Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

     Бомбардирането на с. Слатина през Втората световна война и съдбата на загиналите англо-американски летци

    Петруна Маринова

    Атаките над София започват през пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.

    Общата равносметка от англо-американските бомбардировки над София е помрачителна. Градът и околностите са нападнати 11 пъти. Пуснати са общо 45 265 фугасни и запалителни бомби с тежина 4300 тона. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата. Съюзническите самолети хвърлят избухливи писалки, часовници и детски играчки, които убиват и осакатяват деца. Загиват 2477 души, от които 99% са цивилни граждани. Сринати са 12 568 частни и обществени постройки, а това е 1/4 от сградния фонд на столицата. Материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 24 милиарда лева.

    На 10 януари 1944 г. се провежда една от най-тежките бомбардировки. Около 12 часа и 23 минути 180 американски самолета – 143 от тях са бомбардировачи, прелитат на височина от около 7 хиляди метра и бомбардират на 5 последователни вълни. Ударени са шосето за Банкя, булевард „Кн. Клементина“, ул. „Граф Игнатиев“ шосето и игрището „Юнак“, село Дървеница. Щети има до района на днешния квартал „Модерно предградие“, Александровска болница и други. Противника губи 4 бомбардировача и 3 изтребителя. В 10 часа вечерта идва време и за нощната бомбардировка. Тя засяга района на централната градска част, Слатинския и Симеоновския редут. Вече няма нужда дори от гасенето на светлини, поради простата причина, че все още са малко регионите, които могат да предложат такава. Електроподаването е спряло официално и възможността за биенето на тревоги е елиминирана. Няма и връзка между различните квартали, защото телефонните линии са извън строя. Дори църквата мълчи, защото не е подготвен сигнал, който да посочи тревогата. Бомбардировките хващат населението в леглата, като в следващите минути, същите вече се изсипват и върху тях. Двете бомбардировки на 10 януари дезориентират административния и политически живот на страната. По думите на Константин Муравиев „ по-видните личности намират възможност да избягат в Чамкория. Останалите са предоставени на собствената си съдба“. На този ден са хвърлени над 1784 бомби, 54 не се взривяват. Някои от бомбите са с мощност от 1.6 тона. Родната авиация  успява да свали 8 бомбардировача  и 5 изтребителя – нито един български самолет не пада. Жертвите са 750 граждани и военнослужещи, ранени 710. В тотална разруха падат около 463 сгради, още 472 са опасни за обитаване и над 2000 са леко повредени.

    Бомбардировките на 29 март 1944 през нощта и на 30 март пред деня имат за цел да тероризират гражданското население и да дезорганизират административния и стопански живот на страната.  На 29 март 1944 към 21.14 часа до 21.34 часа английски бомбардировачи  пускат бомби над католическото училище на площад „ Възраждане“  и загиват 10 души, от които 7 са от село Слатина.

    Румен Руменин, „Летящи крепости над България.“  София: Изд. Хр.Ботев, 1990 с.82, 105, 175.

     

    Съгласно чл.15 от Съглашението за примирие българското правителство и СКС /Съюзна контролна комисия/  трябва да съставят подробни списъци на погребаните в България американски и британски офицери и войници за периода 1941-1944 г. като тленните им останки да бъдат погребани във военното гробище в Слатина.

    Конкурсът за проектирането и построяването на гробището е обявен от американската военна мисия. Ръководи се от капитан Джоузеф де Стефано, но се изпълнява от инж. Илдо Беров.

    Стойността на проекта е за 3 милиона лева. Гробищния парк е на площ от 3 дка за да събере 200 чувалчета с костите на загиналите.

    Въпреки стопанските затруднения в страната, закупуването на строителните материали и отчуждаване на имотите на слатинци, проектът се изпълнява. При прокарването на водопровод към гробището са засегнати и са нанесени щети на Георги Иванов Петков - 360 кв.м. многогодишна люцерна на стойност 18 000 хил.лева и Коста Йорданов Караджов за 210 кв.м. засети с пшеница, на стойност 3 000 лева.

