Слатински родове

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Балджийте 1: Наследница съм на три стари Слатински рода – Балджийте (Чучуците), Ташочките и Стойковите

    Разказва Виолета Златанова (Григорова)

            Обикновено, когато някой разказва за своя род, винаги започва от дедите си.  А аз реших да започна своя разказ от своята прабаба Латинка Димитрова Маринова (Дюлгерова), известна като баба Лата Ташочка и да изкажа благодарност към нея и нейната памет, за грижите и обичта, с които ме обсипваше. Тя беше човекът, който успя да вдъхне у мен любов към моя род, към моите корени с интересните си  разкази за предците ми.

           Спомням си, като малка, тя често ме вземаше със себе си, когато трябваше да отиде някъде из Слатина.  Хората, които срещахме я познаваха и поздравяваха. Беше мъдра и строга жена, ползваше се с голямо уважение в квартала. У дома при нея често идваха много хора, някои за съвет, други да я видят и да си поприказват. Винаги се опитваше да  ми обясни, кой ни е от рода. Сега осъзнавам, че почти всички хора в някогашна Слатина са били свързани с някакви роднински връзки, сватове, кумове, кумци и затова всички са се познавали.

            При баба Лата често идваше Любчо, както тя го наричаше – етнографа Любен Грозданов (вече покойник). Баба Лата беше сладкодумен разказвач и Любен Грозданов с часове записваше от нея песни, обичаи, приказки, истории и интересни случки. Често я канеше, като почетен гост  на фолклорни събития.  С голямо вълнение си спомням посещението ни шопския събор в Подуянското читалище. Това е било преди 1970г, защото още не ходех на училище.

            Моята прабаба Латинка е родена през 1888 г. и умира през 1972 г. Тя е дъщеря на Димитър Дюлгеров от рода Ташочки и на Еленица от рода Стойкови. Два заможни и уважавани рода. Ташоците са живели на югоизточния бряг на Слатинската река, а  Стойковите от западната страна на реката в близост до наскоро откритите нови археологически разкопки на древно селище. Дядо Димитър Дюлгеров е бил известен, като Майстор Митар. Той е направил иконостаса на старата слатинска църква „Св. Мина“ , в която се е крил Васил Левски. Църквата е построена през 1872 г. от външната и страна има вграден надпис, където са изредени имената на майсторите строители. Там е написано и името на майстор Митар. Снимка с неговия портрет е закачена в църквата на задната стена в ляво до вратата. (За съжаление от дълги години църквичката е затворена за посещение и аз не успях, да я видя отново и да я заснема. Баба Еленица е била много умна и начетена за своето време жена. Говорела е свободно турски език. Разказвала е на децата си, как турците насила са ги накарали да присъстват на обесването на Васил Левски. Тогава тя е била бременна със сина си Стоилко. Семейството е имало един син Стоилко и три дъщери Гина,  Латинка (Лата)  и Христина (Риза).

            Синът  Стоилко  имал двама сина Асен и Боян  и една дъщеря Цветанка. Тя се омъжила в Слатина за Веселин (Циле)  Господинов. Те са имали  три деца, двама сина и една дъщеря Надка, която се омъжила също в Слатина за Венко от Найденовите. Имат две дъщери  Зюмбулка и Лидия. Асен Дюлгеров има една дъщеря Мария Дюлгерова.

              Гина се омъжва в далечното за онова време село Биримирци, сега квартал Бенковски.

              Христина  (Риза)  си построява къща в кв. Гео Милев. Има една дъщеря Мария (Мичето).

             Латинка е моята прабаба. Родена е през 1888г. На Старата Слатинска чешма тя е избрана за невеста от прадядо ми Григор.

             Старата  (Байковата)  чешма се намира под сегашната улица Гео Милев в близост до блока със сладкарница  Неделя. Водата и е била много студена и пивка. Въпреки, че е имало много кладенци в селото, хората са предпочитали да пият от нейната вода. На тази чешма момците са ухажвали момите, напивали са им менците и стомните, а момите са им давали китки и са си давали думи да се вземат. Според легенда нощем  на чешмата идвали самодиви.               

