СВЕДЕНИЯ ЗА СЛАТИНА

https://www.libsofia.bg/media/11_11_21_Sofia_21x21_6_final.pdf

ИЗВАДКИ ОТ КНИГАТА „ГОЛЯМАТА СОФИЯ“, Съставител Ана Анастасова, София, 2020 г. Издателство: ОКИ Столична библиотека, Печат: The Net, ISBN 978-619-91740-0-5

Изграждането на София до 1934 г. се извършва съгласно Закона за благоустройството и Строително-полицейския правилник, а за строежите извън строителните граници на София – съгласно Благоустройствения правилник. Тези документи съдържат постановления само за строежа на отделни сгради. Те не уреждат застрояването на града и на неговата близка околност според изискванията на един общ план. Това налага необходимостта от Закон за застрояване на София, приет през 1934 г. По силата на чл. 1 от Наредбата-закон за застрояване на столицата София, Общинската управа възлага изработването на Общия градоустройствен план на проф. Адолф Мусман, един от най-добрите европейски архитекти-градостроители, съставил плановете на Щутгард и Дюселдорф. Така „Избегнат бе пътя на обявяване на международно състезание, за да не се губи повече време и за да не се разходват излишни средства, без да се знае дали добитият практически резултат ще бъде добър“. В сп. „Сердика“ е помесена статията „Пет години нова община“, в която инж. Радослав Михайлов, помощник кмет и началник на Техническите служби, прави обстоен преглед на дейността на общината за периода 1934 – 1939 г., като отделя специално внимание на новия градоустройствен план на София.
На 18 май 1938 г. се провежда заседание на Столичния общински съвет, на което директорът на Архитектурното отделение Тодор Горанов и кметът инж. Иван Иванов изнасят обширни доклади, с които разясняват основните принципи на плана. В няколко последователни заседания се изказват почти всички общински съветници. Те са единодушни за необходимостта от съставянето на Общ градоустройствен план, но има и допълнения и несъгласия. Особено активни са общинските съветници от новоприсъединените села. Дончо Здравков от Дървеница „намира, че присъединяването на селата към София ще се отрази зле върху техния стопански живот и поминъка им, че планът с предвижданията за военни терени, ж.п. линии и гари, залесителни пояси и пр. в техните землища, ще съсипе земеделците-стопани, като ги лиши от работните им земи и пасища. Намира също така, че военните терени в землищата на Слатина и Дървеница не се оправдават, както не се оправдава предвижданото преместване на околовръстната линия към с. Дървеница.“
Общинският съветник от Слатина Стефан Митов заявява, че ще гласува всички изменения по плана, но че ако общината не намери средства за приложението му, не бива да влиза в сила задължителната регулация. „Намира също, че планът, с големите отчуждения, унищожава поминъка на Слатина и Дървеница. С оглед на това направи някои предложения за отменяването на някои залесителни площи, за отменяването на двата булеварда, които минават през Слатина и да се помолят военните власти да разместят военните терени като ги прехвърлят в землищата на другите околни селища.“
Планът „Мусман“ така и не е осъществен заради липса на средства по време на Втората световна война и политическите промени у нас след 1944 г., когато има нови градоустройствени решения за развитието на столицата. Единствено реализирана е първата стъпка от плана – присъединяването на близките села към София и първите стъпки за тяхното благоустройство.
За изготвянето на нови регулационни планове е създадена „Помощна регулачна комисия“. До 1942 г. са оформени новите подробни регулационни планове на: Слатина – местностите Принц Кирил, Царица Йоана, Бахчите; Дървеница – Малка София;Драгалевци – Погребите; Красно село.
Всички дейности, свързани с приобщаването на Слатина с Дървеница, Драгалевци, Бояна и Красно село, Княжево, Горна баня, Надежда, както и осъществяването на новия градоустройствен план, изискват сериозни средства. Ето защо Столична община сключва заем от 100 млн. лева.
На 31 октомври 1938 г. се провежда заседание на Трудовия комитет при Столичната голяма община за приемане на тригодишен благоустройствен план. Представени са и новите членове на Съвета на Голямата софийска община от новоприетите селища – Стоимен Митов (Слатина),
През 1945 г. е утвърден нов общ градоустройствен план с автор арх. Любен Тонев. Според този план присъединените през 1938 г. селища, не влизат „в обсега на конкурса, но те трябва да се имат пред вид при разширяване на градската част на Столицата, като неразривно свързани с нея“.
