Карта на София от 1878 година
Карта на София от 1878 година - село Слатина (в средата - дясно)
Същата карта от 1878 година, на която са показани само село Слатина, Слатинският редут и р. Слатинска
Читалище "Светлина 1921" - аерофотоснимка 1954 г.
Върху сателитната снимка на София от 2019 година е насложена картата на София от 1878 година, на която долу в дясно е село Слатина.
Центърът на Слатина - 2020 г.
Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
Днес район "Слатина" е с граници: бул. Данаил Николаев, ул. Боян Магесник, Слатинската река, ул. Стоян Попов, ул. Летоструй, северната граница на летищния комплекс, р. Искър, южната граница на летищния комплекс, бул. Христофор Колумб, бул. Искърско шосе, бул. Цариградско шосе, бул. Ситняково. /“ЗАКОН ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА И ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ“ ДВ. бр.31 от 10 Април 2018г./
За първи път селището „Слатина“ е упоменато през 15 век - в началните десетилетия на османското владичество.
През 1880 година Слатина е наброявала 639 жители.
През 1965 г. - 3800 жители.
През 2017 г. - 73872 жители.
През Слатинското землище са минавали важни пътища в посока от ЗАПАД към ИЗТОК - това са :
ТРАЯНОВИЯ ПЪТ „Торни“ и „Долни“ ТРАЯН - МИНАВАЛ ПРЕЗ РАЙОНА НА АЕРОГАРА СОФИЯ, ЗЕМЛИЩЕТО НА ПОДУЯНЕ, ВРАЖДЕБНА, КРИВИНА ДОЛНИ И ГОРНИ БОГРОВ / днешното Ботевградско шосе/
ТАТАРСКИЯ ПЪТ минавал южно от Слатина - пътя до двореца „Враня“.
КУЛИНСКИЯ ПЪТ - успореден на Траяновия път, служил за граница между Слатина и Враждебна.
БИСТРИШКИЯ ПЪТ - през Слатина, Дианабад до Самоков.
ПЪТЯТ СЛАТИНА - БУСМАНЦИ.
ПЪТЯТ СЛАТИНА - ПОДУЯНЕ - ПРЕЗ местността „РОБОВ ДОЛ“.
„СРЕДНИО ПЪТ„ - ПЪТЯТ СЛАТИНА - СОФИЯ - по улица „Гео Милев“.
„ЦАРИГРАДСКОТО ШОСЕ“
Село Слатина е разположено от двете страни на Слатинска река, която река е събирала водите на Драгалевската и Дървенишката реки, които се вливат в Перловската река, а оттам в р. Искър.
Слатинския редут първоначално се е наричал „Бахчите“ или „Ридо“. Тук слатинчани с дарения започват съграждането на църквата „Св.Троица“. Храмът е осветен от екзарх Стефан на 22 ноември 1943 година.
Където се издигат военните блокове, до „The Mall“ на бул. „Цариградско шосе“ е местността „Къро“ .
Обръщалото на рейсовете е „Бегличко гумно“ - хармана, където се е вършеело.
„Куклена бара“ е на изток от ПЖИ „Тодор Каблешков“.
Местността „Дъбо“ е района на гара Искър.
„Бродо“ е железният слатински мост, построен 1924 година. Преди това е бил дървен. „Бродо“ е моста, където се пресичат улица“Гео Милев„ и рака Слатинска. Тук са се събирали стадата говеда на слатинци и говедарят, който е бил пазарен да пасе селските животни ги изкарвал на паша сутрин, а вечер селяните пак от „Бродо“ ги закарвали по домовете си.
Слатина се състои от три махали - Горна, Долна (Герено) - или през реката и средната махала (Центъра):
ГОРНАТА МАХАЛА (НАЙ-СТАРАТА МАХАЛА)
В нея се заселват слатинските фамилии Ташоците, Гайдарските, Миовите, Хаджийските, Джелепете. Илтановите, Колевите, Йошевите, Стоилковите, Келешете, Младенови, Доневи.
СРЕДНАТА МАХАЛА - центъра - при чешмата, църквата, училището, читалището и общината.
Слатинските фамилии в тази махала са: Караджовите, Баджийските, Петньовите, Миховите, Стойковите, Маджарете, Панчовите, Ликовите, Тошковите.
ДОЛНАТА МАХАЛА
След Освобождението селото се разраства към североизточната част на Слатина - от двете страни на реката, под Редута, където е и „Робов дол“. Тук са се заселили слатинските фамилии - Стоянови, Циганчарете, Шиковите, Тотовите, Ласковите.
През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци.