Потребителски рейтинг: 0 / 5

Тотовите 2: Разказва СОНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА - внучка

На паметника в Слатина, издигнат след Първата световна война в близост до църквата Св. Тарапонт /Св. Мина/ е написано: “В памет на героите от село Слатина които самоотвержено сложиха кости в тракийските и македонските полета през 1912-1913 година. Вечен покой Вам герои, които за величието на България пожертвахте живота си пред отечествения олтар и вписахте имената си в книгата на безсмъртните“. На паметната плоча е името на Вучко Д. Тотов - загинал през 1912 година в Добруджа. 

Павел Георгиев Тотов - основател на рода 

Павел Георгиев Тотов и Митра Георгиева Тотова

Дъщеря - Стоянка Павлова Георгиева 

Син - Цветан Павлов Тотов; снаха - Стоилка Георгиева Доцева

Внук на Павел Тотов - Стоян Цветанов Павлов и съпруга - Цветанка 

Внучка на Павел Тотов - Соня Стоянова Иванова и съпруг Иван

Деца: Цветан Иванова Иванов, Стоян Иванов Иванов

Внук на Павел Тотов - Георги Цветанов Павлов и съпруга Йорданка

Внучка на Павел Тотов - Евелина Георгиева Максимова и съпруг Валентин

Деца: Диана Валентинова

Син - Цветан Павлов Тотов; снаха - Стоилка Георгиева Доцева 1930 година

Внуците на Павел Георгиев Тотов - Стоян, Георги, Кирил 

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Родовете Бибишете и Балджийте

/Разказва Цветанка Стоименова - снаха в рода Бибишете/

Родът Бибишете

Андон Стоименов Стоянов е от слатинския род БИБИШЕТЕ

Притежавали са и са обработвали  100 декара земя в местностите: „Крушите“, „Делийските“, „Бунаро“,  „Крайното“ - (района на аерогара София  и ж.к. “Дружба“). През 1959 земята влиза в ТКЗС-Слатина. 

Андон и съпругата му Велика  имат 3-ма сина: Стоимен, Георги и Методи.

Методи и Цветанка имат син Валери  (децата на Валери са: Мирослав и Георги) и дъщеря Ирена (децата на Ирена са Симеон и Димана )

Родът „Балджийски“

Дядо Манол Гелев  и  баба Гюра имат 6 деца

синове: Стоил, Георги, Велин 

дъщери: Василка, Иванка, Стоименка

Цветанка Стоименова е дъщеря на Георги родена през 1939 година в Слатина.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Слатинският род  Младенови/Стоилови/

Разказва Георги Стоилов Младенов

Основател на рода  е  Цветан Младенов от село Слатина

Младен  Михайлов  Младенов е ратайче  и е осиновено дете от Цветан Младенов. Съпругата на Младен Младенов е  Елена Михайлова - от Божурище . 

Построяват си къща на улица „Владово „ № 9. Земеделци са и притежават около 20-30 декара  земя  /днешната  зала „Арена Армеец и БАН“/ 

Раждат им се  6 деца 

 4 момичета - Нада, Бужа, Верка, Рилка

Нада се омъжва в  рода „Илчовите“,

Бужа -  омъжена за  Цветко  от рода „Гангарските“ , 

Верка - омъжена в Слатина 

Рилка - омъжена в Слатина 

/всички сестри са починали/

2 момчета - Стоил Младенов и Славчо Младенов

Стоил Младенов - ЦИМЕТО има син - Георги Стоилов Младенов, а синът на Георги е Ален Георгиев Младенов.

Славчо Младенов има две дъщери - Иванка Славчова Младенова  и Снежана Славчова Младенова

Стоил Младенов (Цимето) в  началото работи като каруцар - превозва пясък и чакъл по строежите, а по-късно работи  като печатарски работник. 

Активно участва в дейността на  читалище „Светлина“ и спортен клуб  „Плиска“.

  През пролетта на 1938 година в Слатина се създава  ремсова  организация,  чийто членове са Стоил Младенов и брат му Славчо.

През 1941 година Стоил Младенов  е член на бойна група и участва в различни акции на РМС. 

Неговият брат Славчо Младенов  през 1942 живее на ул. Владово № 9. На първия етаж е кръчма  в мъзето на която се криело оръжието и позивите на ремсовата организация  в Слатина. 

