Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
     

    СТО ГОДИШНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА-1921“ - СЛАТИНА

    Вижте галерията от снимков материал, посветена на Сто годишнината от основаването на Народно Читалище "Светлина-1921"

    Историята на нашето читалището може да се проследи в съхранените Протоколните книги на настоятелството, в отчетите, докладите, в запазените архиви, в спомените на читалищните деятели и активисти, може да се види от снимките в албумите.

    Основаването на читалище „Светлина“ става по инициатива на местната земеделска дружба.  През далечната 1921 г. в една от стаите на старото общинско управление (кметството на село Слатина), се провежда учредително събрание, на което присъстват десетки младежи. Така се поставя началото на културно огнище, което по късно се оформя и израства като важно културно-просветно средище в Слатина и до днес. Събранието избира ръководство на читалището - председател  Стоян Грозданов и членове Гъле Донев Караджов и Иван Миховски.  Единодушно събранието решава, читалището да носи името „Светлина“. С парите събрани от населението ръководството закупува един шкаф за книги, една маса и няколко стола. Читалището се посещава предимно от по-будните младежи и по-малко от възрастните селяни. Голяма е била радостта на населението, че има читалище. Библиотеката е разполагала с малък брой книги - едва 150, събрани от населението и малък брой закупени със средства постъпили като дарение от селяните. Недостатъчна е била и културно-просветната дейност на читалището. Изнасяли се само вечеринки в една от стаите на тогавашното училище - като пиесата „Пижо и Пендо“, в която са участвали младежи от селото.

             Велин Георгиев описва историята на читалището в спомените си „Живот и дейност на Народно читалище „Светлина“  по случай  честването на 40 годишнината от създаването му. Исторически този период е свързан с много политически събития, влияещи върху културно-просветната и обществена дейност на читалището. През 1927 година за председател на читалището е избран Трайко Щърбанов, за секретар Боян Стоилов и за касиер - библиотекар Йордан Георгиев Игнатов. В продължение на 5 години - от 1927 до 1932 година дейността на читалището е била ограничена.  На организираните от читалището вечеринки  през 1936-1939 година се играели театрални пиеси.  В една от стаите на училището под ръководството на  Боян  Стоилов, младежите  от Слатина  Георги Вучков, Трайко Щърбанов, Никола Младенов (Бената) и Йордан Георгиев (Датков)   участват в пиесата „Пижо и Пендо.  С тази пиеса  започва своята дейност любителската  театрална  група към читалището, изиграла над 30 пиеси  -  „ Бай Ганьо у Иречек“, „Вражалец“, Хъшове“, „ Делба“ „ От много ум“ и др.  По късно към групата се включват Никола Велинов, Трайко Григоров, Димитър Вашев, Седевка Велинова и Даринка Найденова.  Вечеринките се посещават масово от населението и макар, че в Слатина по това време е имало над 20 кръчми, младежите предпочитали читалището и спорта.   Към читалището е създадена гимнастическа група, която провеждала своята дейност в двора на училището в която участвали Георги Кръстев Гайдарски, Трайко Щърбанов, Георги Тасков Гангарски, Георги и Александър Митреви  и др.  Ръководител на гимнастическата група е Боян Стоилов. Упражненията се провеждали в двора на училището и били наблюдавани от селяните през съботните и неделните дни.  През 1939-1940 година  младежите от Слатина създават  футболен  клуб „Уружай“  и  първата селска футболна дивизия  - дружество „Плиска“.

    За първи път през 1943 година читалището е преместено от училището в дюкяна  на Здравко Георгиев Стоянов, помещение крайно неподходящо и тясно.  Дейността на читалището през 1944-1945 година се е изразявала само в провеждането на няколко вечеринки и раздаване на книги за домашен прочит. След 1944 година читалището отново се премества в старата сграда на Никола Желански - над мостчето (сега навес на ресторанта),  срещу сградата на  читалището и остава там до построяването на  културния дом - читалище „Светлина“. Наети са две стаи - в задното помещение е било читалището, а в предната  стая  (откъм улицата)  -  спортен клуб „Плиска“. Книжния фонд на библиотеката е наброявал 478 книги. Крайно бедна е била уредбата на читалището - един библиотечен шкаф и няколко счупени стола.