              Когато ходех на предучилищна (забавачка) в 74 ОУ в Слатина през  1967г. нашата учителка др. Станимирова организира много мили и вълнуващо тържество на чешмата. Всички деца бяхме облечени в народни носии. Присъстваха много възрастни хора от квартала. Аз бях избрана да изиграя роля на мома на която напиват менците. А момъкът беше моят съученик  синеокия Цветан, който беше най-хубавото момче в групата. За това тържество прабаба Латинка ми подари стара семейна реликва. Сребърна гривна, която тя имаше от своята майка, а тя от своята. Баба  Лата имаше общо осем правнуци, а аз бях нейната първа и единствена правнучка и трябваше да продължа семейната традиция. Тази гривна предадох на дъщеря ми, която ще я предаде нататък.

            На Старата чешма прадядо ми Григор избира за невеста синеоката Латинка, моята прабаба. Там те си дават дума да се вземат.

            Прадядо ми е Григор Димитров Маринов, наричан Глиго Чучука. Той е най големият син на Димитър (Мито)  Маринов Балджийски. Дядо Мито е най-малкото от деветте деца на Марин (Маринко) Иванов Балджийски. Семейството е имало пет сина и четири дъщери. Имал е огромен двор, който е започвал между сегашни блокове с ДСК и Сладкарница Неделя и е достигал до реката. Разделя двора между трима от синовете си. На двама от тях дава имоти около реката в северната част на Слатина. По късно при създаване на градоустройствения план на София и изграждането на улиците в Слатина, настъпват значителни изменения в парцелите. Дядо Мито остава в бащината къща, а в съседния двор си построява дом неговия брат Ангел, когото всички наричали Геле. Той поставя началото на фамилия Гелеви. Синът му Манол е първи братовчед на моя прадядо Григор. Синовете на дядо Манол и баба Гюра Стоил, Георги и Велин са втори братовчеди на моя дядо Велин. Техните деца Иван, Венета, Цветанка, Велин и Боби са трети братовчеди на моя баща Славчо.

           Прапрадядо ми Димитър (Мито) Маринов Балджийски  е роден през 1852г. Той е последният, който носи тази фамилия. По незнайно каква причина неговите деца имат фамилия Маринови. За всяко следващо поколение, за фамилия на внуците са записвани имената на техните дядовци. Така за съжаление не достига до нас  фамилията Балджийски и  изчезва завинаги.

          Дядо Мито е бил дребничък и много пъргав човек, умира на 103 години. До края на живота си се е грижил за своя бостан, цяло лято той живеел на бостана, и от неговите дини и пъпеши нямало по вкусни на пазара. Наричали са го Мито Чучука, а от там и неговия род Чучуците.

          Така и не успяхме да научим какво означава думата „Чучук“. Най вероятно, това е някаква турска дума произнесена неправилно, за която имаме две предположения:

            1.Kючук -  на турски език  „малък“

            2.Чоджум  -  на турски език „дете“

             Дядо Мито се жени за баба Люба от Подуяне. Имат трима сина Григор, Иван и  Божил и две дъщери Кръстана и Гълъбина.

          Григор е най големият син, той моят прадядо. Той е роден през 1884г.

          Вторият син Иван (Ване) и жена му Магда имали син Цветан  и дъщеря Вера омъжена в Подуяне. Синът Цветан е бил известен в Слатина, като Цене Далаверата с жена му Сеферинка  имали дъщеря Ягодинка омъжена в Слатина за Цветан Божилов, с когото имат син Ивайло,  синът им Борис (Боре) има син Цветан.

           Третият син Божил (Божко) се жени за Дена Тасева от Бозаджиите. Имали са син Ангел и дъщеря Севдалина. Тя се омъжва за Стоян Тодоров (Пугара) , който е убит по много жесток начин. За съжаление от слатинец, който си е излежал присъдата в затвор. Севдалина остава много млада вдовица с малък син Асен. Асен е имал син Калоян и дъщеря Силвия. Бащата и синът са покойници.  Синът на дядо Божко Ангел Митев се жени за Грозда (Оцка) от Илчовите. Имат син и дъщеря. Дъщерятa Денка е била омъжена за  слатинеца Велин Атанасов (покойник) от Калковци, имат син Илиян и внуци Деница и Велин. Синът Кирил  има дъщеря Инна и двама внуци.

             Едната дъщеря на дядо Мито -  Гъла се омъжила за Велко Божилов от Дървеница. Имали са син Георги и дъщеря Мирка.

             Другата дъщеря Кръстана (Къца) се омъжила за Илия Златков от с.Желява  Софийско. Построяват си къща в кв. Хаджи Димитър. Имат три дъщери:  Стоилка, Цветанка и Павлина.

            Когато децата на дядо Мито се задомяват по примера на своя баща разделя нивите  между децата си. За себе си оставя малко ниви в землището на Слатина : местностите Къра, Полигона,  Делийските,  Борисовата градина, които, по-късно са отчуждени.  Големият двор разделя между синовете си. Той се простирал между южните части на сегашните бл.17 и бл.18 и паркинга между ул. „Циклама“ и ул. „Теменуга“. След изграждането на ул. „Червена армия“ и ул. „Циклама“ парцелите са разкъсват и разделят. Дядо Мито остава при най големия си син  Григор.

            Моите прадядо Григор и прабаба Латинка се женят през 1909 г. Като зестра прабаба ми донася ниви на Летището, Стубела, Дружба, Хр. Ботев, ПЖИ, Мусагеница, Русоляко. Дядо ми Григор е имал ниви в Дружба, Крушите, Търницата, Крайното, Делийските, Стубела, Къра и на Летището. Семейството е било заможно. Имали са много добитък, за който са се грижели ратаи. Доставяли ли са мляко с кабриолет в София по домовете, имали са много редовни клиенти. Произвеждали са качествено масло и сирене. По време на жътва са наемали жътвари от с. Бистрица, с. Железница и Самоковските села. През 1911г. си построяват собствен дом, голяма едноетажна къща с дебели и високи стени. Половината къща се ползвала за живеене, а в другата е имало кръчма и магазин. Тази къща е родния дом на дядо ми, на татко, на брат ми и на мен. През 80- те години отчуждиха двора ни и събориха дома ни. Днес там се намира паркинг- на ул. „Циклама“.

           Прадядо ми Григор е бил умен и уважаван човек и съселяните му го избират за кмет на с. Слатина. По време на неговия мандат започва изграждането на Слатинската църква „Св.Троица“ – Манастира до зала Фестивална. Всички жители на Слатина са участвали много активно с пари и труд за изграждането на храма. Голяма част от средствата са дарени от баба Линка, много известна ясновидка и гадателка. За строежа на Манастира кметът Глиго Чучука, организира извозването с волски каруци на строителни материали пясък и камъни. Храмът е завършен и осветен през 1943г

           В семейството на Григор и Латинка се раждат три деца,  две дъщери Русенка и Гергина, и един син  Велин - моят дядо. (Името Велин е едно от най често срещаните имена по онова време в Слатина)

            Русенка родена през 1910 г. Омъжва се за своя съсед Раде Йорданов от Костовите. През 1936 г. се ражда синът им Методи  (покойник), съпругата му Сара е от Казичене. Има двама  сина Румен и Росен.

            Гергина родена през 1921 г. Омъжва се за Недялко Величков от с.Желява Софийско. Построяват си къща на Редута. Имат дъщеря Станка и син Григор. Станка и съпругът Христо имат двама сина Георги и Николай, една внучка и двама внука. Съпругата на Григор - Ани е от Подуяне. Имат двама сина Николай и Любомир, две внучки, двама внука и се радват на правнук и правнучка.

            Дядо ми Велин Григоров Димитров е роден на 07.08.1914г. Красив и много елегантен мъж. Среден на ръст, със зелени очи и черна чуплива коса.  Винаги е бил облечен с костюм и вратовръзка. Носил е бомбе и бастун. Момичетата от Слатина много са го харесвали, но нито една от тях не успява да плени сърцето му. През 1937г. с приятели случайно попада на събор в далечното за тогава с. Челопечене, сега квартал на София. Там вижда баба ми Неделя (Делка) висока, стройна, зеленоока и тъмно руса. Поискал да ги запознаят. И двамата се влюбили от пръв поглед. Уговорили се да се срещнат след няколко дни на Женския пазар в София. Баба ми пристигнала на пазара придружена от мъжа на по голямата си сестра. Двамата се видели и поговорили и тогава баба ми му пристанала. Дядо взел такси, което ги закарало до Слатина. Скоро след това вдигнали сватба и се венчали. Свързвала ги е голяма и силна любов. Дълги години след смъртта на дядо, баба винаги  говореше за него с голяма обич. За да издържа семейството си, дядо ми започва работа в една печатница в София, като книговезец. По онова време много млади мъже от Слатина са тръгвали всяка сутрин много рано за да стигнат пеша до старото колело на трамвая на ул. „Иван Асен“ и от там да продължат за работа в града.

