Потребителски рейтинг: 5 / 5

ДОНЕВИ

Разказва Владимир Георгиев Донев - правнук

Основател на рода  е  ДОНЕ ПЕТРОВ КАРАДЖОВ.

Има дъщеря – ЕЛЕНА ДОНЕВА ВУЧЕВА и двама сина - ГЪЛЕ ДОНЕВ КАРАДЖОВ и ТРАЙКО ДОНЕВ КАРАДЖОВ.

ГЪЛЕ ДОНЕВ КАРАДЖОВ е един от основателите на читалище „Светлина“ през 1921 година.

ТРАЙКО ДОНЕВ КАРАДЖОВ - има 3 деца Велика, Георги и Стоян Доневи.

Дъщерята ВЕЛИКА ТРАЙКОВА ДОНЕВА, родена 25.02.1924 г.

Синът ГЕОРГИ ТРАЙКОВ ДОНЕВ - роден  26.06.1927, починал 2005 година,  със съпругата си Лазаринка Георгиева Донева /дългогодишен учител в 74-то училище/ имат наследници Валери Георгиев Донев / роден 27.06.1954 г. със  син - Георги Донев, който продължава рода Доневи със двама внука и дъщеря Яна Донева-Дамянова с една внучка. Другият син на Георги Трайков Донев е Владимир Георгиев Донев роден на 13.06.1958 г./,  женен за Виолетка Донева,  с която имат  двама сина:   Александър Владимиров Донев - роден 1987 г. и Борислав Владимиров Донев - роден 1994 година.

Синът СТОЯН ТРАЙКОВ ДОНЕВ, починал 1974 г. с наследници Виолета Стоянова Стоянова - родена 22.11.1948 г. и дъщеря Маргарита Стоянова Дешева.

ГЕОРГИ ТРАЙКОВ ДОНЕВ  и съпругата му Лазаринка Георгиева Донева  живеят  в Слатина на улица „Ропотамо“ № 10.

1963 година

Лазаринка Георгиева Донева - учителка в 74 училище

Георги Трайков Донев е председател на Настоятелството на читалище „Светлина“ през 1950, и от 1958 до 1963 г. - 7 години, както и секретар на читалище „Светлина“ от 1946 до 1948 г. - 2 години.

Строителен инженер по образование,  участва в строителството на значими строителни обекти в София и има принос в развитието на Слатина.

Георги Трайков Донев е почетен гражданин на  София. Носител на много държавни отличия, ордени и медали.

Посвещава 29 години на проблема за връщане старото име  на квартал „Слатина“ преименувано на „Христо Смирненски“.  В организационния комитет на слатинци са : Никола Велинов Димитров, Драган Михайлов Димитров, Делчо Динев Дончев,  Георги Трайков Донев, Владимир Георгиев Донев, които организират подписка  с искане за връщане името на квартала от „Христо Смирненски“ на  квартал „СЛАТИНА“. Името на квартал „Слатина“ е утвърдено на 30 април 1977 г. от Столичен народен съвет  и с протокол № 12  от 5 октомври 1978 на Районен народен съвет „Васил Левски“, въпреки това, името остава кв.„Хр.Смирненски“ и не се променя на „Слатина“. Дългогодишната кореспонденция между Главна дирекция за изграждане на София, Градски народен съвет „Васил Левски“, Столична община, Кмета Бойко Борисов и слатинци -  започва през 1975 и завършва през 2006 г.

Излизат в печата множество публикации за историята на Слатина - през 1975 г. вестник Вечерни новини “Отново за името „Слатина“; през 1980 г. в.Вечерни новини „Ще изчезне ли имено „Слатина“?; в.Сега през 2001 година „В паспортните служби смениха името на кв.“Слатина“ с „Христо Смирненски“; в. Работническо дело от 1985 г. статията „Слатина-древно име, днешни проблеми“; в. Работническо дело от 1986г. отговор на писмото на слатници „ Благодаря, но за какво?“; в. „168 часа“ статията „Янчулев  реституира праисторическо селище“, пак там „Слатинци станаха Смирненци“ и др.  