    Мястото за американското гробище обхваща  парцели, собственост на : Кръстан Илчев Гьорев, Петър Илчев Гьорев, Тодор Иванов Христов, Ангел и Велика Ст. Коцеви, Стоичко Галев.

    Основните строителни работи се извършват през  май, а довършителните през юни 1946 г. Завършеният вид включва два павилиона за съхранение на инвентара и помещения за пазачите, Те са с размер 8 на 8  м. разположени на една линия, дървена конструкция дълга 20 метра. В средната част е оборудван гробищен парцел с подготвени 200 гробни места. Във входната час е изградена голяма звезда - символа на САЩ, върху която е монтирана метална мачта с височина 10-15 метра, върху която се развява американското знаме. Сравнително високата  надморска височина на  Слатинския редут дава възможност американското знаме да се вижда от Слатина и околните квартали - Христо Ботев, Оборище, Подуяне, Летището. Цялата площ е богато залесена и озеленена.

     

    На 4 юли гробището е тържествено открито. На тържествената церемония присъстват представители на американската, английската и съветска мисии, български офицери, журналисти и близки на загиналите. 

    Американското военно гробище в Слатина не е построено за вечни времена, а е временно. По силата на закон приет от Конгреса на  САЩ през 1946 г. и подписан от президента Хари Труман, всички загинали американци, трябва да бъдат върнати и погребани в САЩ.

    В изпълнение на това решение и поради преустановяване на дипломатическите отношения между България и САЩ гробището в Слатина е ликвидирано и тленните останки са пренесени в Италия и от там в САЩ през 1951 г.

     

    Иван Димитров, По волята на победителите. София, НКИА ООД, 1996. с. 37-48

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Неолитното селище Слатина е сред символите на първата европейска цивилизация

    чл.-кор. проф. дин Васил Николов
    Национален археологически институт с музей – БАН