         В семейството на баба Делка и дядо Веле се раждат две породени дечица. През ноември 1938 г. леля ми Иванка и на 08.11.1939 г. моят татко Славчо. Баба ми и дядо ми не са можели да избират имената  на своите деца. По онова време само кръстниците са избирали имената на новородените деца.

            Избухва Втората световна война, за семейството настъпват трудни времена. По време на бомбардировките над София (1939-1943), баба ми неколкократно е евакуирана с малките си деца в Старопланинските села Елешница и Желява. Дядо ми е мобилизиран. Семейството е споходено от голямо нещастие и претърпява тежка загуба. Малката им дъщеричка се разболява от скарлатина и умира на 6 годишна възраст. Баба ми и дядо ми са съкрушени.

          Годините  след 09.09.1944г. са много трудни за семейството и родът. Прадядо ми и прабаба ми са принудени да затворят кръчмата и магазина. Въпреки съпротивата следва насилствената колективизация. Раздялата със земята, с добитъка (крави, коне, овце) се отразява много тежко. Един по един започват да умират мъжете в семейството. През 1955 г. умира дядо Мито, през 1956 г. умира дядо Григор, през 1957 г. неговият брат Иван и през 1959 моят дядо Велин само на 45 години. Тогава моят татко е войник в далечната Нова Загора.  Много скръб, много болка, но жените в семейството - прабаба ми Латинка и баба ми Делка доказват колко са силни и че могат да се справят със всичко.

           През 1960 г.  моят татко се запознава с майка ми Боби. Двамата сключват брак на Коледа същата година. Аз съм родена през декември 1961г. Брат ми  Валентин е роден през март 1965г. Имахме щастливо и безгрижно детство. Израснахме в къща с голям двор. Играехме на воля по улиците на Слатина с връстниците си, зимата се пързаляхме с шейни. Домовете не се заключваха. Хората се познаваха и си имаха доверие. Помагаха си при нужда. Цареше една  особена атмосфера, която не може да се опише с думи. Много мили спомени имам и от нашето училище – 74 ОУ.  За 24 май обирахме градините на бабите си и правехме венци от купища цветя. Имаше голямо тържество в двора на училището. От библиотеката на читалище „Светлина“ награждаваха учениците, прочели най-много книги. След това се отправяхме на манифестация в квартала. За която ни подготвяше любимата на много поколения учителка по физическо възпитание др. Панайотова. На  всяка манифестация най-отпред маршируваха отличниците, закичени с ленти. Жителите на квартала ни аплодираха. В навечерието на 2 юни се организираше тържествена заря проверка заедно с батковците курсанти от ПЖИ, които имаха с нас шефство. Качени на кулата на читалището войниците изстрелваха прекрасни фойерверки. През 1973/74 г. в квартала започнаха да настъпват неприятни промени. Най-напред направиха 74 училище - начално, нас ни преместиха в 109 ОУ „Хр. Смирненски“ в Робов дол. През 1975/76 започнаха да отчуждават и събарят къщите и да строят ужасните панелни блокове. Това беше  голям удар за всички, почти нямаше порта без некролог. През 1979 г. почина и моят баща Славчо Велинов Григоров само 39 години. Брат ми беше само на 14, а аз на 17 и половина години. Трябваше да порасна много бързо и да покажа колко съм силна. Никога не можах да почувствам панелката,  с която  ни обезщетиха  като дом. Баба ми Делка също не можа да свикне да живее в нея, почина през 1982 г. Майка и брат ми за сега са все още там. Аз много отдавна не живея в жк. Хр. Смирненски, който за мен винаги ще си остане СЛАТИНА.

     Омъжена съм, имам дъщеря и внук.

    Велин Григоров Димитров в типична шопска носия

    Младежи от с. Слатина

    Нашият дядо Велин Григоров Димитров, като войник-новобранец

    Дядо ми Велин Григоров Димитров със Слатински момичета

    Велин Григоров Димитров. Снимката е от последната му лична карта

    Баба Лата (Латинка) прекопава градината. В далечината се вижда сградата на ПЖИ

    Баба Латинка с правнуците си – Виолета и Валентин Григорови

    Баба Лата (Латинка)

    Григор Димитров Маринов (Глиго Чучука) като кмет на с. Слатина

    Моето семейство

    Двамата с брат ми на събор на Витоша. Седналият отзад на тревата е нашият татко Славчо Велинов Григоров

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

    Потребителски рейтинг: 5 / 5

    Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

    Балджийте /Балджийски/

    Разказва Юлия Гаврилова Виячева - правнучка 

    Основател на рода е ВЕЛЕ СТОИЧКОВ КОЦЕВ - БАЛДЖИЙСКИ 

    /роден 16.10.1864 починал 1952 година/ - останал сирак, дошъл от Панагюрско след Руско-Турската война 15-16 годишен, осиновен от своята леля в Слатина. Съпругата му Мария Костова Атанасова е от слатинския род - ШИКОВИ. 

    Построяват къща на улица „Теменуга“ в центъра на Слатина с огромен двор. Сега там е градинката с Войнишкия паметник. 

    Дядо Веле винаги купувал и никога не продавал земя. Притежавал е над 300 декара - в местностите Траяно, Умата, Гьоло, Мусагеница, Русоляко : сегашните Зала Арена Армеец, Аерогара София, Зала Универсиада, Младост 1, Дружба.

    Имали са : коне, крави, над 100 овце и ниви, а по време, когато се е прибирала реколтата от съседните села са идвали ратаи да помагат. 

     Дядо Веле и баба Мара има 3-ма сина и 4 дъщери.

    Синовете са : Стоян, Петър и Горчо.

    Дъщерите на Веле са : Райна; Стоянка, Катина, Гъла.

    Най-големият син е СТОЯН ВЕЛЕВ СТОИЧКОВ роден в Слатина през 1909 година и умира 1992 г. Със съпругата си Катерина имат 2 дъщери и 2 сина - Цветанка Стоянова Велева/ родена 1922 година/, Величко Стоянов Стоичков, Василка Стоянова Пенкова и Иванчо Велев Стоичков.

    На снимката - дядо ВЕЛЕ - БАЛДЖИЯТА, първата дясно - баба Катерина-снаха на дядо Веле, до нея Божура - дъщеря на дядо Веле, долу седнали внуците на дядо Веле : Цветанка Стоянова Велевa и Величко Велев / снимката около 1930 година /

    ЦВЕТАНКА СТОЯНОВА ВЕЛЕВА - внучка на дядо Веле се омъжва за Гаврил Ангелов Божилов. 

    Имат две деца :

    Син - Ангел Гаврилов Ангелов - роден в Слатина през 1946 година с наследници - Боряна и Калина; 

    Дъщеря - Юлия Гаврилова Виячева - родена 1949 година - няма наследници. 

    Юлия Виячева разказва: 

    Майка ми Цветанка Стоянова Велева имаше прекрасен глас и пееше в хора на юристите.

    Ето как са празнували някога в Слатина : 

    Събора на Слатина „Свети Дух“ се празнуваше винаги в понеделник след Петдесятница, под църквата „Св.Мина“ с много люлки, сергии, захарни петлета и шопски хора. Във всяка къща имаше гости и веселие, трапези с печено агне, домашно кисело мляко и ракия. 

    В двора на къщата на дядо ВЕЛЕ имаше фурна и на Великден се печаха козунаците на слатинци, след което се носеха за освещаване в намиращата се в близост църква „Св. Мина“. 

    На Гергьовден във всяка къща се колеше агне. Децата изплитахме венче от полски цветя и го връзвахме на врата на жертвеното агне. Дядо Веле намазваше бузките на нас децата с кръвта на агнето да сме здрави, бели и червени. 

    На Коледа ние децата ходехме в големите фамилии от къща на къща да сурвакаме за здраве.

    Цветанка Стоянова Велева и брат й Величко /ВЕЛИН/ Стоянов Велев в двора на старата къща

    Цветанка Стоянова Велева - майката на Юлия

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Балджийте 3: Рода Балджийте /Вучеви/

    Разказва Гергана Цветанова Вучева  - правнучка

    През турско време в Слатина идва рода Балджийте.

    „Балчи“ от турски означава - пита с мед. Имали са кошери и са се занимавали с производство на мед.

    Били 5 братя -  ГЕЛЕ, ТОДОР, РИСТО, ЛАЗО И МИТО и още 4-ри сестри.

    ЛАЗО има син СТОЙКО Лазов Балджийски.  Като малък Стойко Лазов Балджийски често боледувал и майка му го завежда при знахарка,  която му  дава  „защитно има“ „ВУЧЕ“  „малко вълче“ - от там  фамилията е „Вучеви“.  Занимавали са се със земеделие и производство на мед . Притежавали са земя в Слатинското землище : местностите  „КЪРО“, „БЛАТОТО“, КУКЛЕНА БАРА“- квартал „Христо Ботев“ и  ПЖИ 

    СТОЙКО / ВУЧЕ / ЛАЗОВ БАЛДЖИЙСКИ има 4 деца - 3-ма сина и една дъщеря.

    Първият син е ЦВЕТАН  Вучев Лазов роден - 1901 година. Женен за Злата Георгиева от с. Негован с която имат  3 деца - Методи Цветанов  Вучев ( роден 1921 г.), Седевка Цветанова Вучева ( родена 1923 г.), Гергина Георгиева (родена 1930 г.)

    Вторият син е ДИМИТЪР Вучев Лазов  роден 1909 г. женен за  Мария Трайкова Вучева от Враждебна и имат 4 деца : Стойчо Димитров Лазов ( роден 1934 г.), Стефанка Димитрова Вучева (Цана) родена 1935 година, Боян Димитров Вучев (роден 1937 г.), Цветанка Димитрова Младенова (родена 1945 г.)

    Дъщеря - РИЛКА Вучева и Цветан - имат син Иван Цветанов Вучев, роден 1929 година.

    Четвъртото дете - СТОЯН ВУЧЕВ ЛАЗОВ  ( роден 1920 г.)  със  съпругата си Витанка Иванова Йорданова ( родена 1920 г.  от  слатинския род  „ВОЙНИЧКИТЕ“)  построяват къща в Слатина на улица „Камчия“ и имат син Цветан Стоянов Вучев,  женен за Цветанка Георгиева Свиленова от с. Горни Пасарел.

    Цветан и Цветанка Вучеви имат  една дъщеря  : Гергана Цветанова Вучева родена 1984 година,  която съхранява родословното дърво и снимките на своя род.

     

     

    СТОЙКО  /ВУЧЕ/ Лазов Балджийски 

     

    На кон синът  -  Стоян Вучев Лазов

     

    Другият син - Димитър  Вучев Лазов и  дъщерята Рилка Вучева

     

    Стоян Вучев Лазов

     

    На снимката - лазарки в Слатина  -  пред родната къща  ( днешната улица „Теменуга“)   1933 г.

    В средата Витанка Иванова Йорданова  от рода „Войничките" - бъдещата съпруга на Стоян Вучев Лазов

     

    1938 г. „КОЛЕДАРИ“  -  долу  дясно Стоян Вучев Лазов

     

     Сватбата на Стоян Вучев Лазов и Витанка Иванова Йорданова - 1940 година

     

     

     

    Стоян Вучев Лазов -  Слатина  (около 1940 година)

    Потребителски рейтинг: 5 / 5

    Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

    ДОНЕВИ

    Разказва Владимир Георгиев Донев - правнук

    Основател на рода  е  ДОНЕ ПЕТРОВ КАРАДЖОВ.

    Има дъщеря – ЕЛЕНА ДОНЕВА ВУЧЕВА и двама сина - ГЪЛЕ ДОНЕВ КАРАДЖОВ и ТРАЙКО ДОНЕВ КАРАДЖОВ.