Вестник „Работническо дело“  от 03.12.1985  г.

Синът на Георги Трайков Донев - Владимир Георгиев Донев е един от основателите на Фото-клубът в Читалище „Светлина“ през 1971-1972  година и е сред най-активните читателите в библиотеката, за което е награждаван.

Владимир Донев завършва Техническия университет,  бил е научен сътрудник в БАН -ЦЛКИ - „Централна Лаборатория за Космически Изследвания“, по-късно преименувана на „Институт за космически изследвания и технологии“ и негови разработки пътуват в Космоса.

Понастоящем е служител и представител за България на СИТА – Международна организация на авиокомпаниите.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

РОДЪТ ТОШКОВИТЕ

(заможни и трудолюбиви)

Разказано от Анета Велинова Стоянова /най-малката внучка на Дино Тошков/

Историята на рода Тошковите започва някъде в началото на 19 век ( а може би и по-рано, все пак Слатина има 8000 годишна история ).
Пра-пра дядо ми Тошко и брат му Ласко Котови били джелепи, т.е. търговци на добитък.
Дядо Тошко имал син Стоян (моят прадядо), който участвал в Сръбско-българската война от 1885г. По неговите разкази след обявяване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от княз Александър Батенберг на 06.09.1885г. Сърбия е недоволна от осъщественото съединение и обявява война на България. Така известната война на “ капитаните срещу генералите“ . Младата българска армия не е имала висши офицери (генерали). Руските военни инструктори, които са били в българската армия обучаващи след обявяването на войната от Сърбия на 02.11.1885 г. / стар стил/ са били изтеглени от Русия. Военната част на дядо ми Стоян Тошков е била на южната граница с Османската империя, когато Сърбия напада от запад. Тогава не е имало изграден ж.п. транспорт и войската е трябвало да направи бърз марш , за да се придвижи. И така I-ви Софийски полк е изминал 86 км. за 30 часа. По думите на дядо Стоян войниците са се движили в колона по трима, като двамата странични държат по средата спящия трети и са се сменяли през един час. Хранили са конете, които е трябвало да теглят тежките оръдия, а за войниците не е имало време. Голяма част от тях са останали боси. Дядо е бил един от “ богатите“, защото е имал един ботуш и един цървул. Чак след намесата в проговорите за спиране на войната (които е искала Сърбия) на Австро- Унгария, българската армия прекратява бойните действия, в противен случай е била на път да превземе Белград.

След края на войната 34 слатински войници подаряват на църквата „Св. Тарапонт“ ( сега „Св. Мина“) икона “ Събор на светите Архангели“ с дата 8.11.1885 г. в знак на благодарност, че са се върнали живи - един от тях е прадядо ми Стоян Тошков.
Прадядо Стоян Тошков се оженва за баба Даца /от с. Мошино/ и имат един син Костадин / Дино/ Тошков род. 1894 г. / моя дядо/ и три дъщери -
Траянка, която има дъщеря Стоянка и син Манол;
Дена - има син Асен и дъщери Цена и Магда;
и третата дъщеря Данка.
Прадядо Стоян е починал млад, когато дядо Костадин/Дино/ е бил на 7 години /най- големия от децата му/, а най малката Данка е била бебе.

Костадин Стоянов Тошков /Дино/

Дядо Дино с майка си Даца не са продавали имоти, а са успяли да ги запазят. Дворното място е било 5 декара между ул. „Гео Милев“ и ул. „Даскал Никита“. Съседи ни бяха родовете на Ласковите, Панчовите, Маджарете, Циганчарете, Ликовите.

Баба Даца с дъщерите си, снаха, племеннички и внуци

Неделна църковна служба в „Св.Тарапонт“ / сега „Св. Мина“/

Имотите на рода Тошкови са били в местностите “ Русоляка“- сега там са сградите на БАН, „Къро“- там е Технопарка, “ Под могилите“, “ Бунаро“, “ Кулина бара“- сега борса „Слатина“, “ Герена“, “ Блатото“, “Стубела“- сега ж.к. Дружба, “ Ленище “ – сега арена Армеец и така……… към 200 декара. През 1959 г. става ТКЗС-то в с. Слатина, национализират се имотите, отнемат се конете. Дядо Дино/ Костадин Тошков/ не можа да се примири с това, разболя се тежко и почина през 1965 г.