    Останките му на възраст около 8 хиляди години се намират в южната част на Софийското поле, на левия бряг на Слатинска река, приток на р. Искър, близо до някогашното село Слатина. В ново време земята там е обработвана, използвана за ниви и градини. Селището е открито е през 1928 г., когато през него преминава околовръстната железопътна линия на София. През 1958 - 1960 г. на територията му са направени дълбоки изкопи за канал-колектор, печатница на БАН, водопроводи и канали. Някои наблюдения върху изкопите и събрани от тях археологически материали са публикувани от любителя-археолог Неделчо Петков и от сътрудници на новосъздадения Музей за история на София. През 70-те години на ХХ в. югоизточната част на селището е унищожена при строителството на спортния комплекс „Червено знаме“. По това време Слатинска река е вкарана в подземен канал. През 1978 г. Лиляна Перничева проучва част от западната периферия на обекта, нарушена при изкопни работи за топлопровод.
    Същинските археологически разкопки на раннонеолитното селище имат началото си преди 36 години, когато започват изкопните дейности за изграждане на трамвайната линия по бул. Шипченски проход – без за това да са уведомени археолозите. При констатирането на направения вече дълбок изкоп по бъдещия булевард, с големи усилия е спряна строителната дейност и на 9 май 1985 г. започва археологическото проучване в тази част на селището под ръководството на Васил Николов. През следващата година разкопките се съсредоточават в западната периферия на селището, в площта между бул. Шипченски проход и Комплекса на БАН на 4-ти км. Те продължават до 1997 г. върху площ около 1,5 дка. През 2013 г. са възобновени в цялата западна половина на същия проучван сектор, продължават и до днес. През 2016 г. влиза в сила режим за опазване на неолитното селище Слатина-София като национална културна ценност. Освен редовните, от 2018 до 2020 г. са проведени и спасителни разкопки в рамките на няколко строителни терена в северната периферия на селището с обща площ над 3 дка.
    В резултат на всички тези проучвания е ясно, че селището е заемало площ от над 300 дка, а културните останки от него са с дебелина до 4 м. Съществувало е в периода от края на VII-мо до средата на VI-то хил. пр. Хр.
    Създателите и обитателите на селището са мигрантски групи, които пристигат на Балканите от Южна Анатолия (Мала Азия), прекосявайки Егейско море на салове, пренасяйки култивирани житни семена и одомашнени животни. Първите мигранти достигат Тесалия (Северна Гърция) в средата на VІІ хилядолетие пр. Хр., а през следващите няколко столетия новопристигащите поемат на север през Централните Балкани по долините на Струма, Места и Вардар. Струмският път се оказва най-подходящ за най-ранните земеделци и скотовъдци в търсенето на подходящи екологични ниши за новия живот. Така в края на VІІ хилядолетие пр. Хр. те достигат Софийското поле, една група усяда на левия бряг на Слатинска река и постепено създава селище. Възможно е една от причините за избор на мястото за заселване да дава много по-късното наименование на местността, където лежат останките от ранноземеделското селище – Слатина. Името е от славянски произход и идва от раннославянското название слат – сол. Солта е изключително важна за човека и животните – хората от земеделско-скотовъдните общности трябва да се грижат за осигуряването на сол за себе си и за животните, защото без сол животът е невъзможен.
    След заселването, хората останали на това място край Слатинска река около 500 години. Селището се разраствало, свивало и местило по речната тераса. В ранните етапи на съществуването си то е било оградено от ров/ровове и/или масивна дървена стена. Това е било начин не толкова хората да се защитят от диви животни или враждебни групи хора, колкото да обозначат своето вътрешно, подредено пространство.
    Около средата на VІ хилядолетие пр. Хр. в резултат на неблагоприятни климатични условия, довели до мащабни заливания и наводнения, жителите на неолитна Слатина се преселили на неизвестно засега място.
    При археологическите разкопки в културния пласт на селището са проучени изцяло или частично останките на около 40 къщи. Имат правоъгълен или трапецовиден план и различни размери, като впечатление прави, че по-ранните къщи са със значително по-голяма площ. Две къщи, отнасящи се към един от най-ранните етапи на обитаване на селището, се открояват със значителните си размери и сложен план. Едната има площ около 147 кв. м. Дългите ѝ стени са дъговидно извити успоредно една на друга. Включва три почти еднакви по площ помещения, както и две малки странични помещения със стопански функции. Другата къща не е изцяло разкрита, но досега е установено, че тя има пет самостоятелни помещения, които са пристроявани едно към друго. Предполагаемата ѝ площ е около 250 кв. м. В селището са проучени и много къщи с по-малка площ (30 до 80 кв. м). Някои от тях са с едно помещение, други с две, има такива с едно помещение и малка пристройка към него. Това показва значителна адаптивност спрямо различните нужди в конкретен момент.
    Проучената през 1985 г. т. нар. Голяма къща с площ 117 кв. м. дава изключително детайлна информация за начина на изграждане. Стените са строени с помощта на набити дъбови стълбове, изплетени с върбови или лескови пръчки и замазани от двете страни с глина така, че да се получи дебелина от 18 - 20 см. Двускатният покрив, който обикновено е симетричен, е имал дървена подпорна конструкция. Самата Голяма къща е с асиметричен покрив, и то съвсем преднамерено направен. Това позволявало в ранните часове на деня постройката да акумулира повече слънчева топлина. Подът е измазван периодично с глина.
