и английският журналист Джеймс Баучер, кореспондент за балканските страни след Освобождението, който обхождал надлъж и нашир нашите земи. В Софийско  е развеждан от бистничанина бай Иван. Посетили са и Слатина, където Баучер се е възхитил от вихъра на слатинското хоро на „Бродо“, а  най-вече от чудноватата шопска носия, и от снажните хора, които плетели бързите шопски красиви хора и ръченици. Самият Баучер съдействал по-късно през 1905 г да заминат за Лондон на фолклорен събор двама слатинци Гъле Карадачки и Стефан Гангарски, като представители на Шопско, заедно с една мома от село Горна баня. Изглежда тези тримата най-силно са го впечатлили, за да изпрати да представят страната, културата и фолклора ни по онова време.

       С голяма радост слатинци посрещат Освобождението, руските части са посрещнати от слатинци в студената зима преди Коледа, при Куклина бара. След Освобождението, през 1888 г през слатинското землище е прокарана Пловдивската жп линия. Оформено е Цариградското шосе и цялото движение е преместено да минава оттам. Вследствие на това настъпва известен икономически подем в Слатина, ликвидират се турските чифлици, съществували до Освобождението. Тогава повечето слатинчани се сдобиват със земя и тя се простирала вече като тяхна собственост от днешното Летище София до Народното събрание и от Герена до Борисовата градина. Всичкото това пространство са били слатински земи, отчуждавани през времето, докато остане само в рамките на  квартал Слатина с панелните блокове.  След Освобождението започва да се развиват новите стопанства, земеделието, животновъдството. Пазарите в столицата се пълнят с продукция от близките софийски села. На столичния пазар са били известни и търсени слатинските любеници (дини) и пъпеши, слатинското мляко и сирене. Но наред с издигането на едни, мнозина от тогавашните селяни обедняват, притиснати от промените на новото време и се разселват в центъра на София. През 1880 г Слатина е имала 639 жители, през 1965 г те са вече 3 800 и продължава да расте до наше време, когато панелните блокове в квартала побират 70 000 жители на преселили се от близо и далече са новите съкварталци на някогашните коренни слатинци. 

    Много вода изтекла в Слатинската река, много години минали. Дошло време, когато връхлетяла Втората световна война. Точно под тази малка църквичка „Свети Мина“ се намирало бомбоубежището, където се криели слатинчани щом завиела сирената, съобщавайки за въздушно нападение на съюзническите самолети.

    Моята майка ми е разказвала, как посред нощ, щом завиела сирената, всички скачали, грабвали малко събрания най-необходим багаж, който бил винаги готов, в ръце, и хуквали към това скривалище. Изключвало всякакво осветление, всеки трябвало да помни пътеките до скривалището и да стига до него в пълна тъмнина, за да не се забележи от прелитащите летящи крепости, пълни с бомбите. Веднъж в суматохата забравили по-малкото й братче. Търсили го навсякъде около тях, нямало го. Едва дочакали със свити сърца сирената да свири отбой, за да се върнат и да го потърсят у дома. Когато влезли в къщата, той сладко си спял в креватчето. Но си е било истински ужас и огромен риск, защото където паднела бомба, там се образувал огромен кратер и погубвал къщи и всичко останало на това място.

    Имах интересен случай. 60 години след Втората световна война се запознах с възрастно немско семейство. Мъжът имал отколешно желание, искал да дойде в България, за да посети местата, където идвал някога като млад войник в състава на германската армия. От Варна до София той обикаляше страната ни, за да си припомни къде е бил и какво се е случвало някога във времето на войната. Разказваше, че имал военни задачи в близост до населени райони. Немските войниците раздавали на децата шоколади, които напълно изчезнали по време на войната, както и други вкусни неща. Било време на бедност, война и разруха. Така историята на Слатине се е писала от поредица на мирни или драматични събития, както се пише една история на славен и витален народ.

    В софийската Слатина празнуват деня на Светия дух

    В деня на Петдесетница Църквата отдава чест на Божественото достойнство на третото лице на Светата Единосъщна Троица – Светия Дух обединител на пресветата, единосъщна Света Троица - заедно Бог Отец и Бог Исус Христос – разум и материя, на които дава живот Светият Дух. В софийския квартал Слатина има друга, по-голяма църква, с името "Света Троица". Всяка година на този ден по стара местна традиция, както се правят сборове все още по селата на своя патронен празник в чест на светията-пазител на селището, така и тук все още се поддържа тази традиция. Било е време, когато в Слатина са се правили всенародни събори, пъстро, шумно се е празнувало с хора и танци, с шарени сергии, с люлки за малки и големи, раздавали са се курбани и хляб за здраве на всички. От всичко това днес са останали само датата, на която си спомнят за миналите тържества само най-възрастните. По-младите присъстват на онова, което са предвидили от общината – музикална програма, после музика за всички, понякога безплатни халби бира и кебапчета, или палачинки, или парче пица, които свършват много бързо и обикновено не стига за всички. Но важното е, че духът на слатинци е жив, с желанието да празнуват заедно на този светъл ден, да помнят празника, да се срещнат и да общуват за миналото и за настоящето на квартала.

    Така празнуват днес в Слатина, празникът едва се запечатва като такъв в умовете на най-младите, подсилвани с преразказите на възрастните, и в опит да бъде възобновяван всяка година с епизодичните инициативи на общината. 

    Дора Николова 

    2020 г.

    Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Късаме със САЩ и гробището изчезва

     

    Ст. н. ц. д-р Иван Димитров е завършил Военно училище, а след това и Военна академия. Има аспирантура и дoцентура по проблемите в историята на България след 9 септември 1944 г. 15 г. е работил в Института по Военна история. 64-годишен е, от 1979 г. живее в кв. "Слатина".

    - Как продължава историята с американското гробище, след като е било открито, г-н Димитров?

    - То е открито тържествено на 4 юли 1946 г. Просъществувало е до 1951 г. Тогава България къса отношения със Съединените американски щати и гробището изчезва. Останките на загиналите американски войници първо са прехвърлени в Южна Италия. След това американската страна си ги взема и ги прибира в Щатите. Всъщност гробището го е имало само 5 години – от 1946 до 1951 г.

    - Колко време ви отне да проучите задълбочено фактите?

    - Написването на материала не ми отне много време, защото имах събрана информация отпреди. Тази статия се базира на документи от архивите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на външните работи. Това са двата основни архива, с които съм работил. Това не е плод на някаква измислица или фантазия. Иначе съм проучвал още стотици документи, разговарял съм и с очевидци. Имах късмета да срещна хора, които са съпреживявали откриването на гробището на американските войници.

    - Какво ви провокира да се занимавате с тези факти от историята?

    - Вижте, аз съм професионален военен и познавам отблизо историята от този период. Издал съм и книга „По волята на победителите“. Тя третира проблемите на съглашението за примирие, което1 сключва България след Втората, световна война. Готвих я дълго време, той като според мен тя е много сериозна книга и изследва контактите с англичани и американци. Само преглеждането на съществуващата документации ми отне година и половина. В нея също съм разгледал историята на американското гробище на загиналите войници в квартал „Слатина“.

    - Според вас защо американците са избрали именно това високо място? Гробището се намира на могила.

    - Мястото се вижда отдалече и е с много висока надморска височина. Това петно е било предвидено за Висше техническо училище, но идеята така и не се реализира. Освен това е достатъчно отдалечено от София, днешният квартал „Слатина“ тогава е бил село.

    - С какво се занимавате сега?

    - Пенсионер съм и се занимавам с мои неща. Знаете ли – имам идея! Може би ще е хубаво хора ветерани да разказват за значими събития от миналото от различни квартали на София. Трябва да има такава рубрика, мисля, че е подходяща.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Неолитното селище Слатина е сред символите на първата европейска цивилизация

    чл.-кор. проф. дин Васил Николов
    Национален археологически институт с музей – БАН

    Останките му на възраст около 8 хиляди години се намират в южната част на Софийското поле, на левия бряг на Слатинска река, приток на р. Искър, близо до някогашното село Слатина. В ново време земята там е обработвана, използвана за ниви и градини. Селището е открито е през 1928 г., когато през него преминава околовръстната железопътна линия на София. През 1958 - 1960 г. на територията му са направени дълбоки изкопи за канал-колектор, печатница на БАН, водопроводи и канали. Някои наблюдения върху изкопите и събрани от тях археологически материали са публикувани от любителя-археолог Неделчо Петков и от сътрудници на новосъздадения Музей за история на София. През 70-те години на ХХ в. югоизточната част на селището е унищожена при строителството на спортния комплекс „Червено знаме“. По това време Слатинска река е вкарана в подземен канал. През 1978 г. Лиляна Перничева проучва част от западната периферия на обекта, нарушена при изкопни работи за топлопровод.
    Същинските археологически разкопки на раннонеолитното селище имат началото си преди 36 години, когато започват изкопните дейности за изграждане на трамвайната линия по бул. Шипченски проход – без за това да са уведомени археолозите. При констатирането на направения вече дълбок изкоп по бъдещия булевард, с големи усилия е спряна строителната дейност и на 9 май 1985 г. започва археологическото проучване в тази част на селището под ръководството на Васил Николов. През следващата година разкопките се съсредоточават в западната периферия на селището, в площта между бул. Шипченски проход и Комплекса на БАН на 4-ти км. Те продължават до 1997 г. върху площ около 1,5 дка. През 2013 г. са възобновени в цялата западна половина на същия проучван сектор, продължават и до днес. През 2016 г. влиза в сила режим за опазване на неолитното селище Слатина-София като национална културна ценност. Освен редовните, от 2018 до 2020 г. са проведени и спасителни разкопки в рамките на няколко строителни терена в северната периферия на селището с обща площ над 3 дка.
    В резултат на всички тези проучвания е ясно, че селището е заемало площ от над 300 дка, а културните останки от него са с дебелина до 4 м. Съществувало е в периода от края на VII-мо до средата на VI-то хил. пр. Хр.
    Създателите и обитателите на селището са мигрантски групи, които пристигат на Балканите от Южна Анатолия (Мала Азия), прекосявайки Егейско море на салове, пренасяйки култивирани житни семена и одомашнени животни. Първите мигранти достигат Тесалия (Северна Гърция) в средата на VІІ хилядолетие пр. Хр., а през следващите няколко столетия новопристигащите поемат на север през Централните Балкани по долините на Струма, Места и Вардар. Струмският път се оказва най-подходящ за най-ранните земеделци и скотовъдци в търсенето на подходящи екологични ниши за новия живот. Така в края на VІІ хилядолетие пр. Хр. те достигат Софийското поле, една група усяда на левия бряг на Слатинска река и постепено създава селище. Възможно е една от причините за избор на мястото за заселване да дава много по-късното наименование на местността, където лежат останките от ранноземеделското селище – Слатина. Името е от славянски произход и идва от раннославянското название слат – сол. Солта е изключително важна за човека и животните – хората от земеделско-скотовъдните общности трябва да се грижат за осигуряването на сол за себе си и за животните, защото без сол животът е невъзможен.
    След заселването, хората останали на това място край Слатинска река около 500 години. Селището се разраствало, свивало и местило по речната тераса. В ранните етапи на съществуването си то е било оградено от ров/ровове и/или масивна дървена стена. Това е било начин не толкова хората да се защитят от диви животни или враждебни групи хора, колкото да обозначат своето вътрешно, подредено пространство.
    Около средата на VІ хилядолетие пр. Хр. в резултат на неблагоприятни климатични условия, довели до мащабни заливания и наводнения, жителите на неолитна Слатина се преселили на неизвестно засега място.
    При археологическите разкопки в културния пласт на селището са проучени изцяло или частично останките на около 40 къщи. Имат правоъгълен или трапецовиден план и различни размери, като впечатление прави, че по-ранните къщи са със значително по-голяма площ. Две къщи, отнасящи се към един от най-ранните етапи на обитаване на селището, се открояват със значителните си размери и сложен план. Едната има площ около 147 кв. м. Дългите ѝ стени са дъговидно извити успоредно една на друга. Включва три почти еднакви по площ помещения, както и две малки странични помещения със стопански функции. Другата къща не е изцяло разкрита, но досега е установено, че тя има пет самостоятелни помещения, които са пристроявани едно към друго. Предполагаемата ѝ площ е около 250 кв. м. В селището са проучени и много къщи с по-малка площ (30 до 80 кв. м). Някои от тях са с едно помещение, други с две, има такива с едно помещение и малка пристройка към него. Това показва значителна адаптивност спрямо различните нужди в конкретен момент.
    Проучената през 1985 г. т. нар. Голяма къща с площ 117 кв. м. дава изключително детайлна информация за начина на изграждане. Стените са строени с помощта на набити дъбови стълбове, изплетени с върбови или лескови пръчки и замазани от двете страни с глина така, че да се получи дебелина от 18 - 20 см. Двускатният покрив, който обикновено е симетричен, е имал дървена подпорна конструкция. Самата Голяма къща е с асиметричен покрив, и то съвсем преднамерено направен. Това позволявало в ранните часове на деня постройката да акумулира повече слънчева топлина. Подът е измазван периодично с глина.
    Къщата е не само покрив над главата, но и средоточие на редица ежедневни дейности, поради това вътрешната ѝ уредба е сравнително стандартна. В нея обикновено има куполна пещ, най-често разположена пред средата на някоя от стените, с масивна основа, изградена от речни камъни. В близост до пещта обикновено е разположено стационарно хромелно съоръжение, както и глинобитна площадка за домакински нужди. Зърнохранилищата са изградени върху пода от глина. Имат различна форма и сечение - кръгло, овално, квадратно, правоъгълно, трапецовидно, а във височина достигат до 70 - 80 см. За зърнохранилища са използвани и големи керамични съдове, замазани в пода за стабилност. Установени са и вкопани в пода каменни хавани. Други елементи на интериора са дървените лежанки за спане и вертикалния тъкачен стан, който вероятно се използва сезонно.
    Пространството на къщата е свързано с различни ежедневни или периодични занимания, които обитателите на селището извършват в тях. Къщата е място за подслон (дървени лежанки), място за приготвяне на храна и хранене на обитателите ѝ (пещ, огнище, каменна мелница, глинобитен подиум, огнище, пещ, керамични съдове), място за съхраняване на храна и хранителни припаси (напр. зърно в хранилищни съдове, плодове), място за домашни производствени дейности като тъкане и изработване на дрехи (тежести за тъкачен стан, останки от лен), изработване на сечива от кост (наличие на полуфабрикати и големи количества инструменти без следи от употреба), изработване на керамични съдове и др.
    В живота на праисторическите хора неделимо се преплитат утилитарното и сакралното. Така в една къща се откриват редица смислово и функционално натоварени елементи, свързани с религиозно-митологичните представи и обредността на древните земеделци и скотовъдци. Още преди изграждането на къщата е правена т.нар. строителна жертва - един много широко разпространен ритуал в Стария свят и до наши дни. В раннонеолитното селище Слатина-София това е добре документирана традиция. „Жертвата“ е различна – керамичен съд, нефритена свастика, човешка мандибула, костени сечива и пр., а целта е една - осигуряване закрилата от дух-пазител. В т.нар. Голяма къща, в западната част на малкото ѝ помещение, е открит модел на жилище. Вероятно в него е поставяна храна за домашния дух-охранител с цел поддържане на неговата благосколонност към обитателите на къщата. Това е един от обичаите, свързани със зачитането на предците, някой от които се отъждествява с домашния дух-охранител. В същата къща до централните носещи дървени колони е вкопана жертвена яма, в която е поставяна или наливана жертвена храна. Едва ли е случайно разположението ѝ непосредствено до една от централните колони на къщата. Логично е допускането за обредни действия, свързани с култа към колоната, който е свързан с поддържането на реда в космоса, включително и за запазването на самата къща от разрушаване.
    Обитатителите на раннонеолитно селище Слатина-София са едни от първите земеделци в българските земи – земеделието е основният им поминък. От култивираните зърнени растения най-често са отглеждани еднозърнестият лимец и плевестият ечемик, следвани от двузърнестия лимец. Срещат се мека пшеница, ечемик, голозърнест ечемик и диворастяща еднозърненка. Сред бобовите култури най-разпространени са лещата и секирчето, установени са също грах, бурчак и глушина. От тях приготвят каши и т. нар. кисел хляб - смлени със житото, зърната от бобови растения набухват хляба, играейки ролята на мая. Данни за това са открити при проучването на т. нар. Голяма къща, като до тогава се смяташе, че киселият хляб е откритие на много по-късната желязната епоха.
    В подходящите сезони хората събират диви плодове като дрян, слива, грозде, лешник, бъз, къпина, ягода. Има данни, че сливите били сушени като по този начин ставали годни за съхранение за по-дълго време.
    Скотовъдството също е съществена част от поминъка. Отглеждани са овце, кози, говеда и прасета. Възрастовата структура на животните показва, че те са използвани преди всичко за месо, но се предполага и постепенно усвояване на прясното мляко.
    Ловът, подобно на събирателството, има спомагателна функция в изхранването. Обект на лов били различни видове, някои само с трофейна стойност – тур, елен, сърна, дива свиня, златка, язовец, мечка, лисица, вълк, бобър, птици, риби, костенурки, миди.
    Силната зависимост на праисторическия човек от природата води след себе си до извършването на редица обредни дейности, които да укротят независещите от него сили.
    Част от обредните дейности са свързани и с погребването на мъртвите. В периферията на селището и в междужилищното пространство са открити останки от едва 8 гроба - очевидно много малка част от обитателите на селището имат тази „привилегия“.. С изключение на един, останалите са на възрастни индивиди – мъже и жени. Хронологически се отнасят към втората половина на ранния неолит. Мъртвите са полагани в свита позиция в ямата (т.нар. ембрионална поза). Ямата е приемана като утроба на богинята Майка-Земя и по този начин се осигурява затваряне на цикъла на живота. Изключение прави гробът на млада жена (16 - 17 години), която е положена в свита поза по корем. Позицията може да се определи като „раждаща“, предвид младата възраст на жената и вероятно също е свързана с идеята за цикличност.
    Уседналият начин на живот на ранните земеделци и скотовъдци, заселили се край бреговете на Слатинска река, продължава повече от половин хилядолетие. Това е време на многостранни контакти със съседни селища и други човешки общности на Централните Балкани и Тракия. Заради географското си положение слатинското селище е било не само медиатор, но жителите му са били носители на иновативно мислене и двигател на културното развитие в региона.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291