Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    В Слатина са погребани 200 американски воини  

    Уважаема редакция, с внимание прочетох публикацията ви за произхода на името на някогашното с. Слатина. Тя ми подсказа, че мога да разкажа за малко известни събития от новата история на това село.

    Ст.н.с. д-р ИВАН А. ДИМИТРОВ

     

    През есента на 1945 г. структурите на Съюзната контролна комисия (СКК) на българска територия функционират на пълни обороти. Американската мисия търси и да наеме в нашата страна "подходящ парцел земя за неопределено време за основаване на гробища, където ще се пренесат останките на американските военни, загинали в България през времето на военните действия". Сформирана е група от петима офицери, ръководена от капитан Джоузеф ди Стефано. При една своя разходка с кола той намира подходящо за целта място на могилката до християнската църква и гробището на Слатина. Делегацията на САЩ при СКК настой­чиво моли българското правителство да предостави въпросния терен за гробище. Американците бър­зат, докато нашите власти протакат. Все пак в края на януари 1946 г. площта за военното гробище е осигурена.

    Скоро след това започва търсенето и идентифици­рането на останките на мъртвите воини.
    На 20 февруари американската група е в местността Урвич край с. Панчарево. Два дни по-късно се работи при е. Кладница, на 26 фе­вруари -вс. Кошарево, по­сле в Радомир и т.н.
    Интензивната дейност на хората на капитан Джоузеф ди Стефано, в максимална степен улеснена от българските домаки­ни, продължава и през следващите месеци - до началото на юли 1946 г.

    Докато върви разкриването и идентифицирането на останките и пренасянето им в София, българските специалисти изграждат гробището. Конкурсът за проектирането и строителството му, обявен от американската военна мисия, е спечелен от строителния инженер Илдо Беров. Той е подпомаган от българските офицери за свръзка при американската военна мисия Стефан Стефанов и Борис Паланков. Въпреки стопанските затруднения в страната всичко потребно за бързото изграждане на гробището е осигурено.

    През юни 1946 г. гробището е построено. Завършеният му вид включва два павилиона в задната част и гробищен парцел с подготвени около 200 места за гробове в средната част. На лицевата страна е изградена голяма петолъчна звезда (един от символите на САЩ). На нея е монтиран метален пилон с височина 10-15 метра, върху която се развява американското знаме. Заради сравнително високата надморска височина на Слатинския редут знамето съвсем ясно се вижда от съседните квартали.

    В паметта на възрастни жители на Слатина много неща са избледнели, но споменът за развятото американско знаме, с което са имали директна зрителна връзка, остава незаличим.
    Цялата площ е богато озеленена с цветя, дръвчета, трева под ръководството на един от най-добрите ни лесовъди - Духтев. Прокарани са и алеи. Под знамето е оформен плац за почетна рота.
    Повечето от тленните останки на американските летци са положени през април и май 1946 г.

    В гробовете са поставени около 200 бели чувалчета с етикети, съдържащи данните на загиналите.

    Междувременно американското правителство решава 30 май - Деня на падналите американски войници, да се чества тържествено.

    Денят е отбелязан и на гробището в Слатина. Пред паметта на загиналите се прекланят представи­телят на САЩ Барне, генерал Робъртсън - шеф на американската военна мисия, полковник Олбек, офицери и войници от мисията, между които и капитан Ди Стефано. Присъ­стват още аташето по печата при американската мисия Джеймс Кларк, преби­ваващият в страната американски журналист Леман, духовни лица, американски длъжностни чинове от военните бази в Италия, близки на покойниците, български генерали и офицери и др. С едноминутно мълчание присъстващите почитат паметта на храбрите си съотечественици.
    Идентифицирането на мъртъвците приключва в началото на юли 1946 г. На 4 юли (националния празник на САЩ) гробището е открито официално. Присъстват представители на СКК в България, членове на американската, английската и съветската военна мисия. Тук са и видни български правителствени ръководители и военачалници. На тържествената церемония са и офицерите за свръзка от американската и английската военна мисия от VI отдел.