    Къщата е не само покрив над главата, но и средоточие на редица ежедневни дейности, поради това вътрешната ѝ уредба е сравнително стандартна. В нея обикновено има куполна пещ, най-често разположена пред средата на някоя от стените, с масивна основа, изградена от речни камъни. В близост до пещта обикновено е разположено стационарно хромелно съоръжение, както и глинобитна площадка за домакински нужди. Зърнохранилищата са изградени върху пода от глина. Имат различна форма и сечение - кръгло, овално, квадратно, правоъгълно, трапецовидно, а във височина достигат до 70 - 80 см. За зърнохранилища са използвани и големи керамични съдове, замазани в пода за стабилност. Установени са и вкопани в пода каменни хавани. Други елементи на интериора са дървените лежанки за спане и вертикалния тъкачен стан, който вероятно се използва сезонно.
    Пространството на къщата е свързано с различни ежедневни или периодични занимания, които обитателите на селището извършват в тях. Къщата е място за подслон (дървени лежанки), място за приготвяне на храна и хранене на обитателите ѝ (пещ, огнище, каменна мелница, глинобитен подиум, огнище, пещ, керамични съдове), място за съхраняване на храна и хранителни припаси (напр. зърно в хранилищни съдове, плодове), място за домашни производствени дейности като тъкане и изработване на дрехи (тежести за тъкачен стан, останки от лен), изработване на сечива от кост (наличие на полуфабрикати и големи количества инструменти без следи от употреба), изработване на керамични съдове и др.
    В живота на праисторическите хора неделимо се преплитат утилитарното и сакралното. Така в една къща се откриват редица смислово и функционално натоварени елементи, свързани с религиозно-митологичните представи и обредността на древните земеделци и скотовъдци. Още преди изграждането на къщата е правена т.нар. строителна жертва - един много широко разпространен ритуал в Стария свят и до наши дни. В раннонеолитното селище Слатина-София това е добре документирана традиция. „Жертвата“ е различна – керамичен съд, нефритена свастика, човешка мандибула, костени сечива и пр., а целта е една - осигуряване закрилата от дух-пазител. В т.нар. Голяма къща, в западната част на малкото ѝ помещение, е открит модел на жилище. Вероятно в него е поставяна храна за домашния дух-охранител с цел поддържане на неговата благосколонност към обитателите на къщата. Това е един от обичаите, свързани със зачитането на предците, някой от които се отъждествява с домашния дух-охранител. В същата къща до централните носещи дървени колони е вкопана жертвена яма, в която е поставяна или наливана жертвена храна. Едва ли е случайно разположението ѝ непосредствено до една от централните колони на къщата. Логично е допускането за обредни действия, свързани с култа към колоната, който е свързан с поддържането на реда в космоса, включително и за запазването на самата къща от разрушаване.
    Обитатителите на раннонеолитно селище Слатина-София са едни от първите земеделци в българските земи – земеделието е основният им поминък. От култивираните зърнени растения най-често са отглеждани еднозърнестият лимец и плевестият ечемик, следвани от двузърнестия лимец. Срещат се мека пшеница, ечемик, голозърнест ечемик и диворастяща еднозърненка. Сред бобовите култури най-разпространени са лещата и секирчето, установени са също грах, бурчак и глушина. От тях приготвят каши и т. нар. кисел хляб - смлени със житото, зърната от бобови растения набухват хляба, играейки ролята на мая. Данни за това са открити при проучването на т. нар. Голяма къща, като до тогава се смяташе, че киселият хляб е откритие на много по-късната желязната епоха.
    В подходящите сезони хората събират диви плодове като дрян, слива, грозде, лешник, бъз, къпина, ягода. Има данни, че сливите били сушени като по този начин ставали годни за съхранение за по-дълго време.
    Скотовъдството също е съществена част от поминъка. Отглеждани са овце, кози, говеда и прасета. Възрастовата структура на животните показва, че те са използвани преди всичко за месо, но се предполага и постепенно усвояване на прясното мляко.
    Ловът, подобно на събирателството, има спомагателна функция в изхранването. Обект на лов били различни видове, някои само с трофейна стойност – тур, елен, сърна, дива свиня, златка, язовец, мечка, лисица, вълк, бобър, птици, риби, костенурки, миди.
    Силната зависимост на праисторическия човек от природата води след себе си до извършването на редица обредни дейности, които да укротят независещите от него сили.
    Част от обредните дейности са свързани и с погребването на мъртвите. В периферията на селището и в междужилищното пространство са открити останки от едва 8 гроба - очевидно много малка част от обитателите на селището имат тази „привилегия“.. С изключение на един, останалите са на възрастни индивиди – мъже и жени. Хронологически се отнасят към втората половина на ранния неолит. Мъртвите са полагани в свита позиция в ямата (т.нар. ембрионална поза). Ямата е приемана като утроба на богинята Майка-Земя и по този начин се осигурява затваряне на цикъла на живота. Изключение прави гробът на млада жена (16 - 17 години), която е положена в свита поза по корем. Позицията може да се определи като „раждаща“, предвид младата възраст на жената и вероятно също е свързана с идеята за цикличност.
    Уседналият начин на живот на ранните земеделци и скотовъдци, заселили се край бреговете на Слатинска река, продължава повече от половин хилядолетие. Това е време на многостранни контакти със съседни селища и други човешки общности на Централните Балкани и Тракия. Заради географското си положение слатинското селище е било не само медиатор, но жителите му са били носители на иновативно мислене и двигател на културното развитие в региона.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    СТАРАТА ЧЕШМА