    Благодарение на Младен Колев  от  Слатина в строителната програма на Софийски градски народен съвет и с помощта на тогавашния председател на Комитета за наука, изкуство и култура Вълко Червенков през 1946 г. започва стоежа на нова сграда на днешното читалище, за което са отпуснати 500 хиляди лева по тогавашният курс на лева. В проекта се е предвиждало сградата да бъде построена на два етажа, като част от втория етаж да  продължи над общинското управление. На долния етаж  да бъде театрален салон,  на втория етаж библиотека с читалня, книгохранилище и клуб (салон) за събрания с  300 места. Този проект се изменя поради липса на цимент и сградата на читалището се построява в сегашния и вид. През май 1946 година е вдигнат само 1-вия етаж. До 1948  сградата е построена, но довършителните работи приключват едва през 1949 година. Слатинци участват с доброволен труд в построяването на читалището. Най-активни са : Младен Колев, Стефан Янков Караджов и Велин Георгиев. Кметски представител за Слатина е  Стоилко Илиев Белев  и сградата е построена на земеделска земя.

    Новата сграда на читалището дава възможност за разширяване и обогатяване на културния живот на жителите от Слатина. Провеждат се сказки, възобновява се театралната дейност. На вечеринките са идвали  и жители от съседните квартали на Слатина: „Христо Смирненски“, „Христо Ботев“ и „Гео Милев“. Основава се певческа група - дамски хор с ръководител  Надежда Стойчева, танцов състав, школа по акордеон  и школа за изучаване на чужди езици (руски и френски) в която учат 120 деца. През 1960 година за секретар на читалището е избрана Мария Димитрова - учителка от 74 училище. В управителния съвет на читалището след 1960 година се включват и други учители - Милка Балабанска и Цонка Фератова, които завеждат учебната и театралната дейност. Активна дейност развива и библиотеката към читалището. През 1961 година е отпусната щатна бройка за библиотекар, а книгите в библиотеката са наброявали 4500 тома. Жителите на Слатина чувстват читалището като свое огнище на просвета и всяка вечер в салона на читалището и читалнята на библиотеката   са  били препълнени от младежи жадни за просвета.

    Театрална дейност след 1949 е възобновена и на сцената на читалището са изиграни над 30 пиеси.  Самодейците представяли тези пиеси и пред публиката на селата : Горубляне,  Мрамор, Кривина, Казичене, Биримирци, гара Искър и др. През 1963 година театралния колектив при читалището участва във втория   републикански фестивал на художествената  самодейност с пиесата „Камък в блатото“ и става районен първенец. През 1964 година се честват 30 години (1934-1964 г.) театрална самодейност в читалище  „Светлина“.  Особени успехи в художествената самодейност имат: певческата група с ръководител  Надежда Стойчева,  езиковите школи, музикалните школи  и танцовия състав.

    Подробности за 50 годишната историята от възникването, развитието, трудностите и успехите на читалище „Светлина“ до 1971 година са описани в доклада на председателя на настоятелството на НЧ „Светлина“  - Стоимен Андонов.  В Слатина през 1971 година три дни са чествали петдесет годишнината от създаването на читалището. Тържеството започва на 22 и завършва на 24 май.

    Ден първи  - тържественото събрание с доклад и награждаване на читалищните дейци.

    Ден втори - театралната група при читалището изнася представление на пиесата  „Камък в блатото“ от Георги Караславов.

    Ден трети - на 24 май 1971 година в двора на 74 основно училище се чества празникът на „Славянската писменост и култура“. Кръжока по фотография пред читалището и във фоайето представя фото-изложби със снимки на тема: „Историята на Слатина“  и  „Слатина днес“.

    Във връзка с 50 годишния юбилей нашите читалището е наградено с  орден „Кирил и Методий“ II /втора/ степен с Указ на Народното събрание № 822 от 19 май 1971година.

    Наградени са дългогодишни читалищни деятели, самодейци и читатели на библиотеката.

     Дългогодишни председатели на читалището : Стефан Янков Караджов - 7 години;  Георги Трайков Донев - 7 години;  Трайко Щърбанов - 5 години.

     Дългогодишни секретари на читалището : Боян Стойков Дюлгеров - 5 години;  Велин Георгиев Божилов - 3 години;  Георги Трайков Донев - 3 години;  Надежда Стойчева - 7 години.

    Дългогодишни членове на Управителния съвет на читалището : Стоимен Андонов, Петър Кръстев, Ангел Башев, Васил Игнатов, Кирил Цветанов, Надежда Стойчева.

    Хронологията на развитието на читалището през следващите 50 години от 1972 до 2021 е проследена в доклада на председателя на Настоятелството на НЧ „Светлина1921“ Ангел Ангелов.

    Първият председател на настоятелството след 1971 година /от 1972 до 1987г./  за 15 години е избран Петър Стоянов Кръстев. Той отдава  40 години от живота си на читалищното дело.

    Следващият е професор Борис Евтимов  - от 1987 до1992 г. - 5 години;

    Радка Димитрова - от 1993 до 2010  г.- 17 години;

    Ангел Ангелов - от 2010 до 2021 г. - 11 години.

    Четиридесет и една години секретар на читалището е била Христина Иванчева  от 1972 до 2013 г. и библиотекар  Надежда Луканова - 32 години  - от 1984 до 2016 г.

    Дългогодишни читалищни деятели след 1972 година са били: Петър Кръстев, Стоимен Андонов, Ангел Башев, Кирил Георгиев, Стоил Младенов, Стоян Спасов Вучков, Любен Грозданов  (от 1960 до 1996 година - около 40 години), Надежда Стойчева, Методи Андонов, Елена Николова, Величка Белева, Никола Велинов,  Спас Цветанов Вучков - Зам. председател на Настоятелството от 1986 до 1991 и председател на ревизионната комисия до 2010, Валентин Найденов от 1993  до 2021г. - член на настоятелството и много други.

    Ограничени и оскъдни са били финансовите средства за читалището от Министерство на културата и от собствените приходи /наеми/ през всичките тези 50 години. Разчитало се е на доброволни трудови бригади за ремонти, за почистване и подреждане. Салона на читалището е отдаван под наем на Българска телевизия, на 74 основно училище за физкултурен салон, на Балкантурист, на Софийски духов оркестър и оркестър София, както и за прожекция на филми.

    Ремонтни дейности

    В читалището през 1972-1979 година се подменят радиаторите, поставя се паркет, външна мрежа на прозорците, боядисва се салона и гримьорната, боядисва се фасадата на сградата, монтирани са подемни механизми /чиги/ за декорите на сцената, пребоядисва се и се почиства стълбището и кулата. През 1977 г. се извършва ремонт на електрическата  инсталацията, монтират се кристални огледала в салона, направен е ремонт на парното и електрическата инсталации в библиотеката. Читалището разполагали с две щатни длъжности - библиотекар и секретар, като секретарят на читалището е съвместявал длъжностите - домакин, културно-масовик и касиер.

    По нареждане на районен съвет „Васил Левски“ от 1988 година в салона на читалището се провеждат избори за Народно събрание.

    През 1989 се довършва ремонта на тавана на сцената, монтира се осветлението, ушиват се нови завеси, ремонтират се санитарните възли. Ушиват се 24 броя нови шопски костюми за средношколския танцов състав. Читалището  през 1991/1992 година се включва към отоплителната мрежа /парното/ на квартал Слатина.

    Пред общото събрание проведено на 14.02.1991 кмета на Слатина - Емил Димитров споделя, че по инициатива на читалището се търси място за създаване за къща/музей на Слатина и средства за възстановяване на Старата чешма /срещу църквата Св.Мина/, както и укрепване на неолитното селище в Слатина, за което са необходими средства и млади хора - разбиращи от бизнес. По въпроса за собствеността на читалището на събрание на Настоятелството на 03.04.1991г.  Любен Грозданов поставя задача на секретаря на читалището да  проучи въпроса как и от кого може да се получи „Нотариален акт“ на читалището. Отговорът е : читалището е строено с държавни средства и собствеността е общинска.

    През 1991-1992 година читалището е изправено пред проблема с финансирането, защото средствата от общината драстично намаляват.

    Щата на читалището е от 3-ма : секретар, библиотекар, хигиенист.  Въпроси за решаване пред ръководството са  както за избор на фирми, наеми, срока на договорите, така и клаузите в договорите, защото финансите касаят текущите ремонти в читалището, хонорари и договори с ръководителите на клубове, школи и състави. Председателят на читалището и Настоятелството сключват договори с различни фирми за отдаване под наем на помещения на читалището, за да не се превръща читалището в търговски обект, а за да оцелее  през следващите години. Читалището е през затваряне. Настоятелство  трябва да се справи със всички проблеми, защото 1994 година е една от най-тежките  финансови години - не стигат средства за отопление, осветление, текущи разходи за ремонт, консумативи, заплати и телефон. Общината, поради липса на средства, също не помага. През 1995 се изключва парното в някои помещения. Изключват се телефоните. Поради авария, спешно се налага поставяне на водомер за студената вода в мазето, но други ремонти не се правят. През 1997 се провежда отчетно-изборно събрание на което се приемат поправки и допълнения към Устава и съдебната регистрация на читалището, като юридическо лице с нестопанска цел, във връзка с новия Закон за читалищата.