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    История и съвремие в софийския квартал Слатина

    Когато дойдох да живея в столичния квартал Слатина, ми направи впечатление, колко са горди слатинци с това, че са кореняци, че са родени и израснали тук. С такава тъга и гордост показваха къде са били къщите им, бащините им имоти, дворовете, познаваха всяко оцеляло след новите строежи на блоковете дръвче. Прекрасно е да харесваш родното си място, казва слатинка, която живее в квартала в последните 30-ина години.  Да познаваш тяхната история е повод за гордост. А тя е богата и интересна. Археологически разкопки откриват артефакти на заселници от преди 8 хиляди години. 

    Своя история има всяко селище, но паметта на някогашното е събрано днес в местното Народно читалище „Светлина-1921“. Благодарение на повишения интерес към повече знания на местното население, през 1921 година се появява нуждата от основаване на читалище в тогавашното село Слатина. Така се поставя началото на това културно огнище, което по-късно се оформя и развива като важно културно-просветно средище в Слатина. То е такова и до днес. През 1947 г. започва стоежът на новата сграда на днешното читалище и завършва през 1949 г и дава възможност за разширяване и обогатяване на културния живот на жителите от квартала. Провеждат се сказки, възобновява се театралната дейност, изоставена от преди войната. Пиесите „Вражелец“, „Хъшове“, „От много ум“, „Делба“, „Обесването на Левски“, „Службогонци“, „Боряна“ и др., са гледани не само от местните жителите, но и от тези на съседните квартали. Основават се певческа група, танцов състав, по-късно и езикови, музикални и други групи. Жителите на Слатина имат читалището като свое огнище на просвета и всяка вечер салонът на читалището и читалнята на библиотеката са били препълнени от младежи, жадни за просвета. Все още времето е далече от бързите връзки на интернет и новите комуникации. И днес читалище „Светлина – 1921“ е едно от най-дейните читалища в район „Слатина“ и с най-интересен архитектурен стил. То се посещава от жителите на квартала от всяка възраст, любители изучават в различните школи музикални инструменти и състави: школа за изучаване на чужди езици и компютърна грамотност за деца и възрастни, музикална школа по китара и пиано, акордеон школи за изучаване на български народни танци и обичаи „Фолклорика“. Библиотеката на читалището разполага с богат книжен фонд, грижливо подредени по тематика от днешната библиотекарка Петруна Маринова, сърцата жена, която освен основната си работа, събира зрънце по зрънце факти и описания от миналото на Слатина, издирва хора, които могат да разкажат, каквото знаят и помнят от близкото минало за Слатина. Библиотеката й  е една от най-големите и представителни библиотеки не само в район „Слатина“, но и в столицата. И днес това читалище „Светлина – 1921“ си остава любимото и притегателно място на много жители от район „Слатина“ и от други райони на столицата.

    Тук могат да се намерят наред с най-новите издадени книги, стари копия на  вестници, снимки, описани от слатинци обичаи, традиции, уникалния шопски хумор, за промените, адаптацията с новите преселници, за много, много факти и събития, които съпътстват слатинци през всичките години. Но, да започнем с началото.

    Златоносната жилка на реката дава името на Слатина

    В някогашни векове хората по тези места разбрали, че районът  има друга изключителна стойност. В древността вече познавали цената на златото, затова след като открили, че водата на река Слатинска, минаваща през селището, е злотоносна, разбрали изключителния шанс за своето препитание. Започнали да събират златните зрънца, носени от вълните на реката, която по онова време била пълноводна. Идвали все повече хора по тези места, с надеждата да живеят добре. Е, и ние сме имали нашия Клондайк. Хората останали, събирали златото, се заселили тук за следващите векове. Селището взело и името на реката, която наричали златоносна, което с времето преименували в Слатина. Това установяват учените, пишейки старата история на сегашния столичен квартал, след разкопките на земята, разкривайки тайните на миналото, в които златните зрънца на научно доказаните факти оформят интересната и уникална история на квартала.

    Продължението на слатинското землище на север преминава в широк дол по протежение на Слатинския редут. По време на османското робство нарекли това място Робов дол, защото тук спирали кервани от поробени българи, вързани един за друг със синджири. С тези тежки вериги изминавали пеша хиляди километри от българските земи към Диарбекир, или, за да слугуват на турците, продадени на робските пазари в Изтока. Тук на това място правели спирка, където поробените българи отдъхвали за няколко часа или за една нощ и продължавали тежкия път, принудени от поробителите под плющящите им камшици. Честа тяхна спътница била смъртта.