През 1942 година Стоил Младенов е задържан заради  подуянския процес. Вагоните, натоварени с кожуси и провизии за Изгочния  фронт на гара Подуяне са запалени. През 1943 година  е разпитван лично от Гешев, изтезаван и пратен в затвора в „Идризово“ - Скопие на 28.02.1943 година. На 28 август 1944 година бягва от Скопския затвор и става партизанин в Македония до 20.09.1944 година. След завръщането си в Слатина дълги години е в ръководството на читалище „Светлина“ и спортния клуб „Уружай“ в Слатина - съществувал до 1968 година. 

През 1947-1949 година е началник на 5-то РУ на МВР. Умира през 1988 година.

Зараждане развитие на спортната дейност в с.Слатина     

Спомени на Стоил Младенов - /ЦИМЕТО/

За зараждането и развитието на спорта спомогна близостта на село Слатина до София и близостта на игрищата „Юнак“-Левски - АС-23. Още през 1930-1935 година много младежи от селото посещаваха щабовете на софийските отбори. В селата по това време всяка махала си имаше малък отбор, като спортен клуб „Плиска, „Сокол“ и др. Играеха се мачове между махалите в село Слатина : „Робов дол“ (сега кв. Христо Смирненски), „Горната махала“ (кв. Изток), 5-та Мъжка гимназия (кв.Дианабад) спортен комплекс „Аспарух“ и др. Всички мачове бяха приятелски. За игрища се ползваха местностите : „Бахчите“, „На църквето“ - това бяха манастирски празни места с голям наклон,  без греди за вратите и без начертания на игрището.

Организирани спортни прояви

Те започнаха през 1939-1940 година. Такива бяха турнирите по футбол през 1940 г. между селата Обрадовци (кв.Бенковски) и с.Слатина, с.Илиянци и Световрачане - който турнир бе спечелен от с. Слатина. Турнира бе проведен под ръковоството на ГС на БФС-София. С него се поставя началото на спортна селска футболна дивизия - дружество „ПЛИСКА“ през 1940 година в която са включени селата :  Слатина, Малашевци, Обрадовци, Беримирци, Божурище, Световрачане, Мара Бунова (Орландовци). Това дружество „Плиска“ създаде много активни футболисти от с. Слатина като: братята Веселин и Цветан Янкови, Асен и Веселин Божикови, Стефан Янков, Цветан Вучков и др. 

Дружеството се ръководеше от председател : Буров, Ясенов, Владимир Ангелов, Веселин Янков, Стефан Караджов, Веселин Георгиев и домакин - Борис Филипов. Бяха набавени екипи. Отбора играеше със зелени фанелки, бели гащета и черни чорапи, но момчетата се срамуваха да дефилират през селата с музика.

През 1940 дружество „Плиска“ нямаше собствено игрище, а играеше мачовете си по ливадите в селата, като ние правехме временни футболни врати, и след това ги махахме. Като секретар и домакин на спортен клуб “Плиска“ със съгласието на другите младежи от с. Слатина поех обещание да направим собствено, постоянно игрище. През 1941 година, аз и Александър Филипов (който играеше вратар на отбора по футбол)  работехме една седмица безплатно от сутрин до вечер в местността „Йонков гьол“.  Това беше блатиста местност (в близост до ПЖИ - Слатина), където се къпеха селските биволи.  Останалите младежи идваха след 5 часа да работят и така превърнахма „Йонков гьол“ в с. Слатина в нормално игрище, на което от 1941 до 1968 година се проведоха над 100 мача и по това време беше единственото игрище в район „Васил Левски“ .

Баба Лена - Елена Михайлова Младенова - майка на Стоил Младенов .  

На зеленчуковата нива 1957/1958 г. - сега сгради на БАН - умира 1961 година. 

В Слатина на игрището пред ПЖИ играят футболен клуб „Уружай“ с футболен клуб „ Левски“ /на снимката Стоил Младенов и „ПАТРАТА“/

Стоил Младенов и слатински работници във фабриката за кожи на гара Искър 

Стоил Младенов в Слатина 

През 1978 година тържествено се чества 60 годишния юбилей на Стоил Младенов - дългогодишен член на читалищното настоятелство и библиотекар на читалищната библиотека през 1941 година. 

Стоил Младенов и баба Райна - 1978 г.

На снимката Стоил Младенов /в ляво/, в средата - Велин Георгиев /от слатинския род - Кьосевите и Пенчо Лещаров

 Стоил Младенов на събор в Слатина през 1986 година.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Митови/Миховки. Разказва ЕВЕЛИНА ПАВЛОВА - правнучка 

Основател на рода е дядо Мито Митов - заселил се в 

с. Слатина в края на 17-ти век. Съпруга - баба Пенка.

Синове: Кръстьо Митов, Колчо Митов, Христо Митов, Боне Митов и дъщеря - Гена Митова.