             От 2000 г. до 2009 г. ремонтите са : абонатната станция и общия канал с 5-то помощно училище, отпуснати са средства за ВиК и електро проводи, смяна на радиатори, ремонт на фото-лабораторията, смяна на външната входна врата, смяна на бравите на всички врати, сменят се прозорците към улица „Гео Милев“ с алуминиева дограма, закупени са пожарни кранове и пожарогасители. Поставени са табелки „Изход“ в салона, частичен ремонт на покрива, улуците и площадките на кулата, закупени са спирателни кранове в абонатната станция на  парната инсталация, монтирани са 3-те капандури на покрива, сменят се водосточни тръби.  През 2008 година се прави частичен ремонт на под-покривна част, ремонт на балкона на салона и стълбището, акордират се двете пиана. През 2009 година се извършва ремонт и остъкляване на счупени прозорци, сменя се аварийната врата на сцената със желязна и се монтира допълнителна желязна врата към балкона, подменя се аварийната врата откъм реката - всичко със средства на читалището.

    През 2009 с промяна в Закон за читалищата,  името на читалище „Светлина“ е променено на „СВЕТЛИНА 1921“ т.е прибавя се годината на създаване на читалището. Направен е и нов кръгъл печат. Поставя се ламиниран паркет на сцената. Оборудва се с противопожарен кран  3-тия етаж и се ремонтират спукани радиатори.

    През периода 2015 – 2017 година се извършват  следните ремонти: ремонт на ВиК инсталация;  ремонт на дограмата на кулата на читалището и поставяне на предпазни мрежи срещу гълъби, основно почистване на таванското помещение и кулата; ремонт на покрива на читалището; ремонт на улуците ;  ремонт на осветлението на библиотеката; поставяне нови врати на канцеларията и на библиотеката; почистване на района на читалището с премахване на опасни дървета; аварийно отпушване на канализацията на читалището. През 2017 се закупува библиотечно-информационна система LIBIS - електронен каталог за библиотеката и се създава  сайт на читалището от професор Иван Иванов - декан на Информационни технологии на Университет по библиотекознание, който бе завършен  на 14.02.2018 година. 

    През 2018 година библиотеката и читалището са вписани в Регистъра на Министерство на културата. Тази регистрация е задължителна за да може библиотеката и читалището да участват в проекти на Министерство, което се случва през 2019 година за сумата от 1005.19 лева по проект „Българските библиотеки съвременни центрове за четене и информираност„.

    От ноември 2018 до януари 2019 година беше извършен основен ремонт на сградата на читалището за сумата от  50 000 лева - безвъзмездна помощ, дарена от проф. Цоло Вутов - ГЕОТЕХМИН. Извърши се цялостна смяна на дограмата с алуминиева, подмяна на под-покривното пространство, покрива, измива се и се обработи с химикали фасадата на кулата, извършва се цялостно външно боядисване на сградата; извършен бе ремонт на санитарните помещения. Със собствени средства бяха боядисани стълбищата и 4 стаи - 2-те стаи с пианата, секретарската стая и стаята за уроците по китара; извърши се подмяна на щорите на прозорците на сцената, закупен бе плат и бяха ушити нови завеси за сцената, закупено беше ново пиано и нова размножителна и компютърна техника. Изработи се и се постави  нова табела с логото /името/ на читалището; постави се паметна плоча от дарителя проф. Цоло Вутов.

    Културно - просветни дейности

    През 1972-1979 година  театрален самодеен състав при читалището изнася пиесите „Камък в блатото“ и „Татул“ от Георги Караславов, „Прокурорът“ от Георги Джагаров“ и  участва в Четвъртия републикански  преглед на драматичните състави в София през 1973 г.; сформира се кръжок по  художествено слово, провеждат се литературни четения, срещи с писатели, викторини. Създава се кръжок „Роден край“ с ръководител Любен Грозданов, който през 1973г. организира две мероприятия  „Софийските шопи“ и „Из миналото на Слатина“ и започва събирането на материали за книгата „ Кратка история на село Слатина“. През 1974 г.се организира „Вечер на хумора“. В читалището са сформирани две езикови школи - по френски и английски език, фото-кръжок с лаборатория и  китарен състав. От 1973 година да 1978 година се създава детска танцова група от 28 деца с ръководител Антоанета Миховска. Закупуват се костюми /народни носии/ на танцьорите, започва списването на Летописна книга на читалището от Ангел Башев. През 1974 година са провежда вечер на хумора и сатирата, честване на 101 годишнината от гибелта на Васил Левски с обсъждане на книгата „Хайдутин майка не храни“ от Орлин Василев, през 1975 година на 24 май тържествено в салона на читалището се чества 75 годишнината от създаване на 74 основно училище През 1976 се организира битова вечер. Същата 1976 година се отпечатва на циклостил книгата на Любен Грозданов „Кратка история на село Слатина - Софийско“.

