История и съвремие в софийския квартал Слатина
Когато дойдох да живея в столичния квартал Слатина, ми направи впечатление, колко са горди слатинци с това, че са кореняци, че са родени и израснали тук. С такава тъга и гордост показваха къде са били къщите им, бащините им имоти, дворовете, познаваха всяко оцеляло след новите строежи на блоковете дръвче. Прекрасно е да харесваш родното си място, казва слатинка, която живее в квартала в последните 30-ина години. Да познаваш тяхната история е повод за гордост. А тя е богата и интересна. Археологически разкопки откриват артефакти на заселници от преди 8 хиляди години.
Своя история има всяко селище, но паметта на някогашното е събрано днес в местното Народно читалище „Светлина-1921“. Благодарение на повишения интерес към повече знания на местното население, през 1921 година се появява нуждата от основаване на читалище в тогавашното село Слатина. Така се поставя началото на това културно огнище, което по-късно се оформя и развива като важно културно-просветно средище в Слатина. То е такова и до днес. През 1947 г. започва стоежът на новата сграда на днешното читалище и завършва през 1949 г и дава възможност за разширяване и обогатяване на културния живот на жителите от квартала. Провеждат се сказки, възобновява се театралната дейност, изоставена от преди войната. Пиесите „Вражелец“, „Хъшове“, „От много ум“, „Делба“, „Обесването на Левски“, „Службогонци“, „Боряна“ и др., са гледани не само от местните жителите, но и от тези на съседните квартали. Основават се певческа група, танцов състав, по-късно и езикови, музикални и други групи. Жителите на Слатина имат читалището като свое огнище на просвета и всяка вечер салонът на читалището и читалнята на библиотеката са били препълнени от младежи, жадни за просвета. Все още времето е далече от бързите връзки на интернет и новите комуникации. И днес читалище „Светлина – 1921“ е едно от най-дейните читалища в район „Слатина“ и с най-интересен архитектурен стил. То се посещава от жителите на квартала от всяка възраст, любители изучават в различните школи музикални инструменти и състави: школа за изучаване на чужди езици и компютърна грамотност за деца и възрастни, музикална школа по китара и пиано, акордеон школи за изучаване на български народни танци и обичаи „Фолклорика“. Библиотеката на читалището разполага с богат книжен фонд, грижливо подредени по тематика от днешната библиотекарка Петруна Маринова, сърцата жена, която освен основната си работа, събира зрънце по зрънце факти и описания от миналото на Слатина, издирва хора, които могат да разкажат, каквото знаят и помнят от близкото минало за Слатина. Библиотеката й е една от най-големите и представителни библиотеки не само в район „Слатина“, но и в столицата. И днес това читалище „Светлина – 1921“ си остава любимото и притегателно място на много жители от район „Слатина“ и от други райони на столицата.
Тук могат да се намерят наред с най-новите издадени книги, стари копия на вестници, снимки, описани от слатинци обичаи, традиции, уникалния шопски хумор, за промените, адаптацията с новите преселници, за много, много факти и събития, които съпътстват слатинци през всичките години. Но, да започнем с началото.
Златоносната жилка на реката дава името на Слатина
В някогашни векове хората по тези места разбрали, че районът има друга изключителна стойност. В древността вече познавали цената на златото, затова след като открили, че водата на река Слатинска, минаваща през селището, е злотоносна, разбрали изключителния шанс за своето препитание. Започнали да събират златните зрънца, носени от вълните на реката, която по онова време била пълноводна. Идвали все повече хора по тези места, с надеждата да живеят добре. Е, и ние сме имали нашия Клондайк. Хората останали, събирали златото, се заселили тук за следващите векове. Селището взело и името на реката, която наричали златоносна, което с времето преименували в Слатина. Това установяват учените, пишейки старата история на сегашния столичен квартал, след разкопките на земята, разкривайки тайните на миналото, в които златните зрънца на научно доказаните факти оформят интересната и уникална история на квартала.
Продължението на слатинското землище на север преминава в широк дол по протежение на Слатинския редут. По време на османското робство нарекли това място Робов дол, защото тук спирали кервани от поробени българи, вързани един за друг със синджири. С тези тежки вериги изминавали пеша хиляди километри от българските земи към Диарбекир, или, за да слугуват на турците, продадени на робските пазари в Изтока. Тук на това място правели спирка, където поробените българи отдъхвали за няколко часа или за една нощ и продължавали тежкия път, принудени от поробителите под плющящите им камшици. Честа тяхна спътница била смъртта.
