Слатинският род Младенови/Стоилови/

Разказва Георги Стоилов Младенов

Основател на рода е Цветан Младенов от село Слатина

Младен Михайлов Младенов е ратайче и е осиновено дете от Цветан Младенов. Съпругата на Младен Младенов е Елена Михайлова - от Божурище .

Построяват си къща на улица „Владово „ № 9. Земеделци са и притежават около 20-30 декара земя /днешната зала „Арена Армеец и БАН“/

Раждат им се 6 деца

4 момичета - Нада, Бужа, Верка, Рилка

Нада се омъжва в рода „Илчовите“,

Бужа - омъжена за Цветко от рода „Гангарските“ ,

Верка - омъжена в Слатина

Рилка - омъжена в Слатина

/всички сестри са починали/

2 момчета - Стоил Младенов и Славчо Младенов

Стоил Младенов - ЦИМЕТО има син - Георги Стоилов Младенов, а синът на Георги е Ален Георгиев Младенов.

Славчо Младенов има две дъщери - Иванка Славчова Младенова и Снежана Славчова Младенова

Стоил Младенов (Цимето) в началото работи като каруцар - превозва пясък и чакъл по строежите, а по-късно работи като печатарски работник.

Активно участва в дейността на читалище „Светлина“ и спортен клуб „Плиска“.

През пролетта на 1938 година в Слатина се създава ремсова организация, чийто членове са Стоил Младенов и брат му Славчо.

През 1941 година Стоил Младенов е член на бойна група и участва в различни акции на РМС.

Неговият брат Славчо Младенов през 1942 живее на ул. Владово № 9. На първия етаж е кръчма в мъзето на която се криело оръжието и позивите на ремсовата организация в Слатина.

През 1942 година Стоил Младенов е задържан заради подуянския процес. Вагоните, натоварени с кожуси и провизии за Изгочния фронт на гара Подуяне са запалени. През 1943 година е разпитван лично от Гешев, изтезаван и пратен в затвора в „Идризово“ - Скопие на 28.02.1943 година. На 28 август 1944 година бягва от Скопския затвор и става партизанин в Македония до 20.09.1944 година. След завръщането си в Слатина дълги години е в ръководството на читалище „Светлина“ и спортния клуб „Уружай“ в Слатина - съществувал до 1968 година.

През 1947-1949 година е началник на 5-то РУ на МВР. Умира през 1988 година.

Зараждане развитие на спортната дейност в с.Слатина

Спомени на Стоил Младенов - /ЦИМЕТО/

За зараждането и развитието на спорта спомогна близостта на село Слатина до София и близостта на игрищата „Юнак“-Левски - АС-23. Още през 1930-1935 година много младежи от селото посещаваха щабовете на софийските отбори. В селата по това време всяка махала си имаше малък отбор, като спортен клуб „Плиска, „Сокол“ и др. Играеха се мачове между махалите в село Слатина : „Робов дол“ (сега кв. Христо Смирненски), „Горната махала“ (кв. Изток), 5-та Мъжка гимназия (кв.Дианабад) спортен комплекс „Аспарух“ и др. Всички мачове бяха приятелски. За игрища се ползваха местностите : „Бахчите“, „На църквето“ - това бяха манастирски празни места с голям наклон, без греди за вратите и без начертания на игрището.

Организирани спортни прояви

Те започнаха през 1939-1940 година. Такива бяха турнирите по футбол през 1940 г. между селата Обрадовци (кв.Бенковски) и с.Слатина, с.Илиянци и Световрачане - който турнир бе спечелен от с. Слатина. Турнира бе проведен под ръковоството на ГС на БФС-София. С него се поставя началото на спортна селска футболна дивизия - дружество „ПЛИСКА“ през 1940 година в която са включени селата : Слатина, Малашевци, Обрадовци, Беримирци, Божурище, Световрачане, Мара Бунова (Орландовци). Това дружество „Плиска“ създаде много активни футболисти от с. Слатина като: братята Веселин и Цветан Янкови, Асен и Веселин Божикови, Стефан Янков, Цветан Вучков и др.

Дружеството се ръководеше от председател : Буров, Ясенов, Владимир Ангелов, Веселин Янков, Стефан Караджов, Веселин Георгиев и домакин - Борис Филипов. Бяха набавени екипи. Отбора играеше със зелени фанелки, бели гащета и черни чорапи, но момчетата се срамуваха да дефилират през селата с музика.

През 1940 дружество „Плиска“ нямаше собствено игрище, а играеше мачовете си по ливадите в селата, като ние правехме временни футболни врати, и след това ги махахме. Като секретар и домакин на спортен клуб “Плиска“ със съгласието на другите младежи от с. Слатина поех обещание да направим собствено, постоянно игрище. През 1941 година, аз и Александър Филипов (който играеше вратар на отбора по футбол) работехме една седмица безплатно от сутрин до вечер в местността „Йонков гьол“. Това беше блатиста местност (в близост до ПЖИ - Слатина), където се къпеха селските биволи. Останалите младежи идваха след 5 часа да работят и така превърнахма „Йонков гьол“ в с. Слатина в нормално игрище, на което от 1941 до 1968 година се проведоха над 100 мача и по това време беше единственото игрище в район „Васил Левски“ .

Баба Лена - Елена Михайлова Младенова - майка на Стоил Младенов .

На зеленчуковата нива 1957/1958 г. - сега сгради на БАН - умира 1961 година.

В Слатина на игрището пред ПЖИ играят футболен клуб „Уружай“ с футболен клуб „ Левски“ /на снимката Стоил Младенов и „ПАТРАТА“/

Стоил Младенов и слатински работници във фабриката за кожи на гара Искър

Стоил Младенов в Слатина

През 1978 година тържествено се чества 60 годишния юбилей на Стоил Младенов - дългогодишен член на читалищното настоятелство и библиотекар на читалищната библиотека през 1941 година.

Стоил Младенов и баба Райна - 1978 г.