    През 1977 година се създава естрадно-сатиричен състав  и вокално-инструментален състав „Орбита“,  както и  клуб по спортни /състезателни/ танци с хоноруван преподавател Лазар Гюров. През 1978 година тържествено се чества 50 годишния юбилей на председателя на читалището Петър Кръстев, 60 годишния юбилей на Стоил Младенов - дългогодишен член на читалищното настоятелство и 70 годишнината на Пенчо Лещаров.

    През есента на 1978 година се назначава Анастасия Костова за художествен ръководител на детския танцов състав при читалището. За ръководител на клуба по състезателни танци е назначена Детелина Григорова, която участва с пет състезателни двойки в турнир на клубовете от страната в гр. Кърджали 16-18.02.1979 година и през март 1979 г.  и на петият  републикански фестивал по състезателни танци в гр. Русе. През март с тържествен концерт се чества Денят на жената и 1 юни - Денят на детето. Провежда се викторина „България - древна и млада“. Кръжокът по художествено слово с ръководител Георги Жеков започва работа с деца през 1980 година и  печели златен медал на /Шестият/ VІ   международен  фестивал на художествената самодейност.

         Клубът „Състезателни танци“ с ръководител Борис Иванов  участва в международни и републикански фестивали.  На  19.12.1981 взема участие в  Международен конкурс по състезателни танци в зала „Академик“ гр. София. През 1983 печели първа  награда за двойки по състезателни танци, а през 1984 година печели златен медал на Републиканския фестивал на художествената самодейност.

    През декември 1983 година се създава кръжок по изобразително изкуство. Същата година се подписва договор за сътрудничество между читалището и „Кино-разпространение“ като се провежда всяка неделя детско кино-утро. Изключително ползотворна е била работата между читалището и 74 основно училище,  които са били в един двор, но през 1984 се закрива 74 основно училище и децата се преместват в нова училищна сграда.

    През 1983 се заражда и идеята - читалището да стане инициатор за възстановяване на Слатинският събор, както и на възстановяване обичаите: „Коледуване“, „Лазаруване“, „Вечер на младото семейство“, „Именуване на новородени деца“. През 1983 година възниква идеята долепената сграда до читалището в която е била „Здравна служба и поща“ да бъде предоставена за ползване от читалището за разширяване на библиотеката, за читалня и младежки клуб, но за съжаление тази сграда през 1985 година се дава на 5-то помощно училище.

    През м. януари 1984 година се провежда новогодишна „Земляческа“ среща с „Коледуване“, в която вземат участие най-старите коледари от квартала и деца от танцовия състав при читалището. Същата година на VI-тия Републикански фестивал на художествената самодейност в гр.Русе златен медал печели клуба по състезателни танци с ръководител Борис Владимиров Иванов, златен медал печели кръжока по художествено слово с ръководител Георги Жеков и бронзов медал детския танцов състав на читалището с ръководител Анастасия Костова. За 1 юни - Денят на детето в салона на читалището, за всички деца от квартала, се представя театралния спектакъл „Злополучният концерт“ с участието на деца - самодейци от състава на Куклено-театралната студия към читалището.

     На 10 юни 1984 година  за първи път се провежда „Слатински събор“ организиран от читалището на площада под църквата „Св.Мина“ с участие на самодейните колективи.

     С читалището от 1980 до 1993 има подписан договор със Софийския духов оркестър и Оркестър София за репетиции и концерти в салона.

    През 1985 година в библиотеката на читалището е създаден клуб „Млади приятели на книгата“ с ръководител Надежда Луканова - библиотекар.

    Във връзка с честване на майските литературни дни на 20 май 1987 година  се провежда среща-разговор с поета-столетник Димитър Миховски / дядо на Евелина Павлова-ръководител на „Фолклорика“ / от Слатина.