По време на робството слатинските ханища били към 30-ина, покрай тях по древния римски Траянов път минавал целият потоп на коларски впрягове със стоки от изток към столицата и на юг от нея към днешен Пловдив. В един от тези ханове отсядал тайно и Васил Левски по апостолския си път, основавайки тайните революционни комитети в цяло Българско. Минавайки край Софийско, в Слатина той също идва да основе поредния революционен комитет. Цона Младжова помнела много добре от разказите на баща си Спас и от дядо си Стоян Божилов, ханджията, как Левски идвал в Слатина откъм Враждебна и отсядал в хана на дядо й Стоян Божилов. В него в късна доба се събирали тайни съмишленици, слатинците Лазо Тонков, Пенко Келешки, Боте Пасков, Митко Шиков и в присъствието на Левски се заклевали над Еванелието с кръстосаните върху него кама и револвер, заклевайки се, вречени във великото дело, при създаването на комитета. За председател на комитета бил определен Стоян Божилов. А това значимо събитие станало през зимата на 1870-71 година. Комитетът в Слатина е служел за връзка с Драгалевския манастир, където служел отец Генадий, а той бил сподвижник на Апостола в Софийския революционен комитет. Цона Младжова е запомнила още, че Лазо Тонков и Стоян Божилов са ходили на тайна среща с представители на Софийския революционен комитет. Срещите им били под стария мост, на мястото на днешния Орлов мост. Там си предавали тайните известия в съзаклятническата дейност.
Днес малцина знаят, че сегашният столичен квартал “Слатина” има забележително историческо минало. Старата Слатина е убежище и свърталище на храбри хайдути, пропускателен пункт на куриери на Васил Левски, място, където Апостола е намирал сигурно скривалище ту в олтара на черквицата, ту в самото село.
Духът на Апостола още витае над Слатина
В спомените на много стари хора възкръсват разкази и легенди за дейността на Левски и “тайните” хора от комитетите. Оцелелите до днес летописи от историята на слатинските ханища съхраняват спомени за тях. А легендите – те се предават и сега от уста на уста, от поколение на поколение. Затова се помнят и до днес.
“В Слатина по късна доба, разказва преди да почине 92-годишната баба Цона Младжова, дядо ми Стоян Божилов заедно с баща ми Спас често са посрещали в хана ни Васил Левски. Там се основа и тайният революционен комитет. Една нощ през задните плетища в хана дошли членовете на комитета Боте Пасков, Лазо Тонков, Мите Шишков, Пенко Келешки и попът на слатинската черква. “Свети Терапонт”, днес се казва „Свети Мина“, заклеват се в името на свободата и революцията.”
От този момент ханът става център на нелегалната дейност на комитетските хора. Църквата се превръща в убежище на Апостола, неговите съмишленици и куриери са се крили в тайно скривалище за оръжие, в мазето на хана.
Това събитие от основаването на слатинския революционен комитет днес бележи 150-годишнина, тъй като създаването на комитета според намерените документи и архивни бележки на слатинчани е станало в дните на 1870-71 г.
Левски много често се отбивал в селото и преспивал в хана или в олтара на черквицата, а хората от революционния комитет се срещали с куриерите на другите комитети, които минавали през София. Самият Васил Левски използвал Слатина като междинен пункт, за да се укрие от преследвачите си. От Слатина, предрешен в хана като въглищар, той подкарвал магарето и изчезвал към Горубляне. Оттам бързо се прехвърлял в древния манастир в горите край село Кокаляне, в днешния Кокалянски манастир, където игуменът му бил ятак. Апостолът разполагал в манастира със собствена стая, от която можело да се контролира целият път край река Искър и близките странични пътеки. Тази стая е запазена и до днес.
В Слатина мнозина знаят за дейността на комитета. Селото наброявало тогава над 300 жители и никой от тях не е станал предател.
Те изготвили таен план за спасяването на заловения Левски. Не случайно Слатина е била позната като бастион на шопите. Когато в селото научават за залавянето на Васил Левски край Къкринското ханче и довеждането му в Софойския конак, комитетът на Слатина се събира на тайно заседание в олтара на слатинската черквица да вземат решение какво да правят.
Стоян Божилов и Лазо Тонков разработват подробен план за нападение на конвоя и спасяването на Апостола. Те пускат съгледвачи в София, събират сведения от турците, за да уточнят пътя, по който ще ще бъде отведен Левски в Истанбул. Решават да блокират стария римски път, като на много места поставят патрулни двойки.
Заговорът не успява. Защото турците решават да променят в последния момент маршрута и Апостола на нашата свобода увисва на бесилото край София.
После Стоян Божилов и Боте Пасков организират разузнавателна група и когато руските войски влизат в България, те ги подпомагат. Въпреки големия студ през зимата на 1877 г. слатинчани излизат да посрещнат с хляб и сол влизащите през Куклина бара казашки сотни на генерал Гурко.
В църквата „Св. Мина“стои паметен текст, обясняващ историческия факт, че тук е място, където е отсядал Апостола. За съжаление вратите на църквата днес са постоянно затворени, дори на празници. Истинската причина да не могат слатинци да я посещават е неизвестна.