Тошковите прибират реколтата с вършачка

Отглеждали са крави, овце и коне / по думите на старите слатинци, най хубавите коне са били на Дино Тошков/

Костадинка с коня Балкан

Дядо Костадин Стоянов Тошков/Дино/ е бил само на 19 години, когато е участвал в комисия от пет души, които е трябвало да отговарят за направата на паметника за убитите войници от с. Слатина през 1912-1913 г. Паметника се намираше близо до църквата “ Св. Тарапонт“ / сега Св. Мина/, този паметник, който сега е в центъра на Слатина. Дядо е участвал в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война с чин поручик.
Дядо Дино Тошков е бил един от дарителите за строежа на училището/ 74 ОУ/ и читалище „Светлина“.
Дядо Костадин Тошков се жени за Николица Ангелкова /Кула/ от слатинския род Хаджийски/ баща й Ангелко Хаджийски е убит в Балканската война/. Тя се е славила като много красива и вярваща християнка. Имат двама сина и две дъщери.
Тодор Костадинов Стоянов /р. 1915 г./ - жени се за Костадинка Кръстева /Кона/ от слатинския род на Пецовите. Имат дъщеря и син. Василка /р. 1940 г./, която има дъщеря Румяна и Димитър/р. 1944 г./
Стоилка Костадинова Тодоринова/р.1919г./ - омъжена за Трайко от рода Гангарете. Имат син Илия Трайков Кръстев/р.1942г./, който има дъщеря Светлата и син Тихомир.

Кръщенето на Илия Кръстев /1942 г./

Траянка Костадинова Йорданова /р. 1922г ./ омъжена за Григор Костов от Слатина. Имат двама сина.
Иван /р. 1944 г./, който има син Николай и дъщеря Камелия.
Симеон /р. 1945 г./, който има две дъщери Татяна и Юлияна.
Велин Костадинов Стоянов /р. 1925 г./ жени се за Верка Веселинова/ баща й Веселин Младенов Христов е учител във Враждебна/. Имат две дъщери.
Николина /р. 1950 г./ , която има двама сина – Велин и Андрей.
Анета /р. 1959 г./, която има дъщеря Елка и син Венцислав.

Сватбата на Велин и Верка Стоянови /църквата „Св. Троица“/ 22.05.1949г.

И така вече идва седмото поколение: Стилияна, Николай, Велислав, Стефан, Тамара, Анна, Калоян, Константин. …. за сега.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

СПОМЕНИ, ОЖИВЕЛИ В ПАРЧЕ ДЪРВО

Дните изтичат като пясък между пръстите ни, но остава в това, което сме сътворили. С много обич и преклонение си спомням днес за моя дядо Георги Вучков, с когото съм израснала. Той беше необикновен човек за мен и до днес не срещнах като него. Беше трудолюбив, голям майстор дърводелец, духовит, природно интелигентен, умееше оригинално  и умно да се шегува с хората. Обичаше да се майтапи с всеки, но почтително, без да го обижда с шегата – находчиво и премерено. Хората го помнят и до днес като Георги Смешльо, от рода Келешете. Срещаха го сутрин в Слатина и с поздрава го питаха:

• Как си, Смешльо?
• Добре, добре. Като кога съм зле.
• А накъде така?
• Нагоре, да видя, какво става из селото.

  Но селото отдавна е станало квартал на София. Новото време измете къщи и дворове на хората от Слатина, на тяхно място се издигнаха онези еднотипни и много скучни панелни жилищни блокове. Но Смешльо го наричаше така, сякаш протестираше, задето на мястото на старите селски къщи, наредени една до друга като весело селско хорце, всяка от която носеше толкова много спомени от неговото време, вече ги няма, сякаш никога не са били. Затова упоритостта на дядо Георги да нарича Слатина село бе сякаш протест, че са си отишли, изгубени завинаги част от спомените му, нещо от младостта, или цялата младост. Само вечер, когато се събереше в кварталната гостилница с наборите, се сещаха, че прякорът Смешльо съвсем му е прилягал. И тогава започваха шегите и закачките до среднощ.