    По време на робството  слатинските ханища били към 30-ина, покрай тях по древния римски Траянов път минавал целият потоп на коларски впрягове със стоки от изток към столицата и на юг от нея към днешен Пловдив. В един от тези ханове отсядал тайно и Васил Левски  по апостолския си път, основавайки тайните революционни комитети в цяло Българско. Минавайки край Софийско, в Слатина той също идва да основе поредния революционен комитет. Цона Младжова помнела много добре от разказите на баща си Спас и от дядо си Стоян Божилов, ханджията, как Левски идвал в Слатина откъм Враждебна и отсядал в хана на дядо й Стоян Божилов. В него в късна доба се събирали тайни съмишленици, слатинците Лазо Тонков, Пенко Келешки, Боте Пасков, Митко Шиков и в присъствието на Левски се заклевали над Еванелието с кръстосаните върху него кама и револвер, заклевайки се, вречени във великото дело, при създаването на комитета. За председател на комитета бил определен Стоян Божилов. А това значимо събитие станало през зимата на 1870-71 година. Комитетът в Слатина е служел за връзка с Драгалевския манастир, където служел отец Генадий, а той бил сподвижник на Апостола в Софийския революционен комитет. Цона Младжова е запомнила още, че Лазо Тонков и Стоян Божилов са ходили на тайна среща с представители на Софийския революционен комитет. Срещите им били под стария мост, на мястото на днешния Орлов мост. Там си предавали тайните известия в съзаклятническата дейност. 

    Днес малцина знаят, че сегашният столичен квартал “Слатина” има забележително историческо минало. Старата Слатина е убежище и свърталище на храбри хайдути, пропускателен пункт на куриери на Васил Левски, място, където Апостола е намирал сигурно скривалище ту в олтара на черквицата, ту в самото село.

    Духът на Апостола още витае над Слатина 

     В спомените на много стари хора възкръсват разкази и легенди за дейността на Левски и “тайните” хора от комитетите. Оцелелите до днес летописи от историята на слатинските ханища съхраняват спомени за тях. А легендите – те се предават и сега от уста на уста, от поколение на поколение. Затова се помнят и до днес.

    “В Слатина по късна доба, разказва преди да почине 92-годишната баба Цона Младжова, дядо ми Стоян Божилов заедно с баща ми Спас често са посрещали в хана ни Васил Левски. Там се основа и тайният революционен комитет. Една нощ през задните плетища в хана дошли членовете на комитета Боте Пасков, Лазо Тонков, Мите Шишков, Пенко Келешки и попът на слатинската черква. “Свети Терапонт”, днес се казва „Свети Мина“, заклеват се в името на свободата и революцията.”

    От този момент ханът става център на нелегалната дейност на комитетските хора. Църквата се превръща в убежище на Апостола, неговите съмишленици и куриери са се крили в тайно скривалище за оръжие, в мазето на хана.

    Това събитие от основаването на слатинския революционен комитет днес бележи 150-годишнина, тъй като създаването на комитета според намерените документи и архивни бележки на слатинчани е станало в дните на 1870-71 г.

    Левски много често се отбивал в селото и преспивал в хана или в олтара на черквицата, а хората от революционния комитет се срещали с куриерите на другите комитети, които минавали през София.   Самият Васил Левски използвал Слатина като междинен пункт, за да се укрие от преследвачите си. От Слатина, предрешен в хана като въглищар, той подкарвал магарето и изчезвал към Горубляне. Оттам бързо се прехвърлял в древния манастир в горите край село Кокаляне, в днешния Кокалянски манастир, където игуменът му бил ятак. Апостолът разполагал в манастира със собствена стая, от която можело да се контролира целият път край река Искър и близките странични пътеки. Тази стая е запазена и до днес.

    В Слатина мнозина знаят за дейността на комитета. Селото наброявало тогава над 300 жители и никой от тях не е станал предател.

    Те изготвили таен план за спасяването на заловения Левски. Не случайно Слатина е била позната като бастион на шопите. Когато в селото научават за залавянето на Васил Левски край Къкринското ханче и довеждането му в Софойския конак, комитетът на Слатина се събира на тайно заседание в олтара на слатинската черквица да вземат решение какво да правят.

