РОДЪТ ТОШКОВИТЕ
(заможни и трудолюбиви)
Разказано от Анета Велинова Стоянова /най-малката внучка на Дино Тошков/
Историята на рода Тошковите започва някъде в началото на 19 век ( а може би и по-рано, все пак Слатина има 8000 годишна история ).
Пра-пра дядо ми Тошко и брат му Ласко Котови били джелепи, т.е. търговци на добитък.
Дядо Тошко имал син Стоян (моят прадядо), който участвал в Сръбско-българската война от 1885г. По неговите разкази след обявяване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от княз Александър Батенберг на 06.09.1885г. Сърбия е недоволна от осъщественото съединение и обявява война на България. Така известната война на “ капитаните срещу генералите“ . Младата българска армия не е имала висши офицери (генерали). Руските военни инструктори, които са били в българската армия обучаващи след обявяването на войната от Сърбия на 02.11.1885 г. / стар стил/ са били изтеглени от Русия. Военната част на дядо ми Стоян Тошков е била на южната граница с Османската империя, когато Сърбия напада от запад. Тогава не е имало изграден ж.п. транспорт и войската е трябвало да направи бърз марш , за да се придвижи. И така I-ви Софийски полк е изминал 86 км. за 30 часа. По думите на дядо Стоян войниците са се движили в колона по трима, като двамата странични държат по средата спящия трети и са се сменяли през един час. Хранили са конете, които е трябвало да теглят тежките оръдия, а за войниците не е имало време. Голяма част от тях са останали боси. Дядо е бил един от “ богатите“, защото е имал един ботуш и един цървул. Чак след намесата в проговорите за спиране на войната (които е искала Сърбия) на Австро- Унгария, българската армия прекратява бойните действия, в противен случай е била на път да превземе Белград.
След края на войната 34 слатински войници подаряват на църквата „Св. Тарапонт“ ( сега „Св. Мина“) икона “ Събор на светите Архангели“ с дата 8.11.1885 г. в знак на благодарност, че са се върнали живи - един от тях е прадядо ми Стоян Тошков.
Прадядо Стоян Тошков се оженва за баба Даца /от с. Мошино/ и имат един син Костадин / Дино/ Тошков род. 1894 г. / моя дядо/ и три дъщери -
Траянка, която има дъщеря Стоянка и син Манол;
Дена - има син Асен и дъщери Цена и Магда;
и третата дъщеря Данка.
Прадядо Стоян е починал млад, когато дядо Костадин/Дино/ е бил на 7 години /най- големия от децата му/, а най малката Данка е била бебе.
Костадин Стоянов Тошков /Дино/
Дядо Дино с майка си Даца не са продавали имоти, а са успяли да ги запазят. Дворното място е било 5 декара между ул. „Гео Милев“ и ул. „Даскал Никита“. Съседи ни бяха родовете на Ласковите, Панчовите, Маджарете, Циганчарете, Ликовите.
Баба Даца с дъщерите си, снаха, племеннички и внуци
Неделна църковна служба в „Св.Тарапонт“ / сега „Св. Мина“/
Имотите на рода Тошкови са били в местностите “ Русоляка“- сега там са сградите на БАН, „Къро“- там е Технопарка, “ Под могилите“, “ Бунаро“, “ Кулина бара“- сега борса „Слатина“, “ Герена“, “ Блатото“, “Стубела“- сега ж.к. Дружба, “ Ленище “ – сега арена Армеец и така……… към 200 декара. През 1959 г. става ТКЗС-то в с. Слатина, национализират се имотите, отнемат се конете. Дядо Дино/ Костадин Тошков/ не можа да се примири с това, разболя се тежко и почина през 1965 г.
Тошковите прибират реколтата с вършачка
Отглеждали са крави, овце и коне / по думите на старите слатинци, най хубавите коне са били на Дино Тошков/
Костадинка с коня Балкан
Дядо Костадин Стоянов Тошков/Дино/ е бил само на 19 години, когато е участвал в комисия от пет души, които е трябвало да отговарят за направата на паметника за убитите войници от с. Слатина през 1912-1913 г. Паметника се намираше близо до църквата “ Св. Тарапонт“ / сега Св. Мина/, този паметник, който сега е в центъра на Слатина. Дядо е участвал в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война с чин поручик.
Дядо Дино Тошков е бил един от дарителите за строежа на училището/ 74 ОУ/ и читалище „Светлина“.
Дядо Костадин Тошков се жени за Николица Ангелкова /Кула/ от слатинския род Хаджийски/ баща й Ангелко Хаджийски е убит в Балканската война/. Тя се е славила като много красива и вярваща християнка. Имат двама сина и две дъщери.
Тодор Костадинов Стоянов /р. 1915 г./ - жени се за Костадинка Кръстева /Кона/ от слатинския род на Пецовите. Имат дъщеря и син. Василка /р. 1940 г./, която има дъщеря Румяна и Димитър/р. 1944 г./
Стоилка Костадинова Тодоринова/р.1919г./ - омъжена за Трайко от рода Гангарете. Имат син Илия Трайков Кръстев/р.1942г./, който има дъщеря Светлата и син Тихомир.
Кръщенето на Илия Кръстев /1942 г./
Траянка Костадинова Йорданова /р. 1922г ./ омъжена за Григор Костов от Слатина. Имат двама сина.
Иван /р. 1944 г./, който има син Николай и дъщеря Камелия.
Симеон /р. 1945 г./, който има две дъщери Татяна и Юлияна.
Велин Костадинов Стоянов /р. 1925 г./ жени се за Верка Веселинова/ баща й Веселин Младенов Христов е учител във Враждебна/. Имат две дъщери.
Николина /р. 1950 г./ , която има двама сина – Велин и Андрей.
Анета /р. 1959 г./, която има дъщеря Елка и син Венцислав.
Сватбата на Велин и Верка Стоянови /църквата „Св. Троица“/ 22.05.1949г.
И така вече идва седмото поколение: Стилияна, Николай, Велислав, Стефан, Тамара, Анна, Калоян, Константин. …. за сега.