Христо Митов е участник в Слатинския комитет за спасяването на Васил Левски, инвалид от Сръбско-българската война 1885 година. Притежавали и обработвали ниви. На полето децата работят заедно със родителите си. 

Христо Митов и съпругата му Стояна и имали 4 деца – Славена, Иван Миховски, Йордан Миховски и Димитър Миховски. 

През далечната 1921 г. в една от стаите на старото общинско управление (кметството на село Слатина), се провежда учредително събрание, Събранието избира ръководство на читалището - председател Стоян Грозданов и членове Гъле Донев Караджов и Иван Миховски. Единодушно събранието решава, читалището да носи името „Светлина“.

Димитър Миховски и съпруга му Веселинка имат 4 деца: 2 сина - Георги, Никола и 2 дъщери - Магдалена и Елеонора

Димитър Миховски -1887г.-1988 г.

Наследниците на Димитър Миховски

Димитър Миховски е роден на 18.09.1887 година в село Слатина. Завършва основно образование. Помага на баща си и едва седемнадесет годишен постъпва на работа като градинар в „Борисовата градина“.

В казармата постъпва в Инженерни войски през 1906 година, но след 8 месечна служба е уволнен по болест. 

През 1907 година с още няколко момчета от с.Слатина основават първата Земеделска дружба в Софийска околия. Оженва се през 1909 година и бива назначен като щатен организатор на БЗНС. 

През 1912 е мобилизиран и участва в Балканската война. 

През 1914 година участва в Първата световна война - I-ви пехотен полк - 13 рота. През 1915 година воюва в Сърбия при завземането на гр. Ниш. Когато румънската армия през 1916 година минава Дунава, Първа дивизия е изпратена срещу тях и Димитър Миховски участва в боя при Тутракан. Дадени са много жертви, но войниците от Първа дивизия стигат до гр. Яш - Румъния. 

В края на м. ноември 1918 войната приключва с подписване на примирие. В началото на 1919 година - 1920 настъпва глад и избухва железничарската стачка. Димитър Миховски е извикан лично от Александър Стамболийски да събере 300 доброволци от софийските села в помощ на железопътните власти, за спиране на стачката, за да не прерасне тя в гражданска война.

Назначен е за главен инспектор на ж.п линията София - Горна Оряховица. На 25 април 1925 година при атентата в черквата „Св.Неделя“ в с.Слатина са арестувани 7 души от БЗНС между тях и Димитър Миховски. Бит и малтретиран, след два дни е освободен.

Доживява почти 101 години, семейството му е наброява близо 40 наследника - деца, внуци и правнуци. Умира 1988 година.

Димитър Миховски е голям родолюбец, разказвач на слатинските обичай, певец, сърцат човек, столетник, написал увода „Местоположение и природа на село Слатина“ в книгата „История на село Слатина-Софийско“ от Любен Грозданов. Активен и неуморен читалищен деятел, както в културния живот на читалището, така и при построяването на сградата. 

На 13 юни 1984 година във вестник „Вечерни новини“ е поместено интервю с Димитър Миховски на Събора в Слатина на който той пожелава на слатинци : „Да живеете като мен, да видите още по-слънчеви дни“. 

Във връзка с честване на майските литературни дни на 20 май 1987 година в читалището се провежда среща-разговор с поета-столетник Димитър Миховски. 

Стихове от Димитър Миховски 

Димитър Миховски е ДЯДО на Антоанета Миховска, която след завършване на хореографското училище започва работа в Народно читалище „Светлина 1921„ като ръководител на детска танцова фолклорна група от 28 деца от 1973 до 1978 година. Заедно със съпруга си Павел Павлов провеждат курсове по народни танци в читалището до 2001 година. 

През 2006 година синът и дъщерята на Антоанета Миховска и Павел Павлов - Евелина Павлова и Георги Павлов - правнуци на Димитър Миховски създават Школа по народни танци „Фолклорика“, включваща комплекс от танци, хора, песни, словесен фолклор, пресъздаващи народните обичай и традиции на България. Своята дейност в читалище „Светлина 1921“ започват през 2009 година и продължават до днес.

Безброй са спечелените награди и отличия. 

Представителния Ансамбъл „Фолклорика“ участва в национални и международни фестивали, събори и прегледи на художествената самодейност. Имат изяви в различни телевизионни предавания, самостоятелни спектакли на сцените в НДК, както и международни участия в Словения, Чехия, Катар, Индонезия, Южна Корея, Турция, Индия, Италия, Гърция, Сърбия и Черна гора, носещи радост и гордост.