    ГЪЛЕ ДОНЕВ КАРАДЖОВ е един от основателите на читалище „Светлина“ през 1921 година.

    ТРАЙКО ДОНЕВ КАРАДЖОВ - има 3 деца Велика, Георги и Стоян Доневи.

    Дъщерята ВЕЛИКА ТРАЙКОВА ДОНЕВА, родена 25.02.1924 г.

    Синът ГЕОРГИ ТРАЙКОВ ДОНЕВ - роден  26.06.1927, починал 2005 година,  със съпругата си Лазаринка Георгиева Донева /дългогодишен учител в 74-то училище/ имат наследници Валери Георгиев Донев / роден 27.06.1954 г. със  син - Георги Донев, който продължава рода Доневи със двама внука и дъщеря Яна Донева-Дамянова с една внучка. Другият син на Георги Трайков Донев е Владимир Георгиев Донев роден на 13.06.1958 г./,  женен за Виолетка Донева,  с която имат  двама сина:   Александър Владимиров Донев - роден 1987 г. и Борислав Владимиров Донев - роден 1994 година.

    Синът СТОЯН ТРАЙКОВ ДОНЕВ, починал 1974 г. с наследници Виолета Стоянова Стоянова - родена 22.11.1948 г. и дъщеря Маргарита Стоянова Дешева.

    ГЕОРГИ ТРАЙКОВ ДОНЕВ  и съпругата му Лазаринка Георгиева Донева  живеят  в Слатина на улица „Ропотамо“ № 10.

     

    1963 година

    Лазаринка Георгиева Донева - учителка в 74 училище

    Георги Трайков Донев е председател на Настоятелството на читалище „Светлина“ през 1950, и от 1958 до 1963 г. - 7 години, както и секретар на читалище „Светлина“ от 1946 до 1948 г. - 2 години.

    Строителен инженер по образование,  участва в строителството на значими строителни обекти в София и има принос в развитието на Слатина.

    Георги Трайков Донев е почетен гражданин на  София. Носител на много държавни отличия, ордени и медали.

    Посвещава 29 години на проблема за връщане старото име  на квартал „Слатина“ преименувано на „Христо Смирненски“.  В организационния комитет на слатинци са : Никола Велинов Димитров, Драган Михайлов Димитров, Делчо Динев Дончев,  Георги Трайков Донев, Владимир Георгиев Донев, които организират подписка  с искане за връщане името на квартала от „Христо Смирненски“ на  квартал „СЛАТИНА“. Името на квартал „Слатина“ е утвърдено на 30 април 1977 г. от Столичен народен съвет  и с протокол № 12  от 5 октомври 1978 на Районен народен съвет „Васил Левски“, въпреки това, името остава кв.„Хр.Смирненски“ и не се променя на „Слатина“. Дългогодишната кореспонденция между Главна дирекция за изграждане на София, Градски народен съвет „Васил Левски“, Столична община, Кмета Бойко Борисов и слатинци -  започва през 1975 и завършва през 2006 г.

     

    Излизат в печата множество публикации за историята на Слатина - през 1975 г. вестник Вечерни новини “Отново за името „Слатина“; през 1980 г. в.Вечерни новини „Ще изчезне ли имено „Слатина“?; в.Сега през 2001 година „В паспортните служби смениха името на кв.“Слатина“ с „Христо Смирненски“; в. Работническо дело от 1985 г. статията „Слатина-древно име, днешни проблеми“; в. Работническо дело от 1986г. отговор на писмото на слатници „ Благодаря, но за какво?“; в. „168 часа“ статията „Янчулев  реституира праисторическо селище“, пак там „Слатинци станаха Смирненци“ и др.  

    Вестник „Работническо дело“  от 03.12.1985  г.

    Синът на Георги Трайков Донев - Владимир Георгиев Донев е един от основателите на Фото-клубът в Читалище „Светлина“ през 1971-1972  година и е сред най-активните читателите в библиотеката, за което е награждаван.

    Владимир Донев завършва Техническия университет,  бил е научен сътрудник в БАН -ЦЛКИ - „Централна Лаборатория за Космически Изследвания“, по-късно преименувана на „Институт за космически изследвания и технологии“ и негови разработки пътуват в Космоса.