През 1945 г. е учредена Главна дирекция за възстановяване и строителство в София. Усилията са насочени главно за разчистване на разрушените от бомбардировките сгради в столицата. До 1947г. се довършват мероприятията по благоустройството на Бояна, Горна баня, Драгалевци, Княжево, Надежда и Слатина, макар и ограничени поради общите затруднения в държавата.
Днешният квартал „Слатина“, разположен в източна посока от центъра на столицата ни, до 1961 година е отделно село. Разкопки в района се провеждат над 30 години и откритите досега предмети показват, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Селището съществува 500 години – от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. То е споменато в документи от 1420 годи на като Ислатина. Между 1576-1762 година селището е отбелязвано в турската административна литература и в архивни документи като Ислатъна, Ислатине, Ислатене, Слатина. В известния Боянски поменик от XVII век също фигурира село Слатина. Името на селището е възниква от вече изчезналата диалектна дума „слатина“, която означава солен извор, а също и застояла вода, която не блика. Друго предположение, заради златото добивано в Слатинската река, посочва името „Златина“, претърпяло трансформация.
При археологически разкопки е разкрито най-голямото и добре запазено селище от началото на VI хилядолетие. 1385 г. Заедно със София Слатина пада под османско иго. През 1530 г. селото е споменато в пътепис на словенеца Венедикт Курипешич, който отбелязва: „има тук всякакви човешки потребности в изобилие“. Той прави подробно описание на народната носия, чиито елементи се откриват чак до началото на XX в.
1576 – 1800 г. - Село Слатина се споменава в турски данъчни и съдебни документи, а също и в Боянския поменик и Миней, съхраняван в Драгалевския манастир.
1870 – 1871 г. - Васил Левски основава таен революционен комитет в с. Слатина в хана на Стоян Божилов (по разкази на внуците му). Присъствали и Лазо Тонков, Пенко Кележки, Боте Пасков и Митко Шиков.
1872 г. - Построен е с доброволен труд и дарения храмът „Св. Тарапонт“ на мястото, където се предполага, че е умъртвен софийският светец. Надпис в черквата посочва имената на слатинските майстори-строители: Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола. Иконописец е хаджи Иванчо поп Лазаров от с. Сестримо, авторът на дърворезбата – Митър Стоянов от Слатина. От 1950 черквата е обновена и посветена на „Св. Мина“.
1873 г. – Двайсетина млади мъже от селото са закарани насила в София, за да присъстват на обесването на Васил Левски. Сред тях били Мито Стоянов с жена си, Христо Митов, Стоичко Циганчарски.
1877 г. – По време на Освободителната Руско-турска война жителите на с. Слатина са задължени да работят по укрепването на Слатинския редут. Стоян Божилов, охраняван от Лазо Тонков и Митко Шиков, пали на височината в местността „Бахчите“ сигнални огньове, за да виждат руските войски къде се намира турската охранителна част.
04.01.1878 г. – Руските части са посрещнати в с. Слатина и благословени в църквата „Св. Тарапонт“.
1878 – 1880 г. – Жителите на Слатина изкупуват земеделската земя в землището от турците, които напускат България – близо 10 000 дка. ниви. Обширните пасища и мочурливите места са предпоставка в Слатина да се отглеждат многобройни стада овце и биволи. В София слатинските стопани продават мляко и прочутото биволско масло, а също и зеленчуци и плодове. След Освобождението, когато в София започва усилено да се строи, в Слатина започва да се добива пясък и баластра от Слатинската река и да се продава в града.
1880 г. – В Слатина има 84 къщи и 639 жители. 1896 – 1899 г. – Село Слатина и с. Враждебна са една община.
1899 г. – Слатина е самостоятелна община. 1899 г. – Построена е едноетажна училищна сграда. До тогава занятията се водели в частни къщи. През 1930 г. е построен втори етаж на училището. От 1924 г. се открива прогимназия.
1899 г. – Иван Мърквичка рисува картината си „Задушница“, на която са изобразени старите слатински гробища, под черквата „Св. Тарапонт“.
1903 г. – В Слатина избухва бунт срещу решението на Софийската община част от ливадите на югоизток от селото да се залесят и образуват Борисовата градина. Слатинчаните пасат там стадата си и смятат тази земя за селска мера. На 26 февруари срещу селото е изпратен конен ескадрон. При сблъсъка има убити и ранени. Чак до 1908 г. продължават съдебните спорове.