    Стоян Божилов и Лазо Тонков разработват подробен план за нападение на конвоя и спасяването на Апостола.  Те пускат съгледвачи в София, събират сведения от турците, за да уточнят пътя, по който ще ще бъде отведен Левски в Истанбул. Решават да блокират стария римски път, като на много места поставят патрулни двойки.

    Заговорът не успява. Защото турците решават да променят в последния момент маршрута и Апостола на нашата свобода увисва на бесилото край София. 

    После Стоян Божилов и Боте Пасков организират разузнавателна група и когато руските войски влизат в България, те ги подпомагат. Въпреки големия студ през зимата на 1877 г. слатинчани излизат да посрещнат с хляб и сол влизащите през Куклина бара казашки сотни на генерал Гурко.

    В църквата „Св. Мина“стои паметен текст, обясняващ историческия факт, че тук е място, където е отсядал Апостола. За съжаление вратите на църквата днес са постоянно затворени, дори на празници. Истинската причина да не могат слатинци да я посещават е неизвестна.

    През Слатина е минавал и английският журналист Джеймс Баучер, кореспондент за балканските страни след Освобождението, който обхождал надлъж и нашир нашите земи. В Софийско  е развеждан от бистничанина бай Иван. Посетили са и Слатина, където Баучер се е възхитил от вихъра на слатинското хоро на „Бродо“, а  най-вече от чудноватата шопска носия, и от снажните хора, които плетели бързите шопски красиви хора и ръченици. Самият Баучер съдействал по-късно през 1905 г да заминат за Лондон на фолклорен събор двама слатинци Гъле Карадачки и Стефан Гангарски, като представители на Шопско, заедно с една мома от село Горна баня. Изглежда тези тримата най-силно са го впечатлили, за да изпрати да представят страната, културата и фолклора ни по онова време.

       С голяма радост слатинци посрещат Освобождението, руските части са посрещнати от слатинци в студената зима преди Коледа, при Куклина бара. След Освобождението, през 1888 г през слатинското землище е прокарана Пловдивската жп линия. Оформено е Цариградското шосе и цялото движение е преместено да минава оттам. Вследствие на това настъпва известен икономически подем в Слатина, ликвидират се турските чифлици, съществували до Освобождението. Тогава повечето слатинчани се сдобиват със земя и тя се простирала вече като тяхна собственост от днешното Летище София до Народното събрание и от Герена до Борисовата градина. Всичкото това пространство са били слатински земи, отчуждавани през времето, докато остане само в рамките на  квартал Слатина с панелните блокове.  След Освобождението започва да се развиват новите стопанства, земеделието, животновъдството. Пазарите в столицата се пълнят с продукция от близките софийски села. На столичния пазар са били известни и търсени слатинските любеници (дини) и пъпеши, слатинското мляко и сирене. Но наред с издигането на едни, мнозина от тогавашните селяни обедняват, притиснати от промените на новото време и се разселват в центъра на София. През 1880 г Слатина е имала 639 жители, през 1965 г те са вече 3 800 и продължава да расте до наше време, когато панелните блокове в квартала побират 70 000 жители на преселили се от близо и далече са новите съкварталци на някогашните коренни слатинци. 

    Много вода изтекла в Слатинската река, много години минали. Дошло време, когато връхлетяла Втората световна война. Точно под тази малка църквичка „Свети Мина“ се намирало бомбоубежището, където се криели слатинчани щом завиела сирената, съобщавайки за въздушно нападение на съюзническите самолети.

    Моята майка ми е разказвала, как посред нощ, щом завиела сирената, всички скачали, грабвали малко събрания най-необходим багаж, който бил винаги готов, в ръце, и хуквали към това скривалище. Изключвало всякакво осветление, всеки трябвало да помни пътеките до скривалището и да стига до него в пълна тъмнина, за да не се забележи от прелитащите летящи крепости, пълни с бомбите. Веднъж в суматохата забравили по-малкото й братче. Търсили го навсякъде около тях, нямало го. Едва дочакали със свити сърца сирената да свири отбой, за да се върнат и да го потърсят у дома. Когато влезли в къщата, той сладко си спял в креватчето. Но си е било истински ужас и огромен риск, защото където паднела бомба, там се образувал огромен кратер и погубвал къщи и всичко останало на това място.

    Имах интересен случай. 60 години след Втората световна война се запознах с възрастно немско семейство. Мъжът имал отколешно желание, искал да дойде в България, за да посети местата, където идвал някога като млад войник в състава на германската армия. От Варна до София той обикаляше страната ни, за да си припомни къде е бил и какво се е случвало някога във времето на войната. Разказваше, че имал военни задачи в близост до населени райони. Немските войниците раздавали на децата шоколади, които напълно изчезнали по време на войната, както и други вкусни неща. Било време на бедност, война и разруха. Така историята на Слатине се е писала от поредица на мирни или драматични събития, както се пише една история на славен и витален народ.

    В софийската Слатина празнуват деня на Светия дух

    В деня на Петдесетница Църквата отдава чест на Божественото достойнство на третото лице на Светата Единосъщна Троица – Светия Дух обединител на пресветата, единосъщна Света Троица - заедно Бог Отец и Бог Исус Христос – разум и материя, на които дава живот Светият Дух. В софийския квартал Слатина има друга, по-голяма църква, с името "Света Троица". Всяка година на този ден по стара местна традиция, както се правят сборове все още по селата на своя патронен празник в чест на светията-пазител на селището, така и тук все още се поддържа тази традиция. Било е време, когато в Слатина са се правили всенародни събори, пъстро, шумно се е празнувало с хора и танци, с шарени сергии, с люлки за малки и големи, раздавали са се курбани и хляб за здраве на всички. От всичко това днес са останали само датата, на която си спомнят за миналите тържества само най-възрастните. По-младите присъстват на онова, което са предвидили от общината – музикална програма, после музика за всички, понякога безплатни халби бира и кебапчета, или палачинки, или парче пица, които свършват много бързо и обикновено не стига за всички. Но важното е, че духът на слатинци е жив, с желанието да празнуват заедно на този светъл ден, да помнят празника, да се срещнат и да общуват за миналото и за настоящето на квартала.

    Така празнуват днес в Слатина, празникът едва се запечатва като такъв в умовете на най-младите, подсилвани с преразказите на възрастните, и в опит да бъде възобновяван всяка година с епизодичните инициативи на общината. 

    Дора Николова 

    2020 г.

    Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Късаме със САЩ и гробището изчезва

     

    Ст. н. ц. д-р Иван Димитров е завършил Военно училище, а след това и Военна академия. Има аспирантура и дoцентура по проблемите в историята на България след 9 септември 1944 г. 15 г. е работил в Института по Военна история. 64-годишен е, от 1979 г. живее в кв. "Слатина".

    - Как продължава историята с американското гробище, след като е било открито, г-н Димитров?

    - То е открито тържествено на 4 юли 1946 г. Просъществувало е до 1951 г. Тогава България къса отношения със Съединените американски щати и гробището изчезва. Останките на загиналите американски войници първо са прехвърлени в Южна Италия. След това американската страна си ги взема и ги прибира в Щатите. Всъщност гробището го е имало само 5 години – от 1946 до 1951 г.

    - Колко време ви отне да проучите задълбочено фактите?

    - Написването на материала не ми отне много време, защото имах събрана информация отпреди. Тази статия се базира на документи от архивите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на външните работи. Това са двата основни архива, с които съм работил. Това не е плод на някаква измислица или фантазия. Иначе съм проучвал още стотици документи, разговарял съм и с очевидци. Имах късмета да срещна хора, които са съпреживявали откриването на гробището на американските войници.

    - Какво ви провокира да се занимавате с тези факти от историята?

    - Вижте, аз съм професионален военен и познавам отблизо историята от този период. Издал съм и книга „По волята на победителите“. Тя третира проблемите на съглашението за примирие, което1 сключва България след Втората, световна война. Готвих я дълго време, той като според мен тя е много сериозна книга и изследва контактите с англичани и американци. Само преглеждането на съществуващата документации ми отне година и половина. В нея също съм разгледал историята на американското гробище на загиналите войници в квартал „Слатина“.

    - Според вас защо американците са избрали именно това високо място? Гробището се намира на могила.

    - Мястото се вижда отдалече и е с много висока надморска височина. Това петно е било предвидено за Висше техническо училище, но идеята така и не се реализира. Освен това е достатъчно отдалечено от София, днешният квартал „Слатина“ тогава е бил село.

    - С какво се занимавате сега?