    Понастоящем е служител и представител за България на СИТА – Международна организация на авиокомпаниите.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Илтановите

    Разказва Анелия Деянова Димитрова

    Дядо КИТО е дал началото на ИЛТАНОВИЯ РОД в Слатина. Той се преселва от  „Момчилово кале“ – Пиротските села преди Освобождението.

    В далечните години на 18 век ПЕША ДИМИТРОВА ИЛЕВА / родена 1876 г. – починала 1949 г./ и ДИМИТЪР ИЛЕВ създават семейство. Построяват къща в местността  Бегличко гумно -  Слатина,  улица „Деветдесета“ / 90 /,  сегашната ул. „Владово“.

    Имат един син ЙОРДАН Димитров ИЛЕВ  / моят дядо /  роден 1893 г. – починал 1950 г./  Оженва се за КАНА Младенова ИЛЕВА родена 1890 г. – починала 1972 година. Притежавали са близо 400 декара земя в местностите: „Русоляко“, „Блатото“, „Стубело“, „Мерата“, „Крушите“, „Смръдльо“, „Дъбо“, „Под могилите“, „Ленището“ – днешните квартали: Дружба, Изток, Младост, Аерогара София, Христо Ботев, Зала Арена Армеец.

     Отглеждали са пшеница, коноп, царевица. Имали са зеленчукови градини и много животни : крави, овце и коне.

    Баба Кана и дядо Йордан имат четирима сина – Димитър, Петър, Деян и Георги ДИМИТРОВИ  и една дъщеря :Златка Димитрова-Терзиева.

    Димитър Димитров се оженва за Будинка  от слатинския род „Гангарските“ и имат 2 сина - Йордан и Асен.

    Петър Димитров и съпругата Гроздена от слатинския род „Войничките“ имат един син Иван.

    ДЕЯН  Димитров / моят баща / се  оженва за Анастасия   от с. Драговищица-Софийско и имат дъщеря Анелия  Деянова Димитрова родена 1960 година.

    Георги Димитров  се оженва за Златка и имат син Петър.

    Дъщерята Златка се оженва за Марко Терзиев от Гърция / гр.Алистрат/  и имат дъщеря – Магдалена.

    Наследниците на ИЛТАНОВИТЕ  НА КАНА И ЙОРДАН СА:

    Внуци – Йордан, Иван, Асен, Магдалена, Петър, Анелия.

    Правнуци – Димитър, Петър, Бойка, Емилия, Мирослав, Адриан, Богдан и Деяна.

    Пра-пра внуци – Йордан, Мартин, Робърт, Иван, Мадлен, Боян.

     

    Всичките 5 деца живеят в двора на Йордан Димитров Илев, разделен на пет части между наследниците. В един от тези имоти са археологическите разкопки от преди 8000 хил. години,  открити  през юли 2020 година. 

    Ето какво си спомня Анелия Димитрова – най-малката внучка на Йордан и Кана за задружния живот на фамилията.

    Всички живеехме в отделни къщи, но в един голям двор на моя дядо, там където са били оборите на животните и помещенията за храна на хората и добитъка. В средата на този двор има бунар, който и сега съществува, и от който са наливали вода за пиене слатинци, живеещи в горната част. Летните вечери се събирахме  цялата фамилията и беше много весело.  В бунара се студяха дини и питиета, хапваха си вкусни ястия със салати, топли баници и питки и се разказваха случки и спомени от живота. На всички празници бяхме заедно.

     За спомен от прабаба ми Пеша съм запазила два тъкани и везани ръкави от някогашната слатинска носия.

      

      

    Кана и Йордан  Илеви

      

    1915 година - Слатина – Кана и Йордан  ИЛЕВИ с първородният  им син Димитър  

      

    На снимката - горе – Кана и Йордан Илеви

      

      

    Сватбите на първородния син на Кана и Йордан – Димитър и Будинка и на дъщеря  им – Златка със съпруга си Марко с цялата фамилия.

      

    Баба Кана със снаха си Анастасия и внучката Анелия Димитрова.

      

    Синовете на Кана и Йордан – Петър,  Деян / моят баща / и  Георги Димитрови.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291