    Поради липса на средства през 1987 година се закриват два състава: Клуба по състезателни танци и Кръжока по художествено слово към читалището. През есента на 1987 година се открива школа по английски език с ръководител Йонка Кочевска. Поръчва се ушиване на костюми от „Българско везмо“ за женската певческа група за автентичен шопски фолклор към читалището.

    На 11 май 1988 година се провежда среща с писателката Елена Огнянова - фолклорист и етнограф, автор на книгите „Традиции и празници в България“,“Ние шопето“ и др. На 29 май 1988 се провежда традиционния „Слатински събор“.

    На 08.06.1989 г. се провежда среща в читалището с английската писателка Мерсия Макдермот, която остава автографа си в книгата „Апостолът на свободата“ - посветена на Васил Левски.

    През 1987, 1989, 1990 и 1992 година Куклено-театралната студия към читалището с ръководител Екатерина Георгиева изнася спектакли и печели награди и грамоти /спектакъла „Приказка за калпаците“ от Панчо Панчев/.

    На 12.11.1989 година по случай 70 годишния юбилей на Николай Хайтов в читалището се провежда среща с писателя, който оставя автографа си в книгата „Гробът на Васил Левски“.

    В салона на читалището през май 1990 година се организира среща с детската писателка Рада Москова и писателката Леда Милева по повод седмицата на детската книга и изкуството за деца. Традиционно под ръководството на читалището се провежда Слатинският събор на 3 юни 1990 пред бл. 51  с написано пано-украса за събора „Бащино огнище не забравяй, родни обичай не презирай“ мисъл на Г.С.Раковски, както и  викторина за историята на квартала в салона на читалището с младежка вечер-концерт.

    На 05.01.1991 г. се провежда Новогодишна среща - тържество и се изпълнява ритуала „Топене на пръстен“. Приема се Устава на читалището през м. февруари 1991 година и се взема решение  броя на членовете да бъде  150 човека,  чл.внос за всеки член  - 2.00 лева.

    На 09.08.1991г. фолклорната група на читалището участва в Националния събор на надпяванията в Копривщица и печели златен медал.

    Сключва се договор с Дора Милева /1991-1992 г./ да организира  секция по „Семейна консултация“ в стаята на фото-клуба. Сключва се и тримесечен договор с  курс „Шеф и кройка“.

    През 1992 година за три месеца се сключва договор с „Клуб по бойни изкуства“.

    Месец май и юни 1992 година се провеждат: Концерт за 24 май и Събор на Слатина на 14 юни.

    През 1993 се провежда Великденско детско утро с конкурс за най-красиво боядисано яйце, като фирма „Данчо Керезов“ /кафе-клуба към читалището/ предоставя 2 торти и 10 шоколада - награди за децата. Провеждат се: традиционния концерт за 24 май и Слатинския събор / на участващите  артисти и водещи, читалището заплаща хонорар от 300 до 1000 лева/.

    На 20.01.1994 година се чества обичаят „Бабинден“- участват танцовите и певческите колективи на читалището и колектива на читалище „Христо Смирненски“ - Слатина. Отбелязва се и денят на самодееца - 1 март 1994 г. с концерт и подаряване на мартеници на самодейците - участници в концерта. С концерт - програма тържествено се чества  3 март, 24 май, 19 юни-събора на Слатина, Коледен концерт.

    В края на 1995г. Настоятелството на читалището сключва договор за 5 години с клуба по спортни танци „Лотос“ ръководители  Светла и Красимир Николови.

    През учебната 1995/1996 година в читалището има  следните школи : по състезателни танци, куклено-театрална студия, школа по английски език, школа по китара,  женска певческа група за автентичен фолклор и школа по спортни танци.

    През 1996 година се провежда концерт-спектакъл за 24 май. На 2 юни се организира Слатинският събор. За Коледните празници Кукления театър изнася две представления, изнасят се и два концерта на 18 и 19 декември с участието на  спортен клуб „Лотос“.

    За Великденските празници през 1997 г. в читалището „Театър 7“ представя два куклени спектакъла за децата от детските градини на квартала. Същата тази година поради липсата на финансови средства за първи път от 13 година  НЕ СЕ провежда традиционния Слатински събор. Спортен клуб „Лотос“ и Школа по спортни танци „Сириус“ с ръководител Валентина Ялъмова наемат салона на читалището за репетиции. Договор с читалището сключва и школата по английски език за учебната 1997/98 година.

    През 1998-1999  г. в читалището работят:  школа по английски език, школа по китара и вокално-инструментален състав „Пънки-Блуз“.

    През 2000 година са изнесени две лектории за вредата от тютюнопушене и наркотиците в салона на читалището. През 2001 година се чества 80 години от създаването на читалището с концерт от съставите на читалището: танцов състав с ръководител Даниела Николова, балет „Веда-джуниър“ с ръководител Милена Бонева.

    През 2001 се открива школа по бойни изкуства  с ръководител Стефан Кунев, класически танци, школа по ударни инструменти, школа по флейта и електрическо пиано /синтезатор/ с  ръководител Леда Георгиева и школа по фолклорни песни с ръководител Минчо Ламбов, школа по театрално изкуство към „Театър 7“ с ръководител Катерина Георгиева. Открива се и школа по изобразително изкуство с ръководител Жаклин Божидарова. През 2002  година се открива отново фото-лаборатория.

    През 2004 година се открива школа по модерен балет с ръководител Йорданка Ковачка, както и музикални школи по пиано  с ръководител Мария Анкова и китара с ръководител Деян Георгиев. Открива се школа по куклено театрално изкуство към „Театър 7“ с ръководител Катерина Георгиева. През същата година се открива компютърен център за обучение.

    Клуб по спортни танци „Лотос“ с ръководител Светла и Красимир  Николови, започнали своя курс през 1995г. и приключват своята дейност през 2008 година.  През 2008 година се отдава под наем  салона за 2 години на телевизия.

    През 2009 година се сключва договор с школа по народни танци „Фолклорика“ с ръководител Евелина Павлова.

     

    На отчетно - изборно събрание на читалището през 2010 се сменя председателя Радка Димитрова с новия председател на Настоятелството Ангел Петров Ангелов.

    През 2010 година за ръководител на школата по китара е назначен Бойко Бочев.

    През 2013 под наем започва своята дейност Музикален център фондация „Зорница“ с ръководител Галина Иванова.

    През 2015-2017 г. в читалището развиват своите дейности : школа за народни танци „Фолклорика“ ЕООД - с ръководители Евелина Павлова, Георги Павлов и Антоанета Миховска,  Център по изкуства „Зорница“ с ръководител Галина Иванова, школа по пиано и солфеж с ръководител Илко Димитров, школа по китара с ръководител  Бойко Бочев, школа по акордеон  с ръководител Цанка Томова, школа по изобразително и приложно изкуство и школа по английски и немски език с ръководител Мариана Русинова. Културните събития през 2015 - 2017 г. преминали според традициите на читалището и одобрения от район Слатина план за работа. С концерти, изложби и инициативи бяха отбелязани светли дати и празници. В областта на здравната профилактика и популяризиране на продукти за здравето, нашето читалище стана експерт и продължи работата със съответните външни партньори. Изнесени бяха два великденски концерта – единият на група за съвременна християнска музика, а другият на читалищните състави. Традиционният концерт на читалището за 24 май е от изпълнителите на естрада, народни танци и песни. Децата от школата по изобразително изкуство направиха ден на рисунката върху асфалт, имаше различни занимания за изработване на оригами, бижутерия, декупаж.  В началото на ноември се отбелязва Денят на будителите с концерт на всички школи и колективи в НЧ „Светлина 1921“. Предоставен беше салона на Общинската администрация и кмета на СО р-н Слатина за срещи с хора от съюза на инвалидите в района, по повод Деня на инвалида – 3-ти ноември. Краят на годината традиционно завършва с Коледен концерт от  възпитаниците на читалището и внушително цирково представление „Цирк на сцената“.

    През 2018-2020 в читалището развиват своите дейности : школа за народни танци „Фолклорика“ ЕООД, Център по изкуства „Зорница“ с ръководител Галина Иванова, школа по пиано и солфеж с ръководител Илко Димитров, школа по китара с ръководител  Бойко Бочев, школа по акордеон  с ръководител Цанка Томова, школа по изобразително и приложно изкуство- Бойко Бочев. 

    Музикална Фондация „Зорница“ имат изяви : Трио „Вива” - участва в „Гласът на България”, Палома Иванова – участва в „Детска мелодия на годината”, Валериа Войкова - участва в „Гласът на България”. Група „Зорница” с ръководител Галина Иванова прави запис на авторски песни, снимат се  3 клипа с участие на „Зорница“, участват в концерта по случай 24 май в салона на НЧ „Светлина 1921” на 19 май 2019 г., Валериа Войкова участва във финала на „България търси талант - 2019 година. През 2020 година се навършват 30 години от дейността на Център за изкуство "Зорница" - 30 години успехи във фестивали, конкурси и концерти на наши и чужди сцени.