    - Пенсионер съм и се занимавам с мои неща. Знаете ли – имам идея! Може би ще е хубаво хора ветерани да разказват за значими събития от миналото от различни квартали на София. Трябва да има такава рубрика, мисля, че е подходяща.

    Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Откъде идва името

    "Слатина" значи солен извор

     

    H.c. I ст. д-р АННА ДИМИТРОВА-ЧОЛЕВА

     

    Днешният квартал „Слатина“, разположен в източна посока от центъра на столицата ни, до 1961 година е бил отделно село.

    То е изрично споменато в документи още от 1420 година като Ислатина.

    Между 1576-1762 година селището е отбелязвано в турската административна литература и в архивни документи като Ислатъна, Ислатине, Ислатене, Слатина.

    В известния Боянски поменик от XVII век също фигурира село Слатина.

    Името на селището е възникнало от вече изчезналата диалектна дума слатина, която означава солен извор.

    Предполага се, че така са били назовавани водните източници, от които най-често добитъкът, а и диви животни, са пиели вода.

    Думата е производна от прилагателното слат, съвременното солен и широко разпространената наставка -ина.

    В старобългарския език слатина е имала още значение и като мочурище, блато, а също и извор, чиято вода не блика, застояла е.

    Думата съществува и в другите славянски езици, с нея често са били именувани местности и селища.

    Почти във всяка бивша околия в България е имало село или местност с подобно название.

    Такива са например село Слатина в Радомирско.

    Previous Next

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

    Слатинската река

    Радой Педев

     

    В миналото безброй реки и потоци се стичали от Витоша и прорязвали Софийското поле. Една от тях е Слатинската река. Проучванията показват, че селището Слатина принадлежи към ранния неолит и се отнася към периода 5810-5750 г. пр. новата ера. Откритите останки от бобър, сравнително едри риби и черупки от миди свидетелстват, че Слатинската река била пълноводна и с постоянен дебит. А също така. че водите на реката били чисти, тъй като мидите живеят само в чисти води с песъчливо и пясъчно-тинесто дъно.

    Открити са останки и от бобър. Той от дълбока древност е смятан за ценен дивеч. Месото му се използвало за храна, а кожата му била много ценена за направа на дрехи.

    Подходящо място за живеене на бобрите били обраслите с храсталак и върбалак брегове на реката. Много места край реката били обрасли с дъбови гори, в които живеели елени, глигани и дивото говедо тур.

    За съществуването на дъбови гори доказателството е дъбовият материал, от който били изградени жилищата. Изчисленията показват, че за строежа на едно жилище в Слатина били необходими 91 дъбови дървета. Сечището се намирало на около 3-4 км от селището и дърветата се превозвали през зимата с шейни, теглени от волове. Всеки впряг пренасял по 22-25 дървени елемента.

    Първобитният човек строял жилищата си е сътрудничество с природата. Най-главното условна при избиране на мястото за селище било то да бъде на здравословно място, в близост до вода и околностите да са богати с гори, дивеч и пасища.

    Край Слатинската река е построена най-голямата открита досега жилищна постройка от VI хилядолетие преди новата ера.

    Реката хилядолетия но-села живот и препитание на хората. По думите на бай Йордан от Слатина (роден 1922 г.) реката имала много вирове, някои дълбоки по 2 метра с много риба.

    Бай Цене (род. 1921 г.) е ловил риба дори във воденичната вада на слатинската воденица. Край реката се редели върби и 6ари. обрасли с папур, край които ловците дебнели диви гъски и патици. Поради изобилието на бари и гьолове хиляди жаби огласяли околността. Затова тук било едно от сборищата на софийските щъркели. При големи наводнения на река Искър се наводнявало цялото пространство от гара Искър до Слатинската река, където се оттичала водата.

    По протежение на реката били градините на селяните. Всяко домакинство имаше по 500-600 кв. м. на които отглеждаше разнообразен зеленчук", твърди бай Йордан. В по-лето пък всеки стопанин имал бостан с по 2-3 декара дини и пъпеши. Дините били много едри и прочути на софийския пазар, а пъпешите – много сладки и ароматни. От всичко това днес няма следа. От реката е останал някакъв канал, който все още се точи през Слатина, и за да не сбърка някой за какво става дума, улицата, която минава по-край него, носи името „Слатинска река“.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291