Истории и факти със снимков материал за рода Йошевите
Петър Лазов и бостанът с дини
Дядо ми Петър Лазов разказваше за бостанът с дини и пъпеши, който е притежавал и обработвал в местността „Къро“, на мястото, където днес се издигат военните блокове до „The Mall“ на бул. „Цариградско шосе“. Плодородната земя е давала богата реколта. Семейството събирало реколтата за деня, след което дядо ми натоварвал продукцията на каруцата, служила вярно дълги години и на дядо Лазо Маринков преди него. Тръгвал по калните селски улички към „Дъновистите“, както тогава се е наричало землището на кв. Изток и кв. Изгрев. Името вероятно идва от учителя Петър Дънов. Дядо ми продавал каквото можел, след, което оставял нещо и за дома. Ако му останат в повече дини и пъпеши ги раздавал безплатно, защото част от философията му бе - „Храната не бива да се похабява“. В по-късни години се разхождал край сергия с дини на кръстовището на пл. „Герджиков“ – Слатина. Цените били високи, а народа не купувал във времена на криза. Продавачът препълнил кофите за боклук с развалящи се дини, вместо да свали цената. Дядо ми говореше с тъга за видяното, а душата му плачеше защото познаваше недоимъка.
Тайният долап
Северната стена на оградата в двора на къщата ни в Слатина беше изградена от двуметров зид останал още от старата къща на дядо Лазо Йошев Маринков, строена още през турско време. Като деца играехме в двора без да подозираме, че пред нас се намира отдавна забравен долап, в който са се съхранявали тайни и ценности на рода. Веднъж дядо Петър Стефанов Лазов, внук на Лазо Йошев Маринков ни разказа за долапа „тайник“. Там се съхранявал револверът, останал още от дядо Лазо Йошев Маринков, както и сребърното павурче с надпис „ЙОШЕВЪ“ в долния си край и изображение на Свети Георги Победоносец, гравирано над надписа. Когато Иван Петров Стефанов пораснал Петър Стефанов Лазов изхвърлил револвера на Лазо Йошев Маринков в дълбок вир на Слатинската река. По-късно старата къща е разрушена и тази стена остава част от оградата на двора с новата къща. Там живяхме до отчуждаването на имота през 70-те.
Петър Стефанов Лазов през къщата на дядо Лазо Йошев Маринков - 40 год.
Фотоапаратът – „Камера обскура“
Дядо ми Петър Лазов притежаваше един от онези архаични фотоапарати от началото на миналия век, на които хората са казвали – „кутия с око“. Стотици снимки в семейните албуми, както и няколко, поместени в тази книга са заснети с помощта на този фотоапарат. Явно не е случайност фактът, че внуците на дядо Петър Лазов стават членове на фото-клуба при читалище „Светлина 1921“ – Слатина. Стартира проект за повторно заснемане на местни пейзажи от старите албуми с този, надживял времето си фотоапарат. Фотографирането с такава архивна техника е истинско предизвикателство и несравнимо изживяване в момента, когато образите започнат да изплуват от черният негатив при проявяването в тъмната стая на фотолабораторията.
Непознатата Слатинска река
В онези времена, когато текстилната фабрика „Лиляна Димитрова“ не е била построена Слатинската река е имала съвсем различен облик. Водите и не са променяли цвета си от отровните багрила, които се изхвърлят след боядисването на тъканите. Дядо ми, Петър Лазов разказваше за благодатната река. По извивките и се притаявали дълбоки вирове, пълни с риба. За количеството риба в реката говори уникалният начин , по който слатинци я ловяли. Дядо ми нарязвал върбови клонки или тръстика от шаварите по протежение на реката. Изплитал кош, който пропуска водата между клонките, но задържа рибата вътре. Отивал на най-близкия до къщата си вир, нагазвал до колене във водата и със загребване изваждал улов като от развъдник. Пресен, вкусен, безплатен улов. А водата била толкова бистра, че можела да се пие.
Новата къща на Петър Лазов
Дядо ми Петър Лазов е построил новия си дом през 1957 г. в родовият парцел намиращ се на ул. „Владово“, №12. Старата къща, построена от дядо Лазо Маринков вече не била нужна и дворното място било разчистено. Дядо ми разказваше, че когато оформяли темелите попаднали на обработен камък. Оказал се „квадри“ – древни руини от военен лагер, отбранявал римската провинция и перлата и – Сердика през времето на античността. На древният камък бил вдъхнат нов живот след почти две хилядолетия. Нов, но за кратко. През 1978 г. Според новият градоустройствен план ни отчуждиха, събориха къщата и две години по-късно – през 1980 г. На мястото на дядовата Лазова къща изникна жилищен блок №66, в който живея и до днес. Камъните отдавна не са тук, но пропитата с древна история земя се усеща с всяка крачка.