През Слатина е минавал и английският журналист Джеймс Баучер, кореспондент за балканските страни след Освобождението, който обхождал надлъж и нашир нашите земи. В Софийско е развеждан от бистничанина бай Иван. Посетили са и Слатина, където Баучер се е възхитил от вихъра на слатинското хоро на „Бродо“, а най-вече от чудноватата шопска носия, и от снажните хора, които плетели бързите шопски красиви хора и ръченици. Самият Баучер съдействал по-късно през 1905 г да заминат за Лондон на фолклорен събор двама слатинци Гъле Карадачки и Стефан Гангарски, като представители на Шопско, заедно с една мома от село Горна баня. Изглежда тези тримата най-силно са го впечатлили, за да изпрати да представят страната, културата и фолклора ни по онова време.
С голяма радост слатинци посрещат Освобождението, руските части са посрещнати от слатинци в студената зима преди Коледа, при Куклина бара. След Освобождението, през 1888 г през слатинското землище е прокарана Пловдивската жп линия. Оформено е Цариградското шосе и цялото движение е преместено да минава оттам. Вследствие на това настъпва известен икономически подем в Слатина, ликвидират се турските чифлици, съществували до Освобождението. Тогава повечето слатинчани се сдобиват със земя и тя се простирала вече като тяхна собственост от днешното Летище София до Народното събрание и от Герена до Борисовата градина. Всичкото това пространство са били слатински земи, отчуждавани през времето, докато остане само в рамките на квартал Слатина с панелните блокове. След Освобождението започва да се развиват новите стопанства, земеделието, животновъдството. Пазарите в столицата се пълнят с продукция от близките софийски села. На столичния пазар са били известни и търсени слатинските любеници (дини) и пъпеши, слатинското мляко и сирене. Но наред с издигането на едни, мнозина от тогавашните селяни обедняват, притиснати от промените на новото време и се разселват в центъра на София. През 1880 г Слатина е имала 639 жители, през 1965 г те са вече 3 800 и продължава да расте до наше време, когато панелните блокове в квартала побират 70 000 жители на преселили се от близо и далече са новите съкварталци на някогашните коренни слатинци.
Много вода изтекла в Слатинската река, много години минали. Дошло време, когато връхлетяла Втората световна война. Точно под тази малка църквичка „Свети Мина“ се намирало бомбоубежището, където се криели слатинчани щом завиела сирената, съобщавайки за въздушно нападение на съюзническите самолети.
Моята майка ми е разказвала, как посред нощ, щом завиела сирената, всички скачали, грабвали малко събрания най-необходим багаж, който бил винаги готов, в ръце, и хуквали към това скривалище. Изключвало всякакво осветление, всеки трябвало да помни пътеките до скривалището и да стига до него в пълна тъмнина, за да не се забележи от прелитащите летящи крепости, пълни с бомбите. Веднъж в суматохата забравили по-малкото й братче. Търсили го навсякъде около тях, нямало го. Едва дочакали със свити сърца сирената да свири отбой, за да се върнат и да го потърсят у дома. Когато влезли в къщата, той сладко си спял в креватчето. Но си е било истински ужас и огромен риск, защото където паднела бомба, там се образувал огромен кратер и погубвал къщи и всичко останало на това място.
Имах интересен случай. 60 години след Втората световна война се запознах с възрастно немско семейство. Мъжът имал отколешно желание, искал да дойде в България, за да посети местата, където идвал някога като млад войник в състава на германската армия. От Варна до София той обикаляше страната ни, за да си припомни къде е бил и какво се е случвало някога във времето на войната. Разказваше, че имал военни задачи в близост до населени райони. Немските войниците раздавали на децата шоколади, които напълно изчезнали по време на войната, както и други вкусни неща. Било време на бедност, война и разруха. Така историята на Слатине се е писала от поредица на мирни или драматични събития, както се пише една история на славен и витален народ.
В софийската Слатина празнуват деня на Светия дух
В деня на Петдесетница Църквата отдава чест на Божественото достойнство на третото лице на Светата Единосъщна Троица – Светия Дух обединител на пресветата, единосъщна Света Троица - заедно Бог Отец и Бог Исус Христос – разум и материя, на които дава живот Светият Дух. В софийския квартал Слатина има друга, по-голяма църква, с името "Света Троица". Всяка година на този ден по стара местна традиция, както се правят сборове все още по селата на своя патронен празник в чест на светията-пазител на селището, така и тук все още се поддържа тази традиция. Било е време, когато в Слатина са се правили всенародни събори, пъстро, шумно се е празнувало с хора и танци, с шарени сергии, с люлки за малки и големи, раздавали са се курбани и хляб за здраве на всички. От всичко това днес са останали само датата, на която си спомнят за миналите тържества само най-възрастните. По-младите присъстват на онова, което са предвидили от общината – музикална програма, после музика за всички, понякога безплатни халби бира и кебапчета, или палачинки, или парче пица, които свършват много бързо и обикновено не стига за всички. Но важното е, че духът на слатинци е жив, с желанието да празнуват заедно на този светъл ден, да помнят празника, да се срещнат и да общуват за миналото и за настоящето на квартала.
Така празнуват днес в Слатина, празникът едва се запечатва като такъв в умовете на най-младите, подсилвани с преразказите на възрастните, и в опит да бъде възобновяван всяка година с епизодичните инициативи на общината.
Дора Николова
2020 г.