1905 г. – В Слатина внасят първия метален плуг. 1907 г. – Основана е земеделска дружба. До 1923 г. тя е най-голямата в цялата Софийска околия.
1911 г. – Дончо Шиков построява първата двуетажна къща в Слатина.
1913 г. – Близо до черквата „Св. Тарапонт“ е издигнат паметник на загиналите във войните 1912-1913 г., а след Първата световна война са добавени още имена.
1921 г. – Направен е пътят между Слатина и София (днешната улица „Гео Милев“.
1922 г. – Селото е електрифицирано. 1922 г. – Изработен е първият регулационен план на селото. 1924 г. – Построен е железен мост над Слатинската река.
1931 г. – Слатина, според юбилейния сборник „Българското село“, „има кариери, от които се вади камък за вар и зидария. Има мирови съд, агентура на Б. З. Б. и Б. Н. Б., пощенска станция, кооперация, популярна банка, аптека, амбулатория, 2 основни у-ща, прогимназия, земледелско допълнително училище, църква, читалище, житарски и манифактурни магазини, мелници“. В Дървеница, която тогава е в Слатинска община „Има училище, църква и манастир. Нуждае се от общинска и училищна сграда и водоснабдяване“.
1933 г. – Слатина е включена към Рилския водопровод. 1934 г. – Към Слатинската община се присъединява с. Дървеница.
1938 г. – Село Слатина става част от Голяма София. Населението заедно с нововъзникнали квартали между селото и града е около 10 000 души. 1938 г. – Кметският представител Владимир Димитров отправя към Общинския съвет молба за кредит, който е одобрен. Финансовите средства ще се използват за: пристрояване на една стая към училището в Слатина (40 000 лв.), помощ за читалищата в Слатина и Дървеница (4000 лв.), за адвокатски разходи (20 000 лв.), за детски дневен център (15 000 лв.), помощ за бедни деца (5000 лв.), за ежегодния събор на Св. Дух (1000 лв.)
1938 г. – Преустроена е пожарната станция за 30 000 лв. 1938 г. – Разширява се гробището. 1938 г. – Доставени са въглища от Общината за отопление на читалището и училището в Слатина. 1938 г. – Общината от - пуска допълнителни средства за закупуване на строителни материали за довършване на общинската постройка в Дървеница.
1939 г. – Започва строежът на църквата „Св. Троица“ върху стари основи, вероятно от III в. сл. Хр. Храмът е завършен през 1945 г. с доброволни дарения. Иконостасът е дело на дърворезбаря Петър Кушлев.
1939 – 1941 г. – В изпълнение на тригодишния план за благоустройство: прокарва се шосето, което свързва Слатина със София (дн. Ул. Николай Коперник).
1942 г. – За училищата в Слатина и Дървеница са отпуснати 25 000 лв. за ремонти. 1942 г. – Общинският детски дом в кв. Царица Йоана преминава на издръжка от Общината.
1942 г. – Комитетът за построяване паметници на загиналите през войните получава кредит и 10 000 лв.
1942 – 1944 г. – По три - годишния план за благоустройство е поставена настилка на шосето от София за Слатина.
1944 г. – През януари и март над полето на Слатина са хвърлени запалителни бомби. Изгарят реколтата и няколко къщи.
1944 – 1947 г. – Продължава работата по оформяне на улиците и шосетата, които свързват Слатина и Дървеница със София, поставят се бордюри на тротоарите. Укрепват се и изграждат нови малки мостове над Слатинската река, а също и отводнителни канали. - В Слатина е довършен Културния дом и е направен ремонт на общинския. - Отпуснати са 315 000 лв. за ремонт на училището в Слатина. - В културния дом в Слатина е поставена отоплителна инсталация. - В Слатина започва изграждането на Здравен дом и Комбинат (фурна, баня и пералня).
1946 г. – Слатина наброява 12 434 жители.
1948 г. – Слатина преминава към V районен съвет.
1961 г. – През 1961 Слатина вече е квартал на София. Квартал „Царица Йоана“, прилежащ към община Слатина се презастроява като кв. Изток.
Лазарски песни.

В дом, дето има пчели, до преди три години в Слатина лазарките пееха, наловени на хоро около кошничката:
Челице медна илядна,
Чела се вива возвива
Около круша китуша,
Та и медеца береше,
Та го на пчели носеше,
Да прават гъсти медове.