    Със средства на Земляческата дружба в Слатина и с участието на слатинчани се построява „Старата чешма“ през 1920 г. срещу църквата „Св.Мина“- на сегашната улица „Гео Милев„. Чешмата съществувала на това място до 1973 година.
    Виолета Златанова разказва „Старата (Байковата) чешма се намира под сегашната улица Гео Милев в близост до блока със сладкарница Неделя. Водата и е била много студена и пивка. Въпреки, че е имало много кладенци в селото, хората са предпочитали да пият от нейната вода. На тази чешма момците са ухажвали момите, напивали са им менците и стомните, а момите са им давали китки и са си давали думи да се вземат. На Старата чешма прадядо ми Григор избира за невеста синеоката Латинка, моята прабаба. Там те си дават дума да се вземат.“

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    ВОЕНЕН ПАМЕТНИК


    НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ И ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ФАЗА) ОТ С. СЛАТИНА

    Паметникът е изграден със средства на оцелелите слатинчани в чест на загиналите за Родината в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война - заключителна фаза (1944-1945) от с. Слатина.
    Паметникът е тип „пирамидален обелиск“ – четиристъпален, върху широка тристъпална основа, овенчан с фронтон и кръст отгоре. Основният блок е оформен на ромбове и с порцеланови портрети на загинали слатинчани. Открит на 15.08.1915 г. Бил е от лявата страна на църквата „Св.Мина“. На сегашното си място на площад Михаил Герджиков паметникът е преместен след 1987 година, На мястото му е построена сградата на Областна дирекция на МВР-София.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    СВЕДЕНИЯ ЗА СЛАТИНА


    https://www.libsofia.bg/media/11_11_21_Sofia_21x21_6_final.pdf


    ИЗВАДКИ ОТ КНИГАТА „ГОЛЯМАТА СОФИЯ“, Съставител Ана Анастасова, София, 2020 г. Издателство: ОКИ Столична библиотека, Печат: The Net, ISBN 978-619-91740-0-5


    Изграждането на София до 1934 г. се извършва съгласно Закона за благоустройството и Строително-полицейския правилник, а за строежите извън строителните граници на София – съгласно Благоустройствения правилник. Тези документи съдържат постановления само за строежа на отделни сгради. Те не уреждат застрояването на града и на неговата близка околност според изискванията на един общ план. Това налага необходимостта от Закон за застрояване на София, приет през 1934 г. По силата на чл. 1 от Наредбата-закон за застрояване на столицата София, Общинската управа възлага изработването на Общия градоустройствен план на проф. Адолф Мусман, един от най-добрите европейски архитекти-градостроители, съставил плановете на Щутгард и Дюселдорф. Така „Избегнат бе пътя на обявяване на международно състезание, за да не се губи повече време и за да не се разходват излишни средства, без да се знае дали добитият практически резултат ще бъде добър“. В сп. „Сердика“ е помесена статията „Пет години нова община“, в която инж. Радослав Михайлов, помощник кмет и началник на Техническите служби, прави обстоен преглед на дейността на общината за периода 1934 – 1939 г., като отделя специално внимание на новия градоустройствен план на София.
    На 18 май 1938 г. се провежда заседание на Столичния общински съвет, на което директорът на Архитектурното отделение Тодор Горанов и кметът инж. Иван Иванов изнасят обширни доклади, с които разясняват основните принципи на плана. В няколко последователни заседания се изказват почти всички общински съветници. Те са единодушни за необходимостта от съставянето на Общ градоустройствен план, но има и допълнения и несъгласия. Особено активни са общинските съветници от новоприсъединените села. Дончо Здравков от Дървеница „намира, че присъединяването на селата към София ще се отрази зле върху техния стопански живот и поминъка им, че планът с предвижданията за военни терени, ж.п. линии и гари, залесителни пояси и пр. в техните землища, ще съсипе земеделците-стопани, като ги лиши от работните им земи и пасища. Намира също така, че военните терени в землищата на Слатина и Дървеница не се оправдават, както не се оправдава предвижданото преместване на околовръстната линия към с. Дървеница.“
    Общинският съветник от Слатина Стефан Митов заявява, че ще гласува всички изменения по плана, но че ако общината не намери средства за приложението му, не бива да влиза в сила задължителната регулация. „Намира също, че планът, с големите отчуждения, унищожава поминъка на Слатина и Дървеница. С оглед на това направи някои предложения за отменяването на някои залесителни площи, за отменяването на двата булеварда, които минават през Слатина и да се помолят военните власти да разместят военните терени като ги прехвърлят в землищата на другите околни селища.“
    Планът „Мусман“ така и не е осъществен заради липса на средства по време на Втората световна война и политическите промени у нас след 1944 г., когато има нови градоустройствени решения за развитието на столицата. Единствено реализирана е първата стъпка от плана – присъединяването на близките села към София и първите стъпки за тяхното благоустройство.
    За изготвянето на нови регулационни планове е създадена „Помощна регулачна комисия“. До 1942 г. са оформени новите подробни регулационни планове на: Слатина – местностите Принц Кирил, Царица Йоана, Бахчите; Дървеница – Малка София;Драгалевци – Погребите; Красно село.
    Всички дейности, свързани с приобщаването на Слатина с Дървеница, Драгалевци, Бояна и Красно село, Княжево, Горна баня, Надежда, както и осъществяването на новия градоустройствен план, изискват сериозни средства. Ето защо Столична община сключва заем от 100 млн. лева.
    На 31 октомври 1938 г. се провежда заседание на Трудовия комитет при Столичната голяма община за приемане на тригодишен благоустройствен план. Представени са и новите членове на Съвета на Голямата софийска община от новоприетите селища – Стоимен Митов (Слатина),
    През 1945 г. е утвърден нов общ градоустройствен план с автор арх. Любен Тонев. Според този план присъединените през 1938 г. селища, не влизат „в обсега на конкурса, но те трябва да се имат пред вид при разширяване на градската част на Столицата, като неразривно свързани с нея“.
    През 1945 г. е учредена Главна дирекция за възстановяване и строителство в София. Усилията са насочени главно за разчистване на разрушените от бомбардировките сгради в столицата. До 1947г. се довършват мероприятията по благоустройството на Бояна, Горна баня, Драгалевци, Княжево, Надежда и Слатина, макар и ограничени поради общите затруднения в държавата.
    Днешният квартал „Слатина“, разположен в източна посока от центъра на столицата ни, до 1961 година е отделно село. Разкопки в района се провеждат над 30 години и откритите досега предмети показват, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Селището съществува 500 години – от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. То е споменато в документи от 1420 годи на като Ислатина. Между 1576-1762 година селището е отбелязвано в турската административна литература и в архивни документи като Ислатъна, Ислатине, Ислатене, Слатина. В известния Боянски поменик от XVII век също фигурира село Слатина. Името на селището е възниква от вече изчезналата диалектна дума „слатина“, която означава солен извор, а също и застояла вода, която не блика. Друго предположение, заради златото добивано в Слатинската река, посочва името „Златина“, претърпяло трансформация.
    При археологически разкопки е разкрито най-голямото и добре запазено селище от началото на VI хилядолетие. 1385 г. Заедно със София Слатина пада под османско иго. През 1530 г. селото е споменато в пътепис на словенеца Венедикт Курипешич, който отбелязва: „има тук всякакви човешки потребности в изобилие“. Той прави подробно описание на народната носия, чиито елементи се откриват чак до началото на XX в.
    1576 – 1800 г. - Село Слатина се споменава в турски данъчни и съдебни документи, а също и в Боянския поменик и Миней, съхраняван в Драгалевския манастир.
    1870 – 1871 г. - Васил Левски основава таен революционен комитет в с. Слатина в хана на Стоян Божилов (по разкази на внуците му). Присъствали и Лазо Тонков, Пенко Кележки, Боте Пасков и Митко Шиков.
    1872 г. - Построен е с доброволен труд и дарения храмът „Св. Тарапонт“ на мястото, където се предполага, че е умъртвен софийският светец. Надпис в черквата посочва имената на слатинските майстори-строители: Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола. Иконописец е хаджи Иванчо поп Лазаров от с. Сестримо, авторът на дърворезбата – Митър Стоянов от Слатина. От 1950 черквата е обновена и посветена на „Св. Мина“.
    1873 г. – Двайсетина млади мъже от селото са закарани насила в София, за да присъстват на обесването на Васил Левски. Сред тях били Мито Стоянов с жена си, Христо Митов, Стоичко Циганчарски.
    1877 г. – По време на Освободителната Руско-турска война жителите на с. Слатина са задължени да работят по укрепването на Слатинския редут. Стоян Божилов, охраняван от Лазо Тонков и Митко Шиков, пали на височината в местността „Бахчите“ сигнални огньове, за да виждат руските войски къде се намира турската охранителна част.
    04.01.1878 г. – Руските части са посрещнати в с. Слатина и благословени в църквата „Св. Тарапонт“.
    1878 – 1880 г. – Жителите на Слатина изкупуват земеделската земя в землището от турците, които напускат България – близо 10 000 дка. ниви. Обширните пасища и мочурливите места са предпоставка в Слатина да се отглеждат многобройни стада овце и биволи. В София слатинските стопани продават мляко и прочутото биволско масло, а също и зеленчуци и плодове. След Освобождението, когато в София започва усилено да се строи, в Слатина започва да се добива пясък и баластра от Слатинската река и да се продава в града.
    1880 г. – В Слатина има 84 къщи и 639 жители. 1896 – 1899 г. – Село Слатина и с. Враждебна са една община.
    1899 г. – Слатина е самостоятелна община. 1899 г. – Построена е едноетажна училищна сграда. До тогава занятията се водели в частни къщи. През 1930 г. е построен втори етаж на училището. От 1924 г. се открива прогимназия.
    1899 г. – Иван Мърквичка рисува картината си „Задушница“, на която са изобразени старите слатински гробища, под черквата „Св. Тарапонт“.
    1903 г. – В Слатина избухва бунт срещу решението на Софийската община част от ливадите на югоизток от селото да се залесят и образуват Борисовата градина. Слатинчаните пасат там стадата си и смятат тази земя за селска мера. На 26 февруари срещу селото е изпратен конен ескадрон. При сблъсъка има убити и ранени. Чак до 1908 г. продължават съдебните спорове.
    1905 г. – В Слатина внасят първия метален плуг. 1907 г. – Основана е земеделска дружба. До 1923 г. тя е най-голямата в цялата Софийска околия.
    1911 г. – Дончо Шиков построява първата двуетажна къща в Слатина.
    1913 г. – Близо до черквата „Св. Тарапонт“ е издигнат паметник на загиналите във войните 1912-1913 г., а след Първата световна война са добавени още имена.
    1921 г. – Направен е пътят между Слатина и София (днешната улица „Гео Милев“.
    1922 г. – Селото е електрифицирано. 1922 г. – Изработен е първият регулационен план на селото. 1924 г. – Построен е железен мост над Слатинската река.
    1931 г. – Слатина, според юбилейния сборник „Българското село“, „има кариери, от които се вади камък за вар и зидария. Има мирови съд, агентура на Б. З. Б. и Б. Н. Б., пощенска станция, кооперация, популярна банка, аптека, амбулатория, 2 основни у-ща, прогимназия, земледелско допълнително училище, църква, читалище, житарски и манифактурни магазини, мелници“. В Дървеница, която тогава е в Слатинска община „Има училище, църква и манастир. Нуждае се от общинска и училищна сграда и водоснабдяване“.
    1933 г. – Слатина е включена към Рилския водопровод. 1934 г. – Към Слатинската община се присъединява с. Дървеница.
    1938 г. – Село Слатина става част от Голяма София. Населението заедно с нововъзникнали квартали между селото и града е около 10 000 души. 1938 г. – Кметският представител Владимир Димитров отправя към Общинския съвет молба за кредит, който е одобрен. Финансовите средства ще се използват за: пристрояване на една стая към училището в Слатина (40 000 лв.), помощ за читалищата в Слатина и Дървеница (4000 лв.), за адвокатски разходи (20 000 лв.), за детски дневен център (15 000 лв.), помощ за бедни деца (5000 лв.), за ежегодния събор на Св. Дух (1000 лв.)
    1938 г. – Преустроена е пожарната станция за 30 000 лв. 1938 г. – Разширява се гробището. 1938 г. – Доставени са въглища от Общината за отопление на читалището и училището в Слатина. 1938 г. – Общината от - пуска допълнителни средства за закупуване на строителни материали за довършване на общинската постройка в Дървеница.
    1939 г. – Започва строежът на църквата „Св. Троица“ върху стари основи, вероятно от III в. сл. Хр. Храмът е завършен през 1945 г. с доброволни дарения. Иконостасът е дело на дърворезбаря Петър Кушлев.
    1939 – 1941 г. – В изпълнение на тригодишния план за благоустройство: прокарва се шосето, което свързва Слатина със София (дн. Ул. Николай Коперник).
    1942 г. – За училищата в Слатина и Дървеница са отпуснати 25 000 лв. за ремонти. 1942 г. – Общинският детски дом в кв. Царица Йоана преминава на издръжка от Общината.
    1942 г. – Комитетът за построяване паметници на загиналите през войните получава кредит и 10 000 лв.
    1942 – 1944 г. – По три - годишния план за благоустройство е поставена настилка на шосето от София за Слатина.
    1944 г. – През януари и март над полето на Слатина са хвърлени запалителни бомби. Изгарят реколтата и няколко къщи.
    1944 – 1947 г. – Продължава работата по оформяне на улиците и шосетата, които свързват Слатина и Дървеница със София, поставят се бордюри на тротоарите. Укрепват се и изграждат нови малки мостове над Слатинската река, а също и отводнителни канали. - В Слатина е довършен Културния дом и е направен ремонт на общинския. - Отпуснати са 315 000 лв. за ремонт на училището в Слатина. - В културния дом в Слатина е поставена отоплителна инсталация. - В Слатина започва изграждането на Здравен дом и Комбинат (фурна, баня и пералня).
    1946 г. – Слатина наброява 12 434 жители.
    1948 г. – Слатина преминава към V районен съвет.
    1961 г. – През 1961 Слатина вече е квартал на София. Квартал „Царица Йоана“, прилежащ към община Слатина се презастроява като кв. Изток.
    Лазарски песни.

    В дом, дето има пчели, до преди три години в Слатина лазарките пееха, наловени на хоро около кошничката:
    Челице медна илядна,
    Чела се вива возвива
    Около круша китуша,
    Та и медеца береше,
    Та го на пчели носеше,
    Да прават гъсти медове.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291