    Участия на Ансамбъл „Фолклорика“ - Представителния Ансамбъл „Фолклорика“ участва в национални и международни фестивали, събори и прегледи на художествената самодейност. Имат изяви в различни телевизионни предавания, самостоятелни спектакли на сцените в НДК, както и международни участия в Словения, Чехия, Катар, Индонезия, Южна Корея, Турция, Индия, Италия, Гърция, Сърбия и Черна гора, носещи радост и гордост. Вземат участие в Националните прегледи на фолклорните ансамбли в Зала 1 на НДК. Детска танцова школа „Фолклорика“ и Ансамбъл „Фолклорика“ участват на концерти организирани на сцената на  НЧ„Светлина 1921“ за 24 май, Свети Дух - събора на Слатина, Коледните концерти и Нова година.

    Библиотечна дейност

    От всички осем читалище в община Слатина само 5 от тях имат библиотеки. Когато е създадено читалището преди 100 години библиотеката е наброявал 150 дарени книги от слатинци  и е заемала важно място като център за образование, възпитание и култура. В Протоколните книги на Настоятелството са запазени плановете и отчети на библиотеката, които са обсъждани и приемани от ръководството на читалището. Периодично са отпускани парични суми за закупуване на нови книги. Настоятелството е приемало всички актовете за брак,  както и всички постъпленията - закупени или дарени книги във фонда на библиотеката.

    През 1960 година се отпуска щатна бройка за библиотекар в читалищната библиотека - фонда е наброявал 4100 книги. Поставена е задача на библиотекаря да създаде каталог на книгите в библиотеката. През 1963 г библиотеката е била на първият етаж на читалището, разполагала е с читалня, абонирана е била за 18 периодични издания и фонда е наброявал - 6803 тома книги.  

    През 1983 г. библиотеката става част от „Централно комплектувана на градска библиотека“ /сега Столична библиотека/, която  извършва централизирано закупуване на нови книги за всички библиотеки, включително и библиотеката на читалището. Централното комплектуване приключва своята дейност през 2010 година. 

    През 1988 година се закупуват каталожни шкафчета и започва описание на книгите в каталози. Библиотекарката Надежда Луканова е наградена с грамота, а библиотеката е на първо място в района и на трето място сред 6-те най-добри читалищни библиотеки в София.

    Фонда на библиотеката през 2010 година е бил 14376 книги. Библиотеката е участвала в 2 / два / проекта на Министерство на културата през 2007 г. за първи път и  след регистрация в Министерство на културата  участва с нов проект. „Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност“ през 2019 година.  През  2016 г. се извърши пълна инвентаризация на наличния книжен фонд от 14968 книги. Частично са изработени – азбучен, систематичен и предметен каталози. Благодарение на новоназначения библиотекар Петруна Маринова започна автоматизация на  библиотечните процеси. За две години беше създаден електронен каталог на всички книги.  През месец май 2016 година се закупи софтуерен продукт  LIBIS. Сключи се договор за доставяне, инсталиране и поддръжка, закупи се нов компютър и нов комбиниран принтер/скенер за да се улесни въвеждането на книгите в електронния каталог. Електронният каталог от своя страна позволява ежедневна статистика на броя читатели, раздадените и върнатите книги, закъснелите читатели и електронни читателски картони. През 2016 година книгите са 15161 книги. Фонда нараства  през 2019 г. до  15550 книги. Библиотеката е абонирана за 3 ежедневника, без читалня, на свободен достъп, на последния етаж на читалището. Направен беше интернет сайт на читалището, който стартира на 14.02.2018 г. и библиотеката излезе онлайн. От всички библиотеки в район Слатина, единствено нашето читалище има сайт с електронна библиотека. За три години читателите се увеличиха двойно. В библиотеката се обучават студенти от Университет по библиотекознание и информационни технологии.  Библиотеката изготвя всяка година статистически отчети  и се ръководи от методист на Столична библиотека.

    През своята 100-годишна история нашето читалище има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на българската култура и образование и през годините е спечелило доверието на хората. То възпитава и открива таланти, създава колективи за цял живот и променя съдби. Уникален е неговият потенциал да насърчава социалната промяна и да укрепва гражданското общество. Читалището се уповава на своите корени като национална, социална, културна, образователни и информационни организации и отговарят на предизвикателствата на днешния свят. То е мост между минало, настояще и бъдеще.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291