   Такъв го помнеше и баба ми Тодорка. Разказваше ми за онова далечно време, когато я довели за невеста в новия й дом в Слатина. Качили я на  шарен файтон от Мърчаево, впергнат с два врани коня и я повели. А дядо Георги напет, черноок, чернокос – хубавец. Грабнал й сърцето, още първия път щом го видяла. Потрепвала бялата кърпа на главата й със ситно зашити парички и маниста. Сукманът й низан граовски бил великолепен. На гърдите й горял тежък наниз от ситни пендари. Пламтели на слънцето на развълнуваните й гърди. В ръцете й парела димаща погача. Не я усещала. Пръстите са изстинали от вълнение. Взела и паничка с мед, за да донесе благостта на живота в новата къща, преляла я и у децата си по-късно – у баща ми Никола и сестра му Иванка.

   Само за едно до последно не се разбираха с баба.

• Да беше махнал вече цигарите – нямаше ден да не му каже тя. – Виж на възраст си вече. По това с младите ли се мериш?

   Сутрин дядо Георги дълго кашляше в коридора, но тихо, да не събуди децата, а после вземаше автобус 11 и слизаше на Женски пазара. Там е с най-ранобудните продавачи. Още ги няма купувачите. С часове обикаляше из сергиите. Тук се заплесне в разговор с някого, там се застои до зайците и гълъбите и току-виж минало време. Нагледа ли се, наслуша ли се на гълчавата, насити ли се на пазарското оживление, бавно се връща в къщи пречистен, ободрен. Никога не е бил земеделец, все с дърводелство се е занимавал. Колко врати и прозорци е счукал, какви шарени паралии с трикраки столчета е направил! Ръцете си е оставил, а в тях и ума, и душата. Наблюдавах го дълго в неговата дърводелска работилница. Обичах мириса на прясно рязано дърво. С ръка ще погали дървото- тук има чвор, а нататък са влакната, значи по тях ще реже. Дрехите на дядо  са попили свеж мирис на прясно отрязано дърво. И в нови дрехи да се облече, пак дървото усеща – като белег, лепнал се за него от младини. Майсторлъкът му е оживял в сърцето. С него ляга и става. Ама на – ходеше всеки ден на пазара и хич не го е еня, че цял час пътува до Лувов мост. Всяка сутрин изминаваше пътя до пазара, после се сепва, поспре и позамисли, и изведнъж се оживява, някак забързва, ръцете му няма да спрат – зоро, зор, та в паника хвърля цялата къща. Грабваше инструментите и хайде на вилата в Мърчаево. Правеше я красива с външен сачак, за синаи за дъщерята. Такава една – малка, спретната, със сачак отвън, облечена цяло в дърво, на мястото на старата родна къща на баба Тодорка. Искаше и я направеше всеки ден, тук, дето срещна младостта й. А тя – младостта – пак си е тука – ето я в загорелите лица на децата и внуците. Кой казва, че си е отишла? Младите се усмихват, разказват за свои неща – Моята или нейната усмивка е това? – а тя не се разделя на две. Просто  си е една – и нейната и неговата, на баба и на дядо. Само за едно съжалява – че си няма внук. Внучки колкото щеш – и от сина съм аз, и от дъщерята – Елизабет и Христина, но внук, внук искаше да има. Дали за да му каже тайнита на занаята си, или просто за да продължи рода ни? Не каза. А иначе бе все засмян – под мустак. Тънък хумор имаше в шеговитите му приказки и когато съветва, и когато поучава младите. Умело ще го извърти и няма да усетиш, как издалеко ще те нахока и то така, че да те е срам в очите да го погледнеш дълго време. Или както казва една от внучките му: - Дядо Георги повежда пореден психологически бой. - Поговори, поговори, пък се засмее и пошегува. С шега ще смъмри, с шега ще похвали. Така го измисля и казва, че премаляваш от смях. Това го умееше само той. Ние, неговите внуци, и до днес се учим на неговия неповторим стил на общуване, порицаване и авторитет пред своите деца.

   Там, над Княжево след завоя като семпертини започва село Мърчаево. Стръмнина, после дол – дълбок и широк, като огромна шепа, събрала острия бистър витошки въздух. Дишаш, дишаш – не можеш гърди да намериш, за да го поемеш. После дъхът секва пред мраза и хладовината, а сърцето затупа, зарита, та чак глава ти се замае.

    А дядо Героги поема парче дърво, тесла, после пирон. Премери, разкрои, после съсредоточено започва да кове и съединява детайлите. Така си остана и в спомените ми. И днес се питам, а кво ли ковеше той? Вероятно изковаваше младостта си...

ДОРА  ВУЧКОВА

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Балджийте 3: Рода Балджийте /Вучеви/

Разказва Гергана Цветанова Вучева  - правнучка

През турско време в Слатина идва рода Балджийте.

„Балчи“ от турски означава - пита с мед. Имали са кошери и са се занимавали с производство на мед.

Били 5 братя -  ГЕЛЕ, ТОДОР, РИСТО, ЛАЗО И МИТО и още 4-ри сестри.

ЛАЗО има син СТОЙКО Лазов Балджийски.  Като малък Стойко Лазов Балджийски често боледувал и майка му го завежда при знахарка,  която му  дава  „защитно има“ „ВУЧЕ“  „малко вълче“ - от там  фамилията е „Вучеви“.  Занимавали са се със земеделие и производство на мед . Притежавали са земя в Слатинското землище : местностите  „КЪРО“, „БЛАТОТО“, КУКЛЕНА БАРА“- квартал „Христо Ботев“ и  ПЖИ 

СТОЙКО / ВУЧЕ / ЛАЗОВ БАЛДЖИЙСКИ има 4 деца - 3-ма сина и една дъщеря.

Първият син е ЦВЕТАН  Вучев Лазов роден - 1901 година. Женен за Злата Георгиева от с. Негован с която имат  3 деца - Методи Цветанов  Вучев ( роден 1921 г.), Седевка Цветанова Вучева ( родена 1923 г.), Гергина Георгиева (родена 1930 г.)

Вторият син е ДИМИТЪР Вучев Лазов  роден 1909 г. женен за  Мария Трайкова Вучева от Враждебна и имат 4 деца : Стойчо Димитров Лазов ( роден 1934 г.), Стефанка Димитрова Вучева (Цана) родена 1935 година, Боян Димитров Вучев (роден 1937 г.), Цветанка Димитрова Младенова (родена 1945 г.)

Дъщеря - РИЛКА Вучева и Цветан - имат син Иван Цветанов Вучев, роден 1929 година.

Четвъртото дете - СТОЯН ВУЧЕВ ЛАЗОВ  ( роден 1920 г.)  със  съпругата си Витанка Иванова Йорданова ( родена 1920 г.  от  слатинския род  „ВОЙНИЧКИТЕ“)  построяват къща в Слатина на улица „Камчия“ и имат син Цветан Стоянов Вучев,  женен за Цветанка Георгиева Свиленова от с. Горни Пасарел.

Цветан и Цветанка Вучеви имат  една дъщеря  : Гергана Цветанова Вучева родена 1984 година,  която съхранява родословното дърво и снимките на своя род.

СТОЙКО  /ВУЧЕ/ Лазов Балджийски 

На кон синът  -  Стоян Вучев Лазов

Другият син - Димитър  Вучев Лазов и  дъщерята Рилка Вучева

Стоян Вучев Лазов

На снимката - лазарки в Слатина  -  пред родната къща  ( днешната улица „Теменуга“)   1933 г.

В средата Витанка Иванова Йорданова  от рода „Войничките" - бъдещата съпруга на Стоян Вучев Лазов

1938 г. „КОЛЕДАРИ“  -  долу  дясно Стоян Вучев Лазов

 Сватбата на Стоян Вучев Лазов и Витанка Иванова Йорданова - 1940 година

Стоян Вучев Лазов -  Слатина